Притча: Колко е важно да имаме цел в живота
Живял в миналото един умен преподавател. Той имал трима възпитаници, които дълго обучавал и най-после решил да им даде задача, от осъществяването на която зависело кой ще остане при него и ще наследи целия му опит. Събрал ги и им споделил:
- Искам да ви помоля да ми донесете вода от най-далечния завършек на планинската котловина. Някога живеех там и бленувам да си напомня чудесния усет на тази вода. Този, който се оправи с тази задача, ще наследи цялата ми мъдрост.
И тримата приели драговолно задачата на учителя си.
Първият, решен безусловно да успее, взел незабавно една дамаджана и тръгнал на път - доста дълъг път, който минавал през доста градове, до момента в който стигне до долината. Още щом влезнал в първия град, ученикът бил запленен. Видял какъв брой доста нови и красиви неща имало на всички места към него. На един пазар видял красива дреха, която мощно поискал, само че нямал пари да си я купи и се хванал на краткотрайна работа.
- Ще работя, единствено едвам печеля за дрехата, ще си я купя и отново ще потегли на път – запланувал той.
Намерил си работа при търговец в града. Но се случило по този начин, че се влюбил в щерка му и след месец се оженил за нея.
- Е, какво пък, към този момент имам жена, ще имаме и деца и щом пораснат, ще потегли към долината, с цел да налея вода за моя Учител и отново ще продължа образованието си – казвал си още веднъж първият възпитаник и траял да се носи по течението на всекидневието. А до момента в който децата му растели, напълно не запомнил за мъдреца.
Вторият възпитаник постъпил по различен метод. Той пътувал от град на град, само че във всеки от тях спирал за известно време, с цел да научи нещо ново и забавно. Така усвоил доста познания, занаяти и нови умения. Накрая стигнал и до извора в планината, върнал се с вода за своя преподавател, само че разкрил, че мъдрецът към този момент не е сред живите.
А третият възпитаник по пътя към планинската котловина спирал единствено да хапне и нощува. Движил се бързо към задачата си и съумял да се върне в точния момент при своя Учител с вода.
Тогава Мъдрецът му споделил:
- Само ти съумя! Другите не можаха да задържат поставената цел в съзнанието си и разпиляха живота си за неща, които не възнамеряваха при започване на пътя си!
- Искам да ви помоля да ми донесете вода от най-далечния завършек на планинската котловина. Някога живеех там и бленувам да си напомня чудесния усет на тази вода. Този, който се оправи с тази задача, ще наследи цялата ми мъдрост.
И тримата приели драговолно задачата на учителя си.
Първият, решен безусловно да успее, взел незабавно една дамаджана и тръгнал на път - доста дълъг път, който минавал през доста градове, до момента в който стигне до долината. Още щом влезнал в първия град, ученикът бил запленен. Видял какъв брой доста нови и красиви неща имало на всички места към него. На един пазар видял красива дреха, която мощно поискал, само че нямал пари да си я купи и се хванал на краткотрайна работа.
- Ще работя, единствено едвам печеля за дрехата, ще си я купя и отново ще потегли на път – запланувал той.
Намерил си работа при търговец в града. Но се случило по този начин, че се влюбил в щерка му и след месец се оженил за нея.
- Е, какво пък, към този момент имам жена, ще имаме и деца и щом пораснат, ще потегли към долината, с цел да налея вода за моя Учител и отново ще продължа образованието си – казвал си още веднъж първият възпитаник и траял да се носи по течението на всекидневието. А до момента в който децата му растели, напълно не запомнил за мъдреца.
Вторият възпитаник постъпил по различен метод. Той пътувал от град на град, само че във всеки от тях спирал за известно време, с цел да научи нещо ново и забавно. Така усвоил доста познания, занаяти и нови умения. Накрая стигнал и до извора в планината, върнал се с вода за своя преподавател, само че разкрил, че мъдрецът към този момент не е сред живите.
А третият възпитаник по пътя към планинската котловина спирал единствено да хапне и нощува. Движил се бързо към задачата си и съумял да се върне в точния момент при своя Учител с вода.
Тогава Мъдрецът му споделил:
- Само ти съумя! Другите не можаха да задържат поставената цел в съзнанието си и разпиляха живота си за неща, които не възнамеряваха при започване на пътя си!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ