Жоржета ПехливановаВече има един испанец, който иска да живее и

Жоржета Пехливанова

„ Вече има един испанец, който желае да живее и стартира да живее, сред една Испания, която умира и друга Испания, която се прозява. Испанче, ти, който идваш на този свят, Бог да те пази. Една от двете Испании, ще ти смрази сърцето... “
поемата„ Испанче “ - Антонио Мачадо, 1875-1939.
(„ Еspañolito “, Antonio Machado: „ Ya hay un español que quiere vivir y a vivir empieza, entre una España que muere y otra España que bosteza. Españolito que vienes al mundo te guarde Dios. Una de las dos Españas ha de helarte el corazón ”.)

Испания, която от 1 юли до 1 януари 2024г. ръководи Европейския съвет, изцяло естествено бе вниманието на Европа да е концентрирано дали досегашният министър председател Педро Санчес ще продължи да ръководи Европейски Съюз до края на декември или различен политик от друга партия, спечелила испанските предварителни избори, ще поеме щафетата от социалиста Санчес.

Последните 10 години испанската политика минава през доста сложен стадий. Двуполюсният модел на ръководство, който се редуваше през демократичния преход, изчерпа последователно своята мощ, само че главните две политически сили – Народната партия /НП/ и Испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/ към момента не го схващат и мъчно протягат ръка към обединения. Испания, която е парламентарна монархия, гласоподава на 23 юли т.г. за нов парламент и ново държавно управление и чак в този момент на 16 ноември Конгресът на депутатите, долната камара в испанските Кортеси избра министър председател. На изборите Народната партия завоюва първо място, само че получи 137 депутатски места, а втора ИСРП – 121, извънредно незадоволително да сформират държавно управление без коалиция. На трето и четвърто място по брой на депутати, лявата коалиция „ Сумар “ и извънредно дясната „ Вокс “ влязоха в коалиция надлежно със социалистите и с „ националните “.

Изборите на 23 май 2023г подсетиха на изключителните избори юни 2016г., когато Народната партия също бе първа политическа мощ и без безусловно болшинство, с цел да сформира държавно управление. Социалистическата партия, като втора мощ в Парламента, тогава с водач Педро Санчес отхвърли присъединяване в необятна коалиция с „ националните “, което изправи страната пред угрозата от осъществяване на нов избор. Последва политическа нервност, серия от комплицирани совалки и ангажименти до края на октомври 2016-а. Лидерът Педро Санчес, деен участник в совалките сред политическите водачи и в договарянията се прочу с репликата „ НЕ – значи НЕ “, отказвайки коалиция с „ националните “ с водач Мариано Рахой.

За да мине гласуването за номинацията на консерватора Мариано Рахой за министър председател в Парламента, от голяма важност беше парламентарната група на социалистите дали ще гласоподава „ въздържал се “ или „ срещу “. Санчес повтори своето - „ НЕ – значи НЕ “, твърдо „ срещу “ държавно управление на Рахой. На Федерален съвет, призован от остарялата армия политици – Фелипе Гонсалес, Сапатеро, Рубалкаба и Боно, дружно с тъй наречените „ барони “ в ИСРП (мощните локални партийни водачи в испанските самостоятелни области и провинции), Санчес не се отметна и бе заставен да подаде оставка от лидерския пост.

В деня преди вота Педро Санчес се отхвърли и от депутатското си място и напусна Конгреса на депутатите. Парламентарната група на социалистите в Конгреса съблюдава директивата на Федералния съвет, гласувайки „ въздържал се “ и разреши да бъде избран отново премиерът-консерватор Мариано Рахой. Така Испания се снабди с държавно управление на „ националния “ Рахой на малцинството. От тогава датират „ положителните “ усеща сред Санчес и „ националните “.

Но Педро Санчес се изправи против статуквото, изправи се против целия Федерален и районен уред на социалистите, против 6 от 7-те президенти на автономии, против 27 секретари на провинции от общо 39 и бе наименуван „ черното зло “ от Народната партия. „ Бароните “ и съперниците му в партията го бяха отписали, смятайки го за към този момент „ мъртъв политик “, откакто подаде оставка от всички основни постове. Но Санчес се завърна триумфално.
Честно и почтено се яви и завоюва безапелационно с над 50% първичните вътрешнопартийни избори за общоприет секретар на ИСРП. И съперници, и последователи на Педро Санчес единомислещо акцентираха неговата неотстъпчивост, самообладание и резистентност, без да отстъпи ни милиметър от концепциите, задачите и позициите си, макар напън и обиди от свои съпартийци и от водачи на други партии. Тогава испанците-социалисти споделяха: „ Педро Санчес не захвърли кърпата в политическата корида и се трансформира в знак против статуквото в Испания... “

Педро Санчес бе подготвил в детайли платформата си, както за ръководството на ИСРП, по този начин и за ръководството на Испания през седем месечния маратон по градове и села и срещи с елементарни хора преди вътрешнопартийните избори.
Новоизбраният общоприет секретар Педро Санчес се разгласи за отваряне на партията наляво „ колкото се може по-наляво “ и направи поръчка за съществени промени в обществената политика, изтъквайки, че е последовател на партия от отворен вид, вид асамблея, в която решенията се вземат от болшинството. Той изложи нова формула за привличане на тези, които са се отдалечили от партията през последните години, както и за нови попълнения от млади фрагменти. Платформата, която предлага Санчес на ИСРП и програмата му, като поръчка за ръководство на Испания, е реалистична и... съвременна.

Народната партия като първа мощ спечелила предварителните избори на 23 май с нейния водач Алберто Фейхоо (роден в Галисия, 1961) претендент за министър председател, първа се показа на инвеститура в Конгреса на депутатите с поддръжката на крайнодясната партия „ Вокс “, и два гласа от групата на Канарските острови. Консерваторът Фейхо, който оглавяваше на практика всички социологически изследвания за победител на парламентарните избори, се показва като сдържан и правоверен, даже малко отегчителен за нрава на испанеца.

Добър правист и оратор, Фейхо се опита да наложи в дебата, в който Санчес не взе участие, за националната политика облика си на съдията – от закона към закона, на добър и мислещ модернизатор, че в коалиция с „ Вокс “ ръководството на страната ще бъде по-успешно. Но при гласуването и на втория ден претендентът на Народната партия не съумя да завоюва броените гласове за болшинство и кандидатурата на арбитър Фейхо – отпадна. Кралят на другия ден връчи втори изследователски мандат на социалиста Педро Санчес и стартира тежката испанска сага...

43 дни напрежение и митинги в цяла Испания срещу Санчес и социалистическата ИСРП, провокирани от десни придвижвания и организации, 15 дни всяка вечер в Мадрид централата на ИСРП осъмваше в просети на ул. Фераз, залята от дежурни протестиращи с лозунги, 1300-1500 души, опониращи на договарянията на социалистите с партии в търсене поддръжка за преизбирането на Санчес. Сипеха се обиди, нецензурни обвинявания, безогледни, унизителни етикети към остарялата партия с дълга история и нейния водач.

Санчес остана непреклонен и реализира с доста деликатни договаряния поддръжка на 7 парламентарни групи в Конгреса на депутатите, събирайки болшинство от 179 гласа.., които като един гласоподаваха на 16 ноември и още на първия тур той бе избран отново за министър председател. Педро Санчес реализира едно извънредно мъчно постижимо болшинство, скрепено с доста ангажименти, вътре и на открито от Испания, договаряния и договореност с разнообразни партии, само че с открити писмени отстъпки.

Гнойният абсцес – Каталуния, който Испания влачи от епохи, се пръсна от импортирания от ИСРП преди вота в Парламента Закон за прошка, козът за преизбирането на Санчес за министър-председател от Конгреса на депутатите и „ възобновяване взаимно живеене и разговор сред испанци и каталунци “. Санчес зачете пророческите думи " Можеш да се бориш против целия свят, само че не и против Каталуния, тъй като в случай че го сториш, сигурно ще загубиш " на Дон Хуан, граф на Барселона и татко на крал Хуан Карлос I, завещани на Короната на Испания, 1975г.

Борбата за самостоятелност в Каталуния не е от през вчерашния ден, тя е вкоренена в историята й и в политиката й. Още преди 400 години Сервантес възкликва: “Барселонците са сприхави хора, само че с лекост дават живота си за ЧЕСТТА. "
В Испанската революция републиканците - каталунци са измежду най-смелите и най-пострадалите след краха й. „ Републиканците, по този начин наречената „ колония на прокажените “, които напущат страната и минават френската граница през февруари 1939г. след рухването на Каталуния в ръцете на Франко са общо 450 000 души, а до края на 1939г. отпътуват още нови 180 000... Мексиканското държавно управление на президента Ласаро Карденас другарски приема най-голяма част изгнаници...в търсене на избавление от франкизма...

И до през днешния ден има още живи испански републиканци в Мексико. При една от визитите на премиера Санчес в Мексико те предявиха с документи от Републиката своите искания за испанско поданство, с цел да се върнат в Каталуния.

След гибелта на Франко, след 40-годишно заточение, в Каталуния се завръща огромна емигрантска група отпред с последния президент на Женералитата Джозеп Тараделяс, посрещнати с аплодисменти в Барселона. На първата си среща с премиера тогава Адолфо Суарес Тараделяс слага въпроса за независимостта на Каталуния, който въпрос тактически е отклонен. Така от заричане на заричане сред политически водачи на Мадрид и Барселона копнежът за самостоятелност се вкорени и трансформира в неизлечима болежка за 8 милионното население и до през днешния ден.

Каталунското държавно управление - Женералитат с президент - журналиста Карлес Пучдемон /2015-2017/ и вицепрезидент - университетския учител Ориол Жункерас се осмели да провежда и организира референдум за самостоятелност на Каталуния на 1 октомври 2017г., разгласен от испанското държавно управление за противозаконен и анулиран от Конституционния съд на Испания. Но каталунците, макар възбраната на Мадрид, гласоподаваха всеобщо за самостоятелност. Въпросът „ Искате ли Каталуния да стане самостоятелна страна под формата на република? “събра над 2 200 000 гласа (91,96%) се произнасят с „ Да “ и единствено към 177 000 са за „ Не “ при гласоподавателна интензивност от 43,03%.

Въпреки стремежи резултат, референдумът остави един горчив спомен за каталунците. След референдума Каталунският парламент прогласява от трибуната Каталунска република на 27 октомври 2017г. С поименен избор на депутатите се приема Декларация за самостоятелност на Каталуния, поради резултатите от референдума. Въпросната декларация, обаче, посрещната от тълпите запалянковци, не съумява да стигне до регистъра в Народното събрание, което я лишава от юридическа годност. Така Декларацията за самостоятелност остава на стълбите на Каталунския парламент в ръцете на президента на Женералитата Карлес Пучдемон...

Испанското държавно управление на Мариано Рахой предприе незабавни репресивни дейности в Барселона, вследствие на които формалните актове на каталонското държавно управление са оповестени за противозаконни и ръководството на самостоятелната република е прекъснато и поето от централно държавно управление, назначено от националния Рахой. Карлес Пучдемон е отхвърлен от президентския пост дружно с цялото каталунско държавно управление. Предотвратена е смяната на статута на Каталуния за независима република. Каталуния влиза в тежка политическа и институционална рецесия.

Приложен е член 155 от испанската конституция на 28 октомври 2017. Президентът Пучдемон напуща Испания от гр. Херона, прикрит под един вързоп/денк/ с облекла и минава френско-испанската граница до Марсилия, от където със аероплан отпътува за Брюксел, заобикаляйки испанската полиция, която е по петите му. Вече в Брюксел той дава конференция още на 29 октомври и моли Белгия за политическо леговище. Заедно с президента Карлес Пучдемон в Брюксел идват четиримата негови министри-съветници: професор Клара Понсати /образование/, Антони Комин/здравеопазване/, Люис Пуиг/култура/ и Мариксел Серат/земеделие/.

Барселона бе ранена в сърцето - следват арести, безредици, протести. Каталуния бе вкарана в изключително състояние под диктата на Мадрид. Премиерът Рахой протяга ръка към тежкия член 155 от Конституцията, 40 години неизползуван по никакъв мотив в Испания, само че гласуван по предложение на „ националния “ Фрага Ирибарне... Лидерите-индепендетисти отпред с републиканеца Ориол Жункерас, вицепрезидент до през вчерашния ден, един по един, министри, депутати, бяха задържани. Реакцията на Мадрид не закъсня. Кралят Фелипе Шести, направи остро изказване срещу независимостта на Каталуния, което тегне и до през днешния ден измежду хората на Каталуния - „ Крал Филип VI не съблюдава мъдрия съвет на дядо си, графът на Барселона, Дон Хуан... “
Политическата рецесия се разрасна, само че изключителните парламентарни избори печелят още веднъж индепендентистите в Каталуния и Народното събрание остана жив, макар член 155-ти на Конституцията.

Правителството на социалиста Санчес се опита да потърси разговор с държавното управление в Каталуния, само че консервативната правосъдна система не позволи и намек за политическо решение на процеса.

Съдебният развой, тъй наречените „ 1-О “ през 2019, обществен и зрелищен, напомнящ Римския конвент, осъди каталунските политически водачи - индепендентисти на затвор с присъди общо над 100 години, най-високата за водача - републиканец О.Жункерас, 13г. Поради отсъствието от Испания водачът Карлес Пучдемон и неговите съветници-министри останаха като бегълци за правосъдната система и на наредба на полицията със заповеди за задържане и арест, т.е. без право да влизат в Испания.

Въпреки строгия арест преди 4 години републиканецът Жункерас преди процеса бе определен за народен представител в испанския Конгрес и също за евродепутат в Брюксел. Но след процеса правосъдната власт в Испания го задължи да се откаже и от двете депутатски места, заради присъда и тежък затвор. И Жункерас влезе в пандиза с думите „ Борбата продължава! “. Другият политически водач, Карлес Пучдемон, основният провинен за провеждането на референдума за самостоятелност в Каталуния, пое от Брюксел тежкия кръст на изгнанието. Където и да мине или да се появи в Европа, испанската заповед за арест и екстрадиция го преследва.

Пучдемон е разгласен за един от най-преследваните политици в Европейския съюз, само че битката за самостоятелност на Каталуния е неговата идея на живота му. Пучдемон се отхвърли от депутатско място в испанските Кортеси, Мадрид, поради заплаха от арест и затвор в Испания, само че остана евродепутат и до през днешния ден дружно с двамата негови някогашни министри, които резервираха постовете си евродепутати, въпреки и с краткотраен имунитет. Пучдемон се откри да живее в Белгия във „ ветровитото средище на борби и конфликт “ Ватерло, където има офис на Каталунската република и на неговата партия „ Junts “/ Crida Nacional per la Republica y Junts per Catalunya/.

Испанският министър председател Педро Санчес на Срещата на върха в Брюксел през юни 2021г. съобщи, че е надълбоко уверен, че „ не може да продължим да живеем закотвени в 2017г., не го заслужаваме. Нека гледаме напред и превъзмогнем това сриване сред нас, това отделяне, което сторихме на каталунското общество... ”

Санчес осведоми ръководителите на Европейска комисия и Съвета и оповести решението си като началник на испанското държавно управление, за ПОМИЛВАНЕ на каталунските политически пандизчиите от „ Процеса 1-О ”, 7 мъже и 2 дами, наказани за осъществяване на Референдума за самостоятелност на Каталуния на 1 октомври 2017г., в следствие обнародвано в Държавен вестник. Европа поддържа държавното решение на Испания за опрощение на каталунските политици.

Испанската десница не закъсня с отрицателната си реакция, тя заля улиците на Мадрид с всеобщ митинг, окачествявайки „ помилването “ за “пакт на Дракула ”. Лидерът на Народната партия тогава Пабло Касадо изиска оставката на премиера Санчес и нови избори. А от другата страна в Каталуния последователите за самостоятелност се оповестиха за цялостна прошка или нов референдум.

Помилването постановява деветимата да излязат от пандиза, само че с изискване, в случай че още веднъж извършат престъпление, ще се върнат назад в пандиза. Остава и възбраната да заемат държавни постове.

Испанският министър председател Санчес, който стои зад тази политическа мярка, посочи, че „ лидерите-индепендентисти имат цялостната независимост да отстояват своите хрумвания, само че в границите на закона. “ Присъдата на Върховния арбитражен съд от 2019г. бе за 12 души, само че останалите трима към този момент през 2022 са излежали наказването си. А на въпроса за някогашния президент на Женералитата, Карлес Пучдемон и неговите министри-съветници, в заточение в Брюксел от 2017г. Санчес се въздържа от отговор в Конгреса на депутатите. Те остават с неотменена полицейска заповед за арест, в случай че прекосят испанската граница, макар, че са депутати в Европейския парламент. За страдание, това изборно политическо решение на испанското държавно управление, обгърнато в кълбо от неизвестности и несъгласия, смущаваше каталунското общество.

Индепендентизмът е пъпната шнур на каталунското общество. Ако индепендентизмът като политическо придвижване нямаше пътна карта, нямаше да има години наред цялостно болшинство в каталунския парламент, нито можеше да сформира държавни управления с визия за ръководство на страна с 8 милиона поданици.

От Брюксел Пучдемон също се произнесе, въпреки и малко за бързото опрощение: „ Сега разбирам бързината на Педро Санчес и неговата гръмка изразителност. Испания би трябвало да се причисли към европейските демокрации... Трябва да одобри главните права и свободи и да се възползва от „ историческото междучасие “... “

Премиерът Санчес бе къс: “С помилването възвръщаме взаимното битие, историческо решение за Каталуня и за Испания. “

Днес най-сетне Педро Санчес размени „ помилването по испански “ с „ прошка по европейски “.

Постигнатото политическото съглашение сред испанските социалисти и каталунските индепендисти за приемане на нов Закон за прошка взема решение поддръжката за преизбирането на Санчес за нов премиерски мандат. Към каталунците се причислиха и баските депутати.

Новият Закон за амнистията, връчен от държавното управление Санчес два дни преди гласоподаване на инвестидурата /въвеждане във власт/ на Педро Санчес за нов премиерски мандат в Конгреса на депуатите анулира “наказателната, административна и счете отговорност ” на съвсем 400 души /309 изявени участници за самостоятелност в Каталуния и 73 служители на реда, упрекнати в присъединяване в тъй наречените “Процес ” в Каталуния/. Текстът засяга съвсем цялата каталунска политическа класа през последните 10 години, включително трима някогашни президенти на Женералитата на Каталуния – Артур Мас, Ким Тора и Карлес Пучдемон.

Оцеляващият испански министър-председател Педро Санчес (роден в Мадрид, 1972 г.) икономист по обучение, се показа като континуист /продължител/, защитавайки своето ръководство отпред последните пет години.

Санчес е прочут като добър политически пълководец с неговия потенциал за досетливост и с неговия дух за резистентност, което се акцентира в неговата биография в “Учебника за отстояване ”/ 'Manual de Resistencia'/. Много негови критици го окачествяват за “нарцисист ” и даже като “макиавелист ”. Санчес си извоюва положително интернационално наличие и е с предопределение на същински европеец. Испанският министър председател Педро Санчес от 1 юли до 31 декември 2023г. ротационно ръководи Европейския съвет, пост който той прибавя и към неговото председателство на Социалистическия интернационал.

След като Санчес постави клетва пред Конституцията и пред краля за министър председател, нови митинги в Мадрид заляха предходната събота площад “Сибелес ” срещу Закона за амнистията и избирането на Санчес за втори мандат министър председател. Протестите не престават и откакто новото държавно управление от 22 министри, от които 12 дами и 10 – мъже, постави клетва пред Конституцията и краля в двореца “Сарсуела ”. Новото испанско държавно управление, по думите на Педро Санчес е с " висок политически профил ". Повечето министри, 13, резервират постовете си от остарялото, двама са нараснали и 9 са нови. 5 министри са на съдружния ляв сътрудник " Сумар ".

Нова среща на шахматната политическа дъска е престояща сред социалиста Санчес и националния Фейхо на европейските избори на 9 юни 2024г., с цел да премерят сили при възобновяване на Европейския парламент и испанската обща квота от 61 евродепутати.