Животното, което изглежда като застинало в постоянна усмивка, е едно

Животното, което наподобява като застинало в непрекъсната усмивка, е едно от най-странните на планетата и е съвсем на изгубване. Няколко фондации се борят за оцеляването на типа, който има толкоз характерен метод на живот, физиология и взаимоотношение със средата си, че съществуването на ленивците безусловно виси на косъм. Те са 16 по реда на изчезващите бозайници - по-малко от 500 ленивци са регистрирани, като най-бавният - пигмейският безделник, не наброява повече от 60-70 индивида.

Ленивците (лат. Folivora) са бозайници, близки до броненосеца. Има на света единствено 5 типа ленивци, които се разделят на двупръсти и трипръсти. Обитават тропическите гори на Централна и Южна Америка - Коста Рика, Панама, Бразилия. Имат доста малко мускулна маса, въпреки да стигат 4-5 кг. Държат се на дървото без старания, само на дългите си нокти. След гибелта си те не престават да висят.



Ленивците прекарват целия си живот на дърветата. Те не могат да тичат, да крачат - те висят. Веднъж седмично слизат на земята, влачейки се, с цел да се изходят и още веднъж, доста постепенно се качват назад. Един безделник може в никакъв случай да не напусне дървото си, в случай че нещо не го принуди. Заради оскъдните придвижвания те самите стават дом на инсекти, водорасли. Добри плувци са, само че постепенно съхнат и по тази причина могат да зеленясат.

Ленивците има най-бавната обмяна на веществата, позната на науката. Стомахът им има камери за разграждане не храната - най-вече листа, само че от време на време инсекти. В стомасите на ленивци е откривана храна на повече от месец, която още не е разградена. Козината им пораства в противоположна на всички бозайници посока - от корема към гръбнака и по този начин дъждовната вода се стича, до момента в който те висят.



Зъбите са без корени и са изцяло идентични. Ленивецът няма добре развити зрение и подушване. Мозъкът е първичен. Черният дроб е ситуиран покрай гърба, а далакът се намира отдясно, за разлика от всички бозайници. Стомахът и червата на по-големи от нормалното за размерите му, а пикочният му мехур е с голям и опира в диафрагмата. Заради 9-те прешлена на шията си ленивецът върти главата си на 180 градуса.

Ленивците спят към 15-18 часа в денонощието. В будно положение те се хранят, съвкупляват се или просто висят. Нямат любовен интервал и не живеят по двойки. Женската ражда във въздуха. Бебето изпълзява по корема й, постепенно отива към гърдите, тя прегризва пъпната шнур и първите месеци то не се отделя от нея.



Ленивците се укривам от хищници благодарение на цвета на козината, поради това, че съвсем не се движат и най-много, тъй като не издават никакъв тон. Веднъж открити, те не оказват никаква опозиция. Достатъчно е единствено да бъдат избутани. На земята те са изцяло безпомощни и не се пазят въобще.

Става безкрайно ясно какъв брой уязвимо животно е ленивецът. Старите тропически гори на Централна и Южна Америка са на изгубване и ленивците губят единственото, което имат - дома си. Те са директно подвластни от дърветата - до момента не е открит критерия, по който един безделник избира дървото си - нито по типа му, нито по възрастта му, нито по месторазположението. Но е реалност, че не всеки безделник може да живее, където решим да го сложим.

“Кой го е грижа за измирането на едно толкоз грозновато и тъповато усмихващо се създание? ”



Това не е горделив лъв, респектиращ носорог или помнещ и прочувствен слон...Точно тъй като е такова - грозновато, тъй като страда безмълвно, тъй като не може да се скрие, да избяга, тъй като едвам се движи, тъкмо за това сме длъжни като преобладаващ тип да го пазим. Това е същинската мощ - закрилата.