Цонга: Съжалявам, че не научих английски и не бях по-отворен към света
Жо-Вилфрид Цонга показа кое е нещото, за което съжалява най-вече по отношение на кариерата си като тенисист. Бившият №5 окачи ракетата през 2022 година, като може да се похвали с един край (Australian Open 2008) и още четири полуфинала на Големия шлем (по два на Ролан Гарос и Уимбълдън). Най-голямото му страдание обаче не е обвързвано с неналичието на „ мейджър “ трофей в неговата визитка.
„ Побеждавал съм Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Не са доста хората, които могат да го кажат. Ако бях спечелил купа от Големия шлем, дали в този момент щях да съм по-добър човек? Щях ли да се усещам по-щастлив и задоволен? Не мисля. Щях да имам още няколко милиона в банковата сметка, само че парите са преходно наслаждение и в никакъв случай не са били измежду главните цели в живота ми “ – показа роденият в Льо Ман някогашен тенисист в подкаста на фитнес инфлуенсъра Кевин Ферейра.
На въпроса защо скърбя най-вече, Цонга даде много забавен и непредвиден отговор.
„ Съжалявам най-вече за това, че не научих британски, тъй като това щеше да ми разреши да усетя изцяло живота в Тура и да се усещам като вкъщи си на всички места. Английският ми е много зле и това беше съществено затруднение за мен. Мога да проведа елементарен диалог, само че се усещам некомфортно, тъй като не ми се получава естествено. Постоянно би трябвало да се съсредоточвам и на всяка дума се тормозя дали произношението ми е вярно. Не ми е елементарно “.
„ Наистина скърбя за това, че не бях по-отворен към света. Вероятно трябваше да се поверявам повече на задгранични треньори, само че го осъзнах на прекомерно късен стадий от кариерата си. В цялата си кариера имах единствено двама треньори, които не бяха французи – Роджър Рашийд и Серхи Бругера. Научих доста от тях, само че можех да извлека доста повече от сходни контакти “.
Цонга се върна и към един любопитен миг от кариерата си – травмата в мача против Швейцария за Купа „ Дейвис “, макар която игра в показателен мач директно по-късно.
„ На финала против Швейцария за Купа „ Дейвис “ ръката ме болеше толкоз доста, че не можех да подвигна даже чаша с вода. Не можеше да става и дума да играя. Болката беше непоносима и всички го знаеха. След това обаче получих предложение за показателен мач със сетове от по четири гейма. Приех, тъй като беше просто проява, резултатът нямаше значение “.
„ Това се случи незабавно след финала за Купа „ Дейвис “. Знаех, че медиите ще ме раздерат на части, само че това беше моето решение. Трябваше да избера дали да откажа, с цел да не ядосам хората, или да проработя бързи и лесни пари, които да влагам в развиването на кариерата си. Ставаше дума за 1 млн. $, тъй че избрах парите и не скърбя “.
