Шампион с ЦСКА: Цял мач преследвах Кака и после се озовах в България
Жоао Карлос е един от най-хубавите чужденци, играли в България. Защитникът пристигна напълно млад в ЦСКА като част от амбициозната селекция на " алените " през 2002 година. Той стана първенец през 2003-а, а година по-късно беше продаден на белгийския Локерен. Кариерата му продължи в Генк и Анжи, където беше съотборник със суперзвездите Роберто Карлос и Самюел Ето'о. След това бранителят мина в Спартак (Москва), а последният му клуб беше Мадурейра. В момента бразилецът се занимава с мениджърска активност. Той даде просторно изявление за съветското издание Sportbox, в което описа любопитни неща от времето, прекарано в най-голямата страна в света, само че си спомни и за престоя си в България.
- Как сте, по какъв начин минават дните ви?
- Било е и по-добре (смее се). Седим си у дома, тъй като обстановката с ковид в Бразилия е доста сериозна. Излизаме единствено до магазина и аптеката. Дано тази пандемия най-сетне завърши!
- Съдейки по телефонния код, очевидно живеете в Рио де Жанейро?
- Да, имам жилище в Рекрейо душ Бандейрантеш, в западната част на Рио.
- Tрудно ми е да си показва по какъв начин един жизнеспособен кариока може да стои сред четири стени в продължение на два месеца...
- Прав сте, карантината не е за нас. За благополучие домът ми е покрай плажа и всяка заран, до момента в който няма никой по улиците, излизам да търча.
- По последни данни Бразилия към този момент е на второ място в света по брой инфектирани. Действително ли ситуацията в страната е толкоз тежко?
- Да. Никой не може да повярва, че след два месеца карантина обстановката не се усъвършенства, а се утежнява. Всеки ден има хиляди нови инфектирани, стотици умряли. Гледайки цифрите, човек не може да не се плаши.
- Строги ли са изискванията на карантината?
- В Рио нямаш право да излизаш на улицата без маска, неразрешени са всевъзможни занимания, би трябвало да се съблюдава обществена отдалеченост. Разбира се, не всички съблюдават ограниченията, само че по-голямата част от хората стоят по домовете си.
- И популярните плажове пустеят?
- Общо взето, да. Тук-там може да се види някой сърфист или човек, който се къпе, само че това са точно тези, които пренебрегват заповедите на управляващите. Хубавото е, че плажовете станаха доста по-чисти. И водата, и пясъкът. Но повярвайте, мъчно е да си седим по през целия ден у дома.
- Футболът в Бразилия е неподвижен, само че нямам доверие по дворовете или по плажовете да няма деца, че даже и възрастни, които да гонят топката.
- Абсолютно неразрешено е. Полицията управлява строго и улиците, и плажовете. Някои клубове, все пак, стартираха тренировки, само че не е ясно по кое време ще се възобнови шампионата. Няма оповестени периоди. Трябва да чакаме.
- Да поговорим на по-приятни тематики. Има ли смяна в броя на членовете на фамилията ви, откогато напуснахте Русия?
- Не, с жена ми Фернанда от дълго време взехме решение, че две деца са ни задоволителни. Още повече, че ние мечтаехме за момче и момиче. Мария Едуарда през юни ще навърши 16 години, а Жоао този месец ще стане на 12.
- Жоао-младши, вероятно не е апатичен към футбола?
- И още по какъв начин! Той тренира в школата на Васко да Гама, където започнах и аз.
- Вие по кое време прекратихте кариерата си?
- Преди две години. Сега съм футболен сътрудник. Фирмата ни работи с 30 футболисти. Идеята е скоро да стартираме да продаваме играчи в Европа и Азия, от което да печелим. В бизнеса сътрудник ми е моят най-хубав другар. Открихме организацията преди 7 години, когато още играех.
- С какви покупко-продажби можете да се похвалите?
- (Замисля се.) Може би помните Леонардо, който игра в Анжи. Преди няколко години го уредих в Ал-Уахда от ОАЕ. Той остана удовлетворен от прехвърлянето, а нашата организация получи положителни комисиони.
- Кариерата ви е почнала във Васко да Гама, където сте играл с такива звезди като Ромарио, Жуниньо Пернамбукано и Жуниньо Паулиста. Всички знаят какво можеха те на терена, само че какви са като хора?
- Всички бяха същински образец за професионализъм на терена и отвън него. Възхитителни футболисти и в това време скромни хора. Коректни и доста отзивчиви. За мен беше от огромна изгода в продължение на половин година да играя един до друг с тях и да се изучавам. После този опит доста ми оказа помощ в Европа.
- Как от славния Васко, тима на Ромарио и Жуниньо, попаднахте в софийския ЦСКА?
- Донякъде инцидентно. Имахме мач против Сао Пауло, в който играеха Кака, Луиш Фабиано, Жулио Баптища... Изгониха наш футболист и ми се наложи много да потичам след звездите на Сао Пауло. След дуела при мен пристигна български треньор, който е играл в Португалия (Стойчо Младенов - б.р.) и ме предложения в ЦСКА. Каза ми, че тимът ще взе участие в Шампионската лига. Аз мечтаех за това и съвсем незабавно се съгласих. Условията бяха положителни, а заплатата - доста по-голяма от тази, която взимах тогава. Президентът на Васко обаче се възпротиви на прехвърлянето. Аз бях млад и перспективен, по тази причина той искаше след време да ме продаде в някой европейски гранд, а не в България. Всичко обаче беше решено и през 2002 година дойдох в София. През първия сезон станахме първенци, пробвахме се в Шампионската лига. Явно изборът ми беше верен.
- София е била единствено отправната точка за вашето увлекателно странствуване из Европа...
- След две години в България ме продадоха на Локерен. Агентът, който движеше договорката, ми сподели, че президентът на белгийския клуб доста е харесал играта ми. Качих се в колата и потеглих за Белгия. Запознах се с президента на Локерен и той ми описа за своя план. В България ми беше доста добре, само че Белгия си е Белгия. Европа! Там всичко е доста по-модерно, по-цивилизовано. Именно там опознах европейските полезности. Тогава България още не беше в Европейския съюз и в страната мирогледът беше от времената на комунизма. Президентът на ЦСКА остана удовлетворен от офертата и си потеглих.
- А кой ви предложения в Анжи през 2011 година?
- Гаджи Гаджиев. Той ме видял в една контрола в Анталия с екипа на Генк. Харесал ме, запомнил семейството ми. Когато Сулейман Керимов купи Анжи и клубът стартира да притегля известни и скъпи футболисти, Гаджиев се сетил за мен. Така че аз подписах още преди в отбора да дойдат огромните имена.
- Някога мечтал ли сте да играете дружно с Роберто Карлос и Самюел Ето'о?
- Никога! Роберто Карлос постоянно ми е бил кумир. Той стана международен първенец с Бразилия през 2002 година. Това беше необикновен тим! Дори не можех да си показва, че един ден ще сме съотборници и другари. Това беше като сбъдната фантазия.
- На какво ви научи интервалът със звездите в Анжи?
- На доста. Преди ги смятах за омесени от друго тесто, за недосегаеми. А всички те се оказаха елементарни и непретенциозни хора. Не знам за другите, само че аз се усещах като еднакъв с тях. Научиха ме, че постоянно би трябвало да си самия себе си, да не се променяш, без значение от това какъв брой си прочут и какъв брой пари имаш. Разбрах го, общувайки с тези велики футболисти в съблекалнята, на терена и отвън него.
- Кой беше най-трудолюбив в тогавашния състав на Анжи?
- Знаете ли, целият тим се влагаше съзнателно в тренировките. Гледайки по какъв начин се трудят звездите, останалите се стремяха да не им отстъпват. Това беше доста мощна мотивация: в случай че те се раздават по този начин, за какво аз да се спестявам? На тренировките беше радостно, само че хвърляхме доста старания.
- Керимов обичаше да прави скъпи дарове на футболистите си - коли и така нататък Вие получихте ли нещо от него?
- Както споделих, аз пристигнах в тима преди звездите. Роберто Карлос дойде две седмици по-късно и мисля, че тази традиция стартира с него. Всеки нов в отбора получаваше безценен часовник или нещо друго скъпо. Но на мен ми беше изцяло задоволително това, което взимах по контракт. Да не приказваме за опцията да играя дружно с Роберто Карлос, Ето'о и другите майстори.
- Какво ви изненада най-вече в Анжи? - Може би всичко. Ако би трябвало да съм прям, беше ме боязън да карам в Махачкала. Бях чел, че животът в града е сложен, че има доста проблеми и даже терористични актове. Но откакто пристигнаха огромните звезди и стана ясно, че ще живеем в Москва, ми олекна. Никога няма да не помни първия ни мач в Махачкала. Фенвете ни посрещнаха толкоз топло! Оказа се, че тези отрудени хора схващат от футбол и буйно поддържат тима си. Обикновено пристигахме в града ден преди мача. Представете си, на тренировките идваха по 10 000 индивида! Невъобразимо! И това се случваше не в Мадрид или в Барселона, а в столицата на Дагестан! Бяхме радостни да се снимаме с последователите, да им даваме подписи, да си приказваме.
- Защо съгласно вас този план се провали?
- Честно казано, по този начин и не разбрах. Няой ден ще задам този въпрос на Керимов, ще се поинтересувам за какво престана да налива средства в Анжи, за какво разруши фантазиите на хиляди дагестанци. Да, не станахме първенци, а единствено се класирахме за Лига Европа. Абсолютно съм уверен, че купата нямаше да ни избяга. Имахме доста добър тим и резултатите щяха да дойдат. Ако не бъркам, започнахме с две или три равенства, макар че заслужавахме повече от тези мачове. Не ни доближи време, с цел да станем зрял тим. Но бяхме на прав път и сигурно щяхме да пробием в Шампионската лига. Наистина мечтаехме за това. Казвам го като един от първите, които пристигнаха в отбора, и един от последните, които си потеглиха. По-късно от мен напусна единствено Жусилей. Като цяло прекарах в Анжи 2,5 години - прелестен интервал, за който съм откровено признателен на Керимов и на целия дагестански народ. Никога няма да не помни тези времена.
- С какви мемоари останахте от Спартак (Москва)?
- Изцяло позитивни. Спартак по нищо не наподобява на Анжи. Отборът е доста по-популярен. Спартак - това е торсида. Където и да играехме, чувствахме поддръжката на почитателите. Понякога ми се струваше, че в Русия всички са от Спартак. Почти на всеки мач стадионът беше цялостен, по тази причина и напрежението беше голямо. За страдание, като футболист на Спартак постоянно страдах от травми и не можах да изиграя толкоз мачове, колкото ми се искаше. Но все пак, някои моменти са се загнездили в съзнанието ми. На първо място, мачовете с ЦСКА (Москва) и Зенит, които постоянно се играеха пред цялостни трибуни.
- Заплатата ви в Спартак несъмнено е била много по-малка от тази в Анжи?
- Не, в Москва също ме оцениха високо. Може би тъй като преди този момент бях титуляр в звездния тим на Анжи. Признавам, че преди да се озова в Спартак, имах предложения от Европа, Бразилия и даже от различен съветски клуб. Но дружно с сътрудниците ми избрахме Спартак. Не на последно място тъй като тогавашният треньор Валерий Карпин харесваше играта ми. Заплатата беше сходна на тази в Анжи. Отделен въпрос е, че в Махачкала взимахме доста по-големи награди.
- Кой по това време беше най-хубавият футболист в Русия, като изключим колоси като Роберто Карлос и Ето'о?
- Мбарк Бусуфа. Възхищавах се на метода, по който контролираше топката. В това отношение той не отстъпваше на никого в Анжи. Щастлив съм, че съумях да играя дружно с него. Той е един от най-техничните футболисти, които съм виждал.
- Поддържате ли връзка с някои от някогашните си съотборници?
- С бразилците ли? Почти с всички. Жусилей живее тук, в Рио. Чувам се с Диего Тардели, който е в Атлетико Минейро, с Роберто Карлос, който е в Мадрид, с Вилиан от Челси. Постоянно си пишем в WhatsApp или Instagram. Не се тревожете, държим връзка.
- А с Вагнер Лав?
- Той ми е повече от другар, като мой брат е. Израснахме дружно в Бангу, предградие на Рио. Пътувахме с един и същи рейс за тренировките и назад до у дома. Заедно попаднахме във Васко да Гама, без значение, че той е с две години по-млад. По-късно, колкото и необикновено да звучи в този момент, президентът на клуба изгони Вагнер, тъй като бил прекомерно малък. Толкова се радвах, че се срещнахме още веднъж в Русия! Сега поддържаме връзка съвсем всеки ден, дамите ни също се познават. Вагнер Лав е футболният ми брат.
- Имате ли нещо в дома си, което да ви припомня за Русия?
- Матрьошки, макет на Кремъл, фланелки на Анжи и Спартак, фотоси... Имам сувенири от всички страни, в които съм играл.
- Липсва ли ви Русия?
- Разбира се!
- Какво по-точно?
- Москва. И освен на мен - на жена ми и децата също. Невероятно хубав град! Ресторанти, централни улици, които са цялостни с туристи, доброжелателни хора... Това ми липсва. Прекарахме в Москва 4,5 години. Хубавите моменти там бяха доста повече от неприятните. Липсва ми и водачът ми, който беше с мен и в Махачкала, и по-късно в Москва. Казва се Аалексей Борода. Той ми оказа помощ доста, изключително първоначално.
- Какво носехте на съветските си съотборници, когато се връщахте от Бразилия?
- Фланелки на бразилски клубове, сувенири. Прибирах се с няколко цялостни куфара, тъй като носех дарове освен на съотборниците си, само че и на админите, масажистите, преводачите, чиновниците в клубния офис. Тези хора не се виждаха, само че вършеха доста работа.
- Ако можехте да вечеряте с някой от предишното си, кого бихте избрал?
- Трудно ми е да преценява. Запознах се с толкоз положителни в хора в Белгия и Русия. Може би с Керимов? Хайде, дано да е с него. Трудно ми беше да си показва милиардер да е в действителност толкоз елементарен човек. Той ни канеше в дома си, дружно си правехме барбекю. Това се случваше постоянно. Би ми било забавно да се срещна с него, да поговорим, да опозная фамилията му. Той е огромна персона.
- Кой е най-щастливият ден в живота ви?
- Когато се родиха децата ми и ги видях за първи път.
- И най-после, в този момент какво желаете повече от всичко?
- Да съм здрав и да пребивавам нехайно. През цялата си кариера работих доста, с цел да го реализира.
- Как сте, по какъв начин минават дните ви?
- Било е и по-добре (смее се). Седим си у дома, тъй като обстановката с ковид в Бразилия е доста сериозна. Излизаме единствено до магазина и аптеката. Дано тази пандемия най-сетне завърши!
- Съдейки по телефонния код, очевидно живеете в Рио де Жанейро?
- Да, имам жилище в Рекрейо душ Бандейрантеш, в западната част на Рио.
- Tрудно ми е да си показва по какъв начин един жизнеспособен кариока може да стои сред четири стени в продължение на два месеца...
- Прав сте, карантината не е за нас. За благополучие домът ми е покрай плажа и всяка заран, до момента в който няма никой по улиците, излизам да търча.
- По последни данни Бразилия към този момент е на второ място в света по брой инфектирани. Действително ли ситуацията в страната е толкоз тежко?
- Да. Никой не може да повярва, че след два месеца карантина обстановката не се усъвършенства, а се утежнява. Всеки ден има хиляди нови инфектирани, стотици умряли. Гледайки цифрите, човек не може да не се плаши.
- Строги ли са изискванията на карантината?
- В Рио нямаш право да излизаш на улицата без маска, неразрешени са всевъзможни занимания, би трябвало да се съблюдава обществена отдалеченост. Разбира се, не всички съблюдават ограниченията, само че по-голямата част от хората стоят по домовете си.
- И популярните плажове пустеят?
- Общо взето, да. Тук-там може да се види някой сърфист или човек, който се къпе, само че това са точно тези, които пренебрегват заповедите на управляващите. Хубавото е, че плажовете станаха доста по-чисти. И водата, и пясъкът. Но повярвайте, мъчно е да си седим по през целия ден у дома.
- Футболът в Бразилия е неподвижен, само че нямам доверие по дворовете или по плажовете да няма деца, че даже и възрастни, които да гонят топката.
- Абсолютно неразрешено е. Полицията управлява строго и улиците, и плажовете. Някои клубове, все пак, стартираха тренировки, само че не е ясно по кое време ще се възобнови шампионата. Няма оповестени периоди. Трябва да чакаме.
- Да поговорим на по-приятни тематики. Има ли смяна в броя на членовете на фамилията ви, откогато напуснахте Русия?
- Не, с жена ми Фернанда от дълго време взехме решение, че две деца са ни задоволителни. Още повече, че ние мечтаехме за момче и момиче. Мария Едуарда през юни ще навърши 16 години, а Жоао този месец ще стане на 12.
- Жоао-младши, вероятно не е апатичен към футбола?
- И още по какъв начин! Той тренира в школата на Васко да Гама, където започнах и аз.
- Вие по кое време прекратихте кариерата си?
- Преди две години. Сега съм футболен сътрудник. Фирмата ни работи с 30 футболисти. Идеята е скоро да стартираме да продаваме играчи в Европа и Азия, от което да печелим. В бизнеса сътрудник ми е моят най-хубав другар. Открихме организацията преди 7 години, когато още играех.
- С какви покупко-продажби можете да се похвалите?
- (Замисля се.) Може би помните Леонардо, който игра в Анжи. Преди няколко години го уредих в Ал-Уахда от ОАЕ. Той остана удовлетворен от прехвърлянето, а нашата организация получи положителни комисиони.
- Кариерата ви е почнала във Васко да Гама, където сте играл с такива звезди като Ромарио, Жуниньо Пернамбукано и Жуниньо Паулиста. Всички знаят какво можеха те на терена, само че какви са като хора?
- Всички бяха същински образец за професионализъм на терена и отвън него. Възхитителни футболисти и в това време скромни хора. Коректни и доста отзивчиви. За мен беше от огромна изгода в продължение на половин година да играя един до друг с тях и да се изучавам. После този опит доста ми оказа помощ в Европа.
- Как от славния Васко, тима на Ромарио и Жуниньо, попаднахте в софийския ЦСКА?
- Донякъде инцидентно. Имахме мач против Сао Пауло, в който играеха Кака, Луиш Фабиано, Жулио Баптища... Изгониха наш футболист и ми се наложи много да потичам след звездите на Сао Пауло. След дуела при мен пристигна български треньор, който е играл в Португалия (Стойчо Младенов - б.р.) и ме предложения в ЦСКА. Каза ми, че тимът ще взе участие в Шампионската лига. Аз мечтаех за това и съвсем незабавно се съгласих. Условията бяха положителни, а заплатата - доста по-голяма от тази, която взимах тогава. Президентът на Васко обаче се възпротиви на прехвърлянето. Аз бях млад и перспективен, по тази причина той искаше след време да ме продаде в някой европейски гранд, а не в България. Всичко обаче беше решено и през 2002 година дойдох в София. През първия сезон станахме първенци, пробвахме се в Шампионската лига. Явно изборът ми беше верен.
- София е била единствено отправната точка за вашето увлекателно странствуване из Европа...
- След две години в България ме продадоха на Локерен. Агентът, който движеше договорката, ми сподели, че президентът на белгийския клуб доста е харесал играта ми. Качих се в колата и потеглих за Белгия. Запознах се с президента на Локерен и той ми описа за своя план. В България ми беше доста добре, само че Белгия си е Белгия. Европа! Там всичко е доста по-модерно, по-цивилизовано. Именно там опознах европейските полезности. Тогава България още не беше в Европейския съюз и в страната мирогледът беше от времената на комунизма. Президентът на ЦСКА остана удовлетворен от офертата и си потеглих.
- А кой ви предложения в Анжи през 2011 година?
- Гаджи Гаджиев. Той ме видял в една контрола в Анталия с екипа на Генк. Харесал ме, запомнил семейството ми. Когато Сулейман Керимов купи Анжи и клубът стартира да притегля известни и скъпи футболисти, Гаджиев се сетил за мен. Така че аз подписах още преди в отбора да дойдат огромните имена.
- Някога мечтал ли сте да играете дружно с Роберто Карлос и Самюел Ето'о?
- Никога! Роберто Карлос постоянно ми е бил кумир. Той стана международен първенец с Бразилия през 2002 година. Това беше необикновен тим! Дори не можех да си показва, че един ден ще сме съотборници и другари. Това беше като сбъдната фантазия.
- На какво ви научи интервалът със звездите в Анжи?
- На доста. Преди ги смятах за омесени от друго тесто, за недосегаеми. А всички те се оказаха елементарни и непретенциозни хора. Не знам за другите, само че аз се усещах като еднакъв с тях. Научиха ме, че постоянно би трябвало да си самия себе си, да не се променяш, без значение от това какъв брой си прочут и какъв брой пари имаш. Разбрах го, общувайки с тези велики футболисти в съблекалнята, на терена и отвън него.
- Кой беше най-трудолюбив в тогавашния състав на Анжи?
- Знаете ли, целият тим се влагаше съзнателно в тренировките. Гледайки по какъв начин се трудят звездите, останалите се стремяха да не им отстъпват. Това беше доста мощна мотивация: в случай че те се раздават по този начин, за какво аз да се спестявам? На тренировките беше радостно, само че хвърляхме доста старания.
- Керимов обичаше да прави скъпи дарове на футболистите си - коли и така нататък Вие получихте ли нещо от него?
- Както споделих, аз пристигнах в тима преди звездите. Роберто Карлос дойде две седмици по-късно и мисля, че тази традиция стартира с него. Всеки нов в отбора получаваше безценен часовник или нещо друго скъпо. Но на мен ми беше изцяло задоволително това, което взимах по контракт. Да не приказваме за опцията да играя дружно с Роберто Карлос, Ето'о и другите майстори.
- Какво ви изненада най-вече в Анжи? - Може би всичко. Ако би трябвало да съм прям, беше ме боязън да карам в Махачкала. Бях чел, че животът в града е сложен, че има доста проблеми и даже терористични актове. Но откакто пристигнаха огромните звезди и стана ясно, че ще живеем в Москва, ми олекна. Никога няма да не помни първия ни мач в Махачкала. Фенвете ни посрещнаха толкоз топло! Оказа се, че тези отрудени хора схващат от футбол и буйно поддържат тима си. Обикновено пристигахме в града ден преди мача. Представете си, на тренировките идваха по 10 000 индивида! Невъобразимо! И това се случваше не в Мадрид или в Барселона, а в столицата на Дагестан! Бяхме радостни да се снимаме с последователите, да им даваме подписи, да си приказваме.
- Защо съгласно вас този план се провали?
- Честно казано, по този начин и не разбрах. Няой ден ще задам този въпрос на Керимов, ще се поинтересувам за какво престана да налива средства в Анжи, за какво разруши фантазиите на хиляди дагестанци. Да, не станахме първенци, а единствено се класирахме за Лига Европа. Абсолютно съм уверен, че купата нямаше да ни избяга. Имахме доста добър тим и резултатите щяха да дойдат. Ако не бъркам, започнахме с две или три равенства, макар че заслужавахме повече от тези мачове. Не ни доближи време, с цел да станем зрял тим. Но бяхме на прав път и сигурно щяхме да пробием в Шампионската лига. Наистина мечтаехме за това. Казвам го като един от първите, които пристигнаха в отбора, и един от последните, които си потеглиха. По-късно от мен напусна единствено Жусилей. Като цяло прекарах в Анжи 2,5 години - прелестен интервал, за който съм откровено признателен на Керимов и на целия дагестански народ. Никога няма да не помни тези времена.
- С какви мемоари останахте от Спартак (Москва)?
- Изцяло позитивни. Спартак по нищо не наподобява на Анжи. Отборът е доста по-популярен. Спартак - това е торсида. Където и да играехме, чувствахме поддръжката на почитателите. Понякога ми се струваше, че в Русия всички са от Спартак. Почти на всеки мач стадионът беше цялостен, по тази причина и напрежението беше голямо. За страдание, като футболист на Спартак постоянно страдах от травми и не можах да изиграя толкоз мачове, колкото ми се искаше. Но все пак, някои моменти са се загнездили в съзнанието ми. На първо място, мачовете с ЦСКА (Москва) и Зенит, които постоянно се играеха пред цялостни трибуни.
- Заплатата ви в Спартак несъмнено е била много по-малка от тази в Анжи?
- Не, в Москва също ме оцениха високо. Може би тъй като преди този момент бях титуляр в звездния тим на Анжи. Признавам, че преди да се озова в Спартак, имах предложения от Европа, Бразилия и даже от различен съветски клуб. Но дружно с сътрудниците ми избрахме Спартак. Не на последно място тъй като тогавашният треньор Валерий Карпин харесваше играта ми. Заплатата беше сходна на тази в Анжи. Отделен въпрос е, че в Махачкала взимахме доста по-големи награди.
- Кой по това време беше най-хубавият футболист в Русия, като изключим колоси като Роберто Карлос и Ето'о?
- Мбарк Бусуфа. Възхищавах се на метода, по който контролираше топката. В това отношение той не отстъпваше на никого в Анжи. Щастлив съм, че съумях да играя дружно с него. Той е един от най-техничните футболисти, които съм виждал.
- Поддържате ли връзка с някои от някогашните си съотборници?
- С бразилците ли? Почти с всички. Жусилей живее тук, в Рио. Чувам се с Диего Тардели, който е в Атлетико Минейро, с Роберто Карлос, който е в Мадрид, с Вилиан от Челси. Постоянно си пишем в WhatsApp или Instagram. Не се тревожете, държим връзка.
- А с Вагнер Лав?
- Той ми е повече от другар, като мой брат е. Израснахме дружно в Бангу, предградие на Рио. Пътувахме с един и същи рейс за тренировките и назад до у дома. Заедно попаднахме във Васко да Гама, без значение, че той е с две години по-млад. По-късно, колкото и необикновено да звучи в този момент, президентът на клуба изгони Вагнер, тъй като бил прекомерно малък. Толкова се радвах, че се срещнахме още веднъж в Русия! Сега поддържаме връзка съвсем всеки ден, дамите ни също се познават. Вагнер Лав е футболният ми брат.
- Имате ли нещо в дома си, което да ви припомня за Русия?
- Матрьошки, макет на Кремъл, фланелки на Анжи и Спартак, фотоси... Имам сувенири от всички страни, в които съм играл.
- Липсва ли ви Русия?
- Разбира се!
- Какво по-точно?
- Москва. И освен на мен - на жена ми и децата също. Невероятно хубав град! Ресторанти, централни улици, които са цялостни с туристи, доброжелателни хора... Това ми липсва. Прекарахме в Москва 4,5 години. Хубавите моменти там бяха доста повече от неприятните. Липсва ми и водачът ми, който беше с мен и в Махачкала, и по-късно в Москва. Казва се Аалексей Борода. Той ми оказа помощ доста, изключително първоначално.
- Какво носехте на съветските си съотборници, когато се връщахте от Бразилия?
- Фланелки на бразилски клубове, сувенири. Прибирах се с няколко цялостни куфара, тъй като носех дарове освен на съотборниците си, само че и на админите, масажистите, преводачите, чиновниците в клубния офис. Тези хора не се виждаха, само че вършеха доста работа.
- Ако можехте да вечеряте с някой от предишното си, кого бихте избрал?
- Трудно ми е да преценява. Запознах се с толкоз положителни в хора в Белгия и Русия. Може би с Керимов? Хайде, дано да е с него. Трудно ми беше да си показва милиардер да е в действителност толкоз елементарен човек. Той ни канеше в дома си, дружно си правехме барбекю. Това се случваше постоянно. Би ми било забавно да се срещна с него, да поговорим, да опозная фамилията му. Той е огромна персона.
- Кой е най-щастливият ден в живота ви?
- Когато се родиха децата ми и ги видях за първи път.
- И най-после, в този момент какво желаете повече от всичко?
- Да съм здрав и да пребивавам нехайно. През цялата си кариера работих доста, с цел да го реализира.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ