Дантон – милостивото „чудовище“
Жорж Жак Дантон бил наименуван „ страшилище “ от своите политически съперници съперници не само от страх пред красноречието му. Лицето на Дантон било обезобразено от едра шарка и множество белези в детски борби. С ораторското си изкуство той бързо набрал известност в Париж по време на френската гражданска война от 1789 г…
Нищо не предвещавало, че момчето, родено в небогато провинциално буржоазно семейство, ще стане един от лидерите на революцията. След като с изпитание приключил учебно заведение, станал разпален последовател на масонството и започнал юридическа кариера: преместил се в Париж, съмнително бързо получил университетска тапия, публично си купил служба на юрист към Кралския съвет и започнал да изписва името си като „ д’Антъни “ вместо „ Дантон “, намеквайки за благороден генезис.
Грижливо подготвяната кариера рухнала след щурма на Бастилията. Както е известно, всички вождове на революцията са членове на масонски ложи. Като деен масон, Дантон взема ефективно присъединяване в организацията й и в края на лятото на 1789 година към този момент е капитан на Националната армия в своя квартал. След това се присъединява към Якобинския клуб, където бързо се отличава с сладкодумство. През 1791 година е назначен за заместник-прокурор на Парижката комуна. А една година по-късно той станал министър на правораздаването на републиката.
Дантон не се отличавал с по-голяма кръвожадност от своите колеги-революционери, но действал съгласно събитията. Той не настоявал за гибелта на крал Людовик XVI, обаче дал своя вот за екзекуцията му. Смята се, че измежду неговите „ заслуги “ е законът за всеобщото изборно право, който премахнал имуществения ценз за френските жители. През 1792 година, когато революцията била застрашена от войските на прилежащите страни, Дантон призовал за екзекуция без съд и присъда на всички, които се укривали от готовност. Това провокирало кървави бани и всеобщи убийства из цяла Франция.
След като станал министър, Дантон почнал бързо да забогатява. Той купил палат в родния си град и няколко къщи в Париж и провинциите. Говорело се, че министърът взимал подкупи от англичаните, краля и аристократите – но доказателства за това по този начин и не били открити.
През 1793 година, с настъпването на якобинската тирания, Дантон и неговите поддръжници получили прякора „ снизходителните “. На фона на Робеспиер и други последователи на безмилостния гнет дантонистите в действителност изглеждали необичайно милостиви. В началото на свирепата вакханалия това било извънредно съмнително. Те се противопоставили на репресиите срещу жирондистите и се оповестили против масовите изтезания. „ Предпочитам да бъда гилотиниран, вместо да гилотинирам други “ – с тези думи Дантон като че ли авансово подписал личната си смъртна присъда. Той бил предизвестен, че ще го арестуват, и му предложили да напусне Франция, но отговорил: „ Родината не може да бъде отнесена върху подметките на обувките “.
На 31 март 1794 година били извършени всеобщи арести на дантонистите. По време на процеса Жорж се защитавал самичък, като не оставил камък върху камъни от обвиненията и предизвикал овации от хората, тълпящи се под отворените прозорци на правосъдната зала. Но това не направило впечатление на съда и 15 души отпред с Дантон били наказани на смърт.
Пътят към ешафода минавал около дома на Робеспиер. „ Максимилиан, чакам те, ти ще ме последваш! “ – изревал Дантон към затворените кепенци на къщата му. На 6 април 1794 година буйната глава на този лидер на френската гражданска война паднала в коша до гилотината.
Въпреки всичките си дефекти, Жорж Дантон бил много по-човечен от множеството си колеги-революционери. Може би с помощта на това той е единственият от водачите на якобинците, който има монумент в Париж.
–
