Каква е разликата между анабиоза и летаргия
Животинското царство разполага с голям брой номера за оцеляване при тежки климатични условия и дълги, студени зими. Разглеждаме разликите сред методите на оцеляване на тези животни – от дъ-ъ-ъ-ъ-лъг сън в някоя пещера до изключване на всички функционалности, с изключение на най-основните, като метод за икономисване на сила.
Когато температурите са по-ниски и храната е по-трудно налична, разнообразни животни – от мишки до птици и прилепи – изпадат в дълъг бездънен сън. В Обединеното кралство, да вземем за пример, Тръстът за дивата природа изброява единствено три типа, които в действителност спят зимен сън: прилепите, мишките и таралежите.
Хибернацията (или летаргия) значи, че процесите в организма се забавят съвсем изцяло, като се понижава честотата на сърцето и дишането. Скоростта на обмяната на веществата се намалява, с цел да се пести сила, и животните оцеляват в това положение, като употребяват запасите си от мазнини, които са натрупали през есента. Животните в хибернация наподобяват съвсем мъртви и най-вероятно са студени на досег. Всъщност съгласно National Geographic американският дългоопашат лалугер (Spermophilus parryii) може да охлади тялото си до температури под нулата.
При същинската хибернация сърдечният темп също се намалява. Според Scientific American лемурите джуджета (род Cheirogaleus) в Мадагаскар имат общоприет сърдечен темп от към 180 удара в минута, само че по време на заспалост той може да спадне до 4 удара в минута.
Анабиозата (още торпор) е най-пренебрегваният братовчед на хибернацията. При това положение метаболизмът, сърдечният темп и дишането на животните се забавят сходно на хибернацията. Но в нея се влиза и излиза по-лесно и тя не продължава толкоз дълго, колкото същинската хибернация. В положение на торпор може да се навлиза даже всеки ден и това е най-често срещаната наклонност при ендотермитните животни в сухи региони.
Дебелоопашатата теснолапа торбеста мишка (Sminthopsis crassicaudata) може да употребява този способ всекидневно, с цел да оцелее, когато диетата ѝ от инсекти се окаже незадоволителна.
Спящ козодой
Птици като спящия козодой (Phalaenoptilus nuttallii), чието име значи „ латентен “, също могат да изпаднат в торпор. В съпоставяне с хибернацията топорът не продължава толкоз дълго и няма същия фрапантен резултат върху вътрешната температура на тялото.
Учени сме да знам, че мечките спят зимен сън през дългата зима, само че учените не са сигурни дали това е строго правилно. Възможно е те по-скоро да са в анабиоза, защото скоростта на метаболизма им е мощно понижена, само че телесната им температура не спада. Възможно е понижаването на телесната температура да им е прекомерно мъчно за възстрановяване.
?
Влечугите, в това число змиите, и земноводните минават през положение, сходно на хибернацията, наречено брумация. В Северна Каролина и Тексас са следени крокодили в това положение под леда като се виждат единствено муцуните им. Те още веднъж демонстрират главните признаци на понижено дишане и метаболизъм, само че животните не престават да пият, само че не се хранят и не са в толкоз надълбоко положение на сън.
Въпреки че нормално брумацията, торпорът и хибернацията се преглеждат като способи за оцеляване в студено време, има и различен тип положение: естивацията се следи най-често при рибите и безгръбначните и оказва помощ на животните да не изсъхнат. Подобно на хибернацията, тя също включва закъснение на метаболизма на животните, само че за разлика от нея, естивацията може да завърши относително бързо, когато метеорологичните условия се подобрят.
Кафяв протоптер
Кафявия протоптер (Protopterus annectens) може да естивира, като се обвие в пашкул от слуз по време на суша, съгласно National Geographic.
Макар че хората могат да изпадат в дълги положения на сън, като да вземем за пример медикаментозна кома, те не могат да изпаднат в същински зимен сън. Въпреки това забележителната дарба на животните да се подлагат на тези комплицирани способи за оцеляване се преглежда от НАСА предвид на евентуалните ѝ приложения за човешки галактически полети.
