Притча за майстора
Живял един занаятчия, който през целия си живот строил домове, само че към този момент бил остарял и решил да излезе в пенсия.
-Уволнявам се – споделил той на работодателя си. – Дойде време да изляза в пенсия. Да се грижим с жена ми за внуците.
Шефът му не желал да се разделя с него и го попитал:
-Съгласен съм, само че при едно изискване: построй още един дом и ще те пратим в пенсия. С почтена награда!
Майсторът се съгласил. По план, домът бил предопределен за малко семейство и работата закипяла. Съгласувания, инспекции, търсене на нужни материали.
Майсторът към този момент си се представял като пенсионер, по тази причина забързал нещата. На някои места недоизкусурявал нещата, не запомнил ту едно, ту друго, не купувал най-хубавите материали.
Той осъзнавал, че не прави работата по най-хубавия метод, само че намирал в себе си опрощение за това, че е последният план в кариерата му.
След като приключил работата, майсторът повикал работодателя си.
Той огледал деликатно дома и споделил:
-А ето това е твоят дом! Ето ти ключовете, може да влизаш. Всичко документи към този момент са готови. Това е подарък за теб от компанията за дългите ти години работа.
В този миг на майстора му се желало да потъне вдън земя. Било го доста позор, а другите му ръкопляскали, поздравявали го с новия му дом и си мислели, че е поруменял от стеснителност, а той червенеел поради личната си немарливост.
Той прелестно знаел, че всичките неточности в този момент ще легнат на неговите плещи. И в този момент трябвало да живее в този дом, който построил некачествено.
Всички ние сме майстори. Прекарваме живота си тъкмо както майсторът преди да излезе в пенсия. Не поставяме особени старания, пресмятаме неверно, тъй като резултатите от тази съответна сграда не са толкоз значими.
На кого са нужни непотребни старания? Но едвам след това разбираме, че живеем в дома, който сами сме построили. В последна сметка всичко, което вършим през днешния ден, има значение.
