Жизел Бейкър е вицепрезидент по научната дейност във “Филип Морис

Жизел Бейкър е вицепрезидент по научната активност във “Филип Морис Интернешънъл ” (PMI). Говорим с нея за това могат ли огромните промишлености да обединят старания и да работят в синхрон в името на нововъведенията. Кое е водещото - науката или бизнес концепцията, когато се работи върху дизайна на различни артикули, каквито са устройствата за нагряване на тютюн. И какви са стъпките за връщане на доверието в науката.

Къде е мястото на науката по пътя към бъдеще без пушек и какъв брой дълъг е той?

- Научният метод стои в основата на това да идентифицираме казуса, да забележим кои са огромните провокации във връзка с пушенето, от кое място идват вредите, какво може да се направи за намаляването им. Да се проектират артикули, който адресират тези проблеми. И когато продуктът е подготвен - той в действителност да работи, като фундаменталният миг е резултатът също да е научно аргументиран, да има доказателствата, че той осъществя първичната концепция и цел.

Иновативните артикули, други възможности на цигарите, са относително ново събитие на пазара, какъв брой “нови ” са от позиция на науката? Вярват ли хората в научния метод - около пандемията, да вземем за пример, един от причините на тези, които не одобриха имунизациите, бе, че те бяха изобретени и създадени прекомерно бързо, а по-късно пуснати в приложимост без - съгласно скептиците, задоволително проби. Има ли сходни терзания и във вашата сфера?

- Колко ново е едно нещо е релативно разбиране. Когато приказваме за сполетялата ни пандемия от ковид - тя пристигна непринудено, разви се бързо и ни засегна остро. Ако се изложиш на вируса и се разболееш - това ще се случи в границите на седмица. Ако си непрекъснато изложен на цигарен пушек, последствията биха се появили след 20-30 години. “Нов ” артикул в този подтекст наподобява друго - задачите и реализацията във времето са разнообразни.

Това не значи, че нововъведението за нагряване на тютюн е нова. Всъщност технологията се създава, тества, усъвършенства от повече от 20 години. Тръгнахме от концепцията, че би трябвало да имаме артикул, който понижава вредата за индивида, който го употребява. Това бе по-лесната част. По-трудната част от задачата бе по какъв начин този артикул да се хареса на дейните пушачи - може ли да ги накара да се откажат от познатия си табиет, да припознаят новия артикул и да не се върнат назад към цигарите.

Това беше комплициран развой - дизайн на иновация, която по едно и също време да задоволява потребността на пушещия, да му предлага прелестно преживяване, и да го убеди посредством научни доказателства, че вредата в действителност се понижава. Трябваше да се реализира баланс сред намирането на иновация и това към нея да бъдат привлечени допустимо най-вече дейни пушачи.

В основата на нововъведението на “Филип Морис Интернешънъл ” е нагряването на тютюна. Как тя се обосновава научно?

- Подходът е първо да разберем от какво имаме потребност. В случая с различните на цигарите артикули концепцията беше да се нагрява тютюнът, само че да не гори. Целта бе да се понижи отделянето на нездравословни субстанции. Следващата стъпка беше да се потвърди научно, че нагряването води в действителност до обособяване на по-малко нездравословни субстанции спрямо елементарните цигари, които горят.

При другите различни артикули в сектора - като никотиновите пластири, които могат да се одобряват през устата, там би трябвало да се потвърди какво в действителност поставя човек в устата си, по какъв начин никотинът се усвоява и всмуква и така нататък За всеки артикул най-важното е каква тъкмо е задачата му и какво би трябвало да реализира като краен резултат - в съответния случай да понижи рисковете за насърчаване на избрани болести, свързани с вредата от пушенето.

Има ли достоверни данни по какъв начин и какъв брой по-малко нездравословни са тези артикули от познатите ни цигари?

- Вредата и рискът от заболяване са две разнообразни неща. Можем да причиним доста вреди на тялото си, които с течение на доста време, натрупвайки се, да доведат до болест. Ако не се разболеем, това не значи, че не си вредим. Възможни са разнообразни обстановки. Едни хора, изложени на вирус, може и да не се разболеят, в случай че количеството вирус, който поемат, е малко. Други може да се разболеят, само че да не прекарат инфекцията тежко. Това не значи, че човек е съумял да избегне вредата. Значи единствено, че тя е била задоволително дребна, с цел да няма затруднения.

Много от нещата, които претърпяваме с хроничните болести, са свързани с това. Хората, които пушат, вдишват огромни количества токсични детайли и те влизат в дробовете им 10-20 пъти дневно в продължение на десетилетия. 8% от тези хора биха се разболели от рак на белия дроб, демонстрира статистиката. Значи ли това, че останалите не си вредят, че не предизвикват вреда на своите органи, щом не са се разболели от нещо? Не, несъмнено.

Напротив - те си вредят всеки ден. Затова ми се желае да създадем разликата сред вредата и заболяването. Ние знаем, че новите артикули, с които тютюнът се нагрява, водят до поемане на приблизително 90-95% по-малко нездравословни и евентуално нездравословни субстанции спрямо елементарните цигари. Вдишването на по-малко отрови сигурно води до по-малко щета спрямо пушенето на цигара. Особено когато приказваме за канцерогените в дима.

При изследванията си започнахме да следим реакциите на клетъчно равнище. И ясно се вижда усъвършенстване на индикаторите при хората, които преминат от цигари към новаторския артикул, планиран, с цел да понижи нездравословното влияние. Изследванията го потвърждават - смяната в навика води с времето до по-добър липиден метаболизъм, по-добра функционалност на белите дробове спрямо хора, които биха траяли да пушат.

Дали през днешния ден имам задоволително данни, с цел да кажа, че всичко това ще значи по-малко случаи на болести на белите дробове и проблеми с дишането? Не. Но знам, че няма по какъв начин да се понижат случаите на такива болести, в случай че не се прави нищо в посока на възстановяване на функционалността на белите дробове при пушачите. За повече съответни резултати ще би трябвало време за доказателства на база на науката.

Днес приказваме за разрушителни бизнес модели - можем ли да гледаме на науката и технологиите като на инструмент в тази посока и какво значи това за PMI?

- Мисля, че науката и новите технологии са в ядрото на всеки революционен метод - без значение дали приказваме за тютюневия бранш или който и да било различен. Да знаеш къде се намираш през днешния ден, къде искаш да бъдеш на следващия ден и да разбираш, че няма по какъв начин да го постигнеш, в случай че просто следваш утъпканите пътеки и познатите способи - това е в основата на развиването. Целта е не просто да понижим риска от вредите, само че и да увеличим броя на хората - към този момент дейни пушачи, които минават към по-щадящи други възможности от една страна, а от друга - да се понижи броят на младежите, които протягат ръка към цигарите. Всяка иновация в развиването на продукта е и с концепцията: “Как мога да подобря прекарването на клиента, само че и какво мога да направя, употребявайки технологията, с цел да понижа риска за младите генерации ”.

Какви са провокациите за учените в един свят, който е поляризиран във връзка с доверието си в науката през днешния ден

- Всъщност не доверието ме тормози - нямам проблем с това, че има хора, които изпитват съмнение. Това, което ме тревожи е дали е налице задоволително прям и отворен разговор, дали има предпочитание да се чуе гласът на науката и дали, в случай че научният метод и доказателства са явни, хората са склонни и подготвени да признаят и одобряват, че нещо, в което са били уверени преди този момент, се е оказало неправилно.

Подвеждащата информация и дезинформацията са огромната пречка по този път. Това е главен проблем - хвърлянето на така наречен данни в пространството с ясното схващане, че те не са правилни, само че водят до деформиране на действителните, научни обстоятелства. Не е нужно да одобряваш даден артикул, нито да приемаш метода и появяването му, не е нужно да го харесваш - само че е значимо да се знае, че науката е просвета и данните са данни. И желанието това да се разбере ще отвори пътя напред.

Това важи освен за тютюневия отрасъл, а за всяка иновация във всяка сфера. Или казано по-общо - хората нормално харесват смяната, само че не харесват прехода.

Къде е ролята на регулациите в развиването на нововъведенията?

- Ако приказваме за регулациите, които идват преди да се появи нов артикул, те би трябвало да задават стандарт, да се уверят, че нещото, което се появява, дава отговор на условията за качество, състои се от верните съставки и предлага това, което споделя, че предлага. Когато приказваме за последващите регулации, към този момент опираме тематиката за достъпа на хората до новите артикули. И въпросът е “какво мога да направя, с цел да срещна обществото с новите артикули ”. Третият проблем е по какъв начин да предизвиквам реакция, деяние.

С влизането на пазара на новаторските артикули всяка страна сама реши по какъв начин да подходи и има гъвкави регулации. В Европа тече спор цигарите и новаторските артикули в сектора да минат под общ знаменател - еднообразно облагане, ценообразуване и така нататък До какво ще докара, в случай че се случи, във връзка с задачата “бъдеще без пушек ”?

- Мога да приказвам от научна позиция. В единия случай имаме артикул, разработван за да понижи риска. За да проработи, актуалните пушачи, които са се усещат отлично пушейки и имат намерение да продължат да пушат, би трябвало да бъдат стимулирани да трансформират нещо. Първото изискване за това е да се направи разликата сред другите артикули. Трябва да има опция информацията да стигне до хората, да знаят какви са вариантите и оттова нататък да вземат решение за себе си. Данъчната и информационната политика и регулации са част от пътя към бъдеще без пушек в дълготрайна вероятност.

По-високото облагане и цена са един от методите за предварителна защита на потреблението, само че това е обвързвано и с предварителна защита сегашни непушачи да създадат крачка към тютюнев артикул - най-малко това са част от причините в европейския спор.

- Затова би трябвало да се търси и намира баланс - от една страна за бъдеще без пушек е значимо оптимално доста сегашни дейни пушачи да преминат към новаторски артикул, а от друга - да понижим броя на непушачите, изключително младежите, които биха протегнали ръка към тютюневи произведения. За реализиране на задачата за понижаване на вредата за тези, които към този момент пушат, би трябвало да се направи разликата сред другите артикули и от позиция на регулациите на пазара.

Иновациите се развиват нормално по-бързо от регулациите, къде и по какъв начин се реализира салдото, тъй че законодателството да е съответно на развиването на науката и обществата?

- Като човек на науката, мога да кажа, че обществото цели да взема решение проблемите на днешния ден. Мисля си, че методът за основаване на устойчиви политики и регулации е този, при който се дава отговор поредно на въпросите: Къде сме в този момент и къде бихме желали да бъдем на следващия ден, като пътят минава през регулации, отнесени към това “утре ”. От вероятността на науката постоянно споделям, че до момента в който решаваме днешните проблеми, не би трябвало да сътворяваме утрешните. Трябва решаването на днешните проблеми да е с визия за решенията за бъдещите и регулациите да са с тази визия. Вярвам, че методът да убедиш хората да вървят напред е този, при който не ги заставяш, казвайки им къде би трябвало да стигнат, а създаваш опция да тръгнат непринудено.

* Материалът се разгласява с поддръжката на " Филип Морис България ".