Живял един цар. Приискало му се да има такава картина,

Живял един цар. Приискало му се да има такава картина, която да излъчва мир и успокоение. Такава, че всякога, когато я поглеждал, да му става умерено и леко на душата. Цената, която можел да заплати за такава картина била една торба злато.

Много художници се хванали на работа. Когато всички картини били нарисувани, царят ги огледал, само че измежду тях единствено две привлекли вниманието му.

На едното платно било изобразено безшумно езеро. Досущ като огледало то отразявало извисяващите се към него планини и синьо небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя, а над тях пърхали пъстри пеперуди. Всеки, който погледнел тази картина бил уверен, че това е съвършената картина на покой.

На второто платно имало планини - стръмни и свъсени. Над тях небето бушувало, валял пороен дъжд и просветвали мълнии. От планинската канара падал избухлив водопад.

Тази картина не изглеждала по никакъв начин умерено.

Но вглеждайки се, кралят видял край водопада под дребна каменна козирка мъничък шубрак, възходящ в ниша в скалата. Върху него птица била свила гнездо. Там, измежду стремглаво падащата вилнееща вода, все пак, тя продължавала да се грижи за дребните си пиленца.

Точно тази картина избрал и царят.

Царят осъзнавал, че покоят e не там, където е безшумно и умерено и където няма звук и безпокойствие. Той е там, където макар събитията, вие запазвате мира в душата си.