Жорж Трак обиколи земята на Звездните хора
Жорж Трак пътешества в сърцето на Африка тъкмо преди година. 15 дни дружно със своя сателит и локални водачи, художникът е на експедиция в страната на догоните, в югоизточно Мали.
Оттам пловдивчанинът се връща с скъпо богатство - сбирка от 25 паметни предмети и маски от бита на античните африканци. Догоните, по-известни като “звездните хора ”, са пренесли със своите ритуали космогонията на “пламтящата звезда ” Сириус. Изумителната експозиция с предмети от бронз, дърво и камък е експонирана в новия Изследователски център-музей „ Тракарт ” на Главната улица в Пловдив.
Това беше едно от най-екстремните пътешествия в моя живот, същинска експедиция, споделя Жорж Трак. Художникът обикаля с джип невероятния естествен феномен - платото Бандиагара в Централна Африка. Истинският мотив обаче е да се запознае от близко с неповторимата просвета на догоните, съхранили епосите за произхода на индивида.
„ Триста и осемдесет хиляди догони живеят в изолирани селища под отвесните скали на платото Бандиагара на юг от северните разливи на река Нигер. Техният обичай е примитивен и няма нищо общо с нещата, които ни заобикалят в нашата актуалност ”, описа Жорж. Затова учените са изумени от феноменалните им знания в региона на астрономията и космогонията. Догоните почитат Сириус със своя „ танц на живота и гибелта ”, сходен на танца на нашите кукери - с маски, цветни дрехи и съвсем същия музикален темп.
„ В Африка като че ли пътувах с машина на времето - попаднах 3000 години обратно. Всичко, което видях в страната на догоните в Мали беше първично, живо, същинско, неподправено - животът подобен, какъвто е бил преди хиляди години. Без бутафории и възстановки ”, споделя художникът.
Догоните водели сложен живот - вадели вода от 100 метра дълбоки кладенци, нямали ток. Ала в това време отвред бликала сила, която възхищавала чужденците. " Пътувахме из това величествено плато Бандиагара, с дължина 220 километра. Бяхме единствено аз, моя сателит и двама локални, които ни водеха. Пейзажът бе необикновен, минахме около отвесни скали с височина от 100 до 500 метра – издълбани с ниши, недостъпни, сакрални места. Напомняха ми за нишите, които съм виждал на Балканите, в Източните Родопи, до Русе - Ивановските скални църкви, Аладжа манастир ”. На въпроса ни: по какъв начин са стигали до тях локалните, водачите ни отговаряха: те са били летящи хора.
Жорж Трак е известно име в културните и публичните среди под тепетата. Преди 28 години избира странния за доста хора псевдоним Жорж Трак. „ Името ми е Георги Иванов Иванов. Когато се запознавах с нови хора, постоянно ме свързаха с първия ни космонавт, който е със същото име. Да, аз също обичам Космоса, само че се усещах по този начин като че ли са откраднали идентичността ми. И като художник трябваше да открия своята еднаквост. Затова през 1990 година, когато открих първата си галерия в Стария град, се подписах с псевдонима Жорж Трак ”. Звучи необичайно, най-малко в годините на соца, когато съвсем никой не знаеше доста за траките. Свързваха думата само с футболния тим „ Тракия ” и с едноименната лютеница ", майтапи се пловдивчанинът.
После името „ Трак ” влиза във всеки следващ план на художника - „ Тракарт ” се назовава известния културен център в подлез Археологически, също новия Изследователски център-музей „ Тракарт ” на Главната в Пловдив, Фондация „ Тракарт-2000 ” и резиденция „ Тракарт ”, където посреща посетители и туристи. Като занаятчия на четката счита, че творчеството е в основата на човешкия живот. Той я е наследил от майка си, която се занимавала с мода в годините на соца. Вероятно и от дедите си от Македонския край, измежду тях имало зографи. Жорж Трак обаче споделя, че е трето потомство пловдивчанин и с годините е усвоил майсторлъка да балансира сред духовното и прагматичното.
„ Завърших втора компетентност стопанска система в УНСС. Тя ми оказва помощ да съчетая културните си планове с положителния мениджмънт. В живота не можеш да вземаш подготвени шаблони, тъй като това, което работи в Русия или в Америка, не сработва у нас ”, споделя Трак.
Извън бизнеса и културата, фамилията е тихия му кей. Жена му преподава цветарство и дендрология в Аграрния университет. За двете си дъщери Жорж споделя, че са доста разнообразни. Те са си „ разделили ” по равно от неговата прагматичност и виталност. „ Голямата се споделя Радина и учи мениджмънт във Варна - тя е поредна и практична. Малката Стефания свири на цигулка в Музикалното учебно заведение. Доста е витална и духовна ”, описва Жорж Трак своите принцеси. И трите му дами обаче го поддържат неразделно във всяко начинание.
Според догоните, боговете са слезли от Сириус и са донесли живот в земноводен тип, познания и мъдрост. В своите антични обичаи те приказват за звезда, която назовават “Po Tolo ”- Кучешката звезда. Ала най-интересното е, че догоните са знаели за Сириус и неговата “тройна ” звездна система доста преди науката да откри това. И даже че на всеки 50 години звездите се завъртат една по отношение на друга. Затова имат празник, който може да се види единствено един път в живота на човек. Основният въпрос е - от кое място знаят за това?
Пътуването ми до Япония през 1994 година беше като скок в бъдещето, спомня си Жорж Трак. В годините, когато е огромната рецесия у нас, той вижда прелестното бъдеще в Страната на изгряващото слънце. „ Всички знаем какъв брой развити софтуерно са японците. Изуми ме и нещо друго - те бяха решили проблеми, които занапред следва да бъдат решавани в света - а точно претъпканост, изхранване, екология, сигурност до девета степен по Рихтер, верска приемливост ”.
Оттам пловдивчанинът се връща с скъпо богатство - сбирка от 25 паметни предмети и маски от бита на античните африканци. Догоните, по-известни като “звездните хора ”, са пренесли със своите ритуали космогонията на “пламтящата звезда ” Сириус. Изумителната експозиция с предмети от бронз, дърво и камък е експонирана в новия Изследователски център-музей „ Тракарт ” на Главната улица в Пловдив.
Това беше едно от най-екстремните пътешествия в моя живот, същинска експедиция, споделя Жорж Трак. Художникът обикаля с джип невероятния естествен феномен - платото Бандиагара в Централна Африка. Истинският мотив обаче е да се запознае от близко с неповторимата просвета на догоните, съхранили епосите за произхода на индивида.
„ Триста и осемдесет хиляди догони живеят в изолирани селища под отвесните скали на платото Бандиагара на юг от северните разливи на река Нигер. Техният обичай е примитивен и няма нищо общо с нещата, които ни заобикалят в нашата актуалност ”, описа Жорж. Затова учените са изумени от феноменалните им знания в региона на астрономията и космогонията. Догоните почитат Сириус със своя „ танц на живота и гибелта ”, сходен на танца на нашите кукери - с маски, цветни дрехи и съвсем същия музикален темп.
„ В Африка като че ли пътувах с машина на времето - попаднах 3000 години обратно. Всичко, което видях в страната на догоните в Мали беше първично, живо, същинско, неподправено - животът подобен, какъвто е бил преди хиляди години. Без бутафории и възстановки ”, споделя художникът.
Догоните водели сложен живот - вадели вода от 100 метра дълбоки кладенци, нямали ток. Ала в това време отвред бликала сила, която възхищавала чужденците. " Пътувахме из това величествено плато Бандиагара, с дължина 220 километра. Бяхме единствено аз, моя сателит и двама локални, които ни водеха. Пейзажът бе необикновен, минахме около отвесни скали с височина от 100 до 500 метра – издълбани с ниши, недостъпни, сакрални места. Напомняха ми за нишите, които съм виждал на Балканите, в Източните Родопи, до Русе - Ивановските скални църкви, Аладжа манастир ”. На въпроса ни: по какъв начин са стигали до тях локалните, водачите ни отговаряха: те са били летящи хора.
Жорж Трак е известно име в културните и публичните среди под тепетата. Преди 28 години избира странния за доста хора псевдоним Жорж Трак. „ Името ми е Георги Иванов Иванов. Когато се запознавах с нови хора, постоянно ме свързаха с първия ни космонавт, който е със същото име. Да, аз също обичам Космоса, само че се усещах по този начин като че ли са откраднали идентичността ми. И като художник трябваше да открия своята еднаквост. Затова през 1990 година, когато открих първата си галерия в Стария град, се подписах с псевдонима Жорж Трак ”. Звучи необичайно, най-малко в годините на соца, когато съвсем никой не знаеше доста за траките. Свързваха думата само с футболния тим „ Тракия ” и с едноименната лютеница ", майтапи се пловдивчанинът.
После името „ Трак ” влиза във всеки следващ план на художника - „ Тракарт ” се назовава известния културен център в подлез Археологически, също новия Изследователски център-музей „ Тракарт ” на Главната в Пловдив, Фондация „ Тракарт-2000 ” и резиденция „ Тракарт ”, където посреща посетители и туристи. Като занаятчия на четката счита, че творчеството е в основата на човешкия живот. Той я е наследил от майка си, която се занимавала с мода в годините на соца. Вероятно и от дедите си от Македонския край, измежду тях имало зографи. Жорж Трак обаче споделя, че е трето потомство пловдивчанин и с годините е усвоил майсторлъка да балансира сред духовното и прагматичното.
„ Завърших втора компетентност стопанска система в УНСС. Тя ми оказва помощ да съчетая културните си планове с положителния мениджмънт. В живота не можеш да вземаш подготвени шаблони, тъй като това, което работи в Русия или в Америка, не сработва у нас ”, споделя Трак.
Извън бизнеса и културата, фамилията е тихия му кей. Жена му преподава цветарство и дендрология в Аграрния университет. За двете си дъщери Жорж споделя, че са доста разнообразни. Те са си „ разделили ” по равно от неговата прагматичност и виталност. „ Голямата се споделя Радина и учи мениджмънт във Варна - тя е поредна и практична. Малката Стефания свири на цигулка в Музикалното учебно заведение. Доста е витална и духовна ”, описва Жорж Трак своите принцеси. И трите му дами обаче го поддържат неразделно във всяко начинание.
Според догоните, боговете са слезли от Сириус и са донесли живот в земноводен тип, познания и мъдрост. В своите антични обичаи те приказват за звезда, която назовават “Po Tolo ”- Кучешката звезда. Ала най-интересното е, че догоните са знаели за Сириус и неговата “тройна ” звездна система доста преди науката да откри това. И даже че на всеки 50 години звездите се завъртат една по отношение на друга. Затова имат празник, който може да се види единствено един път в живота на човек. Основният въпрос е - от кое място знаят за това?
Пътуването ми до Япония през 1994 година беше като скок в бъдещето, спомня си Жорж Трак. В годините, когато е огромната рецесия у нас, той вижда прелестното бъдеще в Страната на изгряващото слънце. „ Всички знаем какъв брой развити софтуерно са японците. Изуми ме и нещо друго - те бяха решили проблеми, които занапред следва да бъдат решавани в света - а точно претъпканост, изхранване, екология, сигурност до девета степен по Рихтер, верска приемливост ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ