Невероятна драма: Майка губи 3 деца в катастрофа, след това ...
Животът постоянно може да сервира истории, които не са по силите и на най-богатото въображение.
Такава е ориста на американката Лори Кобъл. Тя била в запушване на автомагистрала на 4 май 2007 година, когато огромен камион се блъснал в задната част на мини вана ѝ. Майката от окръг Ориндж, Калифорния, се прибирала у дома, с цел да остави трите си деца – Кайл Кристофър, 5-годишен, Ема Лин, 4-годишна и Кейти Джийн, 2-годишна, да спят. Никое от децата не оживяло след злополуката.
Три замразени ембриона са техният късмет
Съкрушена, Лори и брачният партньор ѝ, Крис Кобъл, дълго оплаквали децата си, само че към момента желали да бъдат родители. Те проучили опцията за осиновяване, само че решили да се извърнат към ин витро експерти. Имали замразени три жизнеспособни ембриона: две девойки и едно момче. „ Точно такива деца загубихме в злополуката “, споделил Крис, в този момент на 54 година, пред https://people.com
Както Лори обяснила в шоуто на Опра Уинфри през 2010 година, това изглеждало като знак. Тя и Крис решили да бъдат вградени и трите ембриона, „ стискайки палци и надявайки се на най-хубавото “.
То се случило! Тризнаците се родили съвсем година след гибелта на по-големите си братя и сестри. Всеки от тях бил кръстен със междинното име на по-големите си братя и сестри. Децата, през днешния ден към този момент пораснали, се споделят Джейк Кристофър, Ашли Лин и Ели Джийн.
„ Отне ми повече от четири години, с цел да изляза от мъглата и болката от случилото се в първите ни три деца “, споделил бащата Крис. - „ През първите три години развъждане на тризнаците изпитвах комбинация от наслада и благополучие, и в това време вътрешна болежка. Имахме тези три бебета и всички те са наслада за нас... Но в това време се пробвах да не се разпадна пред тях, отивах в другата стая и плачех доста бързо, а по-късно се връщах при бебетата и се усмихвах. “
Лори се потопила в майчинството и развъждането на тризнаците си, като от самото начало водела акция за сигурност по пътищата, с цел да помогне за отбраната на други деца.
„ Тя е изключителна - всички, които я познават, я обичат “, споделя фамилната другарка Беки Леонард, на 45 години. - „ Преди всичко, тя е майка. “
Лекарите й давали два месеца живот
През юни 2025 година обаче Крис забелязал, че 48-годишната Лори „ става все по-непохватна “. Тя се блъскала в стени, удряла пръста си на столове или изпускала чаши на пода. В началото на юли м.г. той забелязал признаци, сходни на инсулт. „ Устата ѝ стартира да увисва. Стана прекомерно очевидно, с цел да се пренебрегва “, обяснил брачният партньор.
На 11 юли той завел жена си в незабавното поделение на болница „ Мишън “ в Калифорния. Там ѝ била сложена диагноза доста огромен и нападателен глиобластом в четвърти етап. Диагнозата рак на мозъка раздрусала препатилото семейство.
„ Надявах се, че сме завършили с живото изменящите бедствия, при които животът, какъвто го познавах през вчерашния ден, е липсващ вечно, само че уви… “, спомня си Крис пред PEOPLE.
Лекарите споделили на Лори, че има два избора: да се опита да се бори с рака или да се възползва оптимално от времето, което ѝ е останало. Без лекуване, лекарите планували, че Лори ще живее към месец или два. С лекуване, те решили, че животът ѝ ще продължи от 12 до 15 месеца.
„ Тя искаше да се бори “, спомнил си Крис. Семейството се обединило към Лори и се изправило самоуверено пред терминалната диагноза.
„ Всичко, което вършим, не е да спасим живота ѝ, а да я поддържаме жива допустимо най-дълго “, обяснил Крис. - „ Започнах да оплаквам за загубата на жена си в деня, в който ѝ сложиха диагнозата. В началото нямах доста вяра – и това ми тежеше. Бях в действителност смутен и сърдит. Как е допустимо това да ни се случва още веднъж? “.
Претърпява две интервенции една след друга
Лори претърпяла първата си мозъчна интервенция за премахване на една от двете сраснали се маси на 12 юли м.г. Тя се възстановила бързо, спомня си Крис.
Лори била непоколебима, че това заболяване няма да я съсипе. Тя желала да стане баба, да бъде там, когато децата ѝ завършат учебно заведение. Искала живота си, който била построила толкоз красиво.
Тя се прибрала от болничното заведение няколко дни по-късно. Но втората половина на тумора растяла бързо, за две седмици той бил повишен с 25%. Лекарите желали да го отстранят допустимо най-бързо, защото той почнал да въздейства на зрението ѝ. Втората интервенция била по-сложна от първата, както и по-рискована, тъй като включвала част от мозъка, която управлява когнитивните функционалности, придвижването и зрението.
На 1 август в онкологичния център City of Hope в Дуарте, Калифорния, Лори претърпяла втората си, по-сложна и инвазивна мозъчна интервенция. Преди това лекарите уведомили фамилията, че има 30% възможност да загуби двигателен надзор на лявата страна на тялото. За страдание, Лори попаднала в тези проценти.
Пет дни след интервенцията, в деня, в който трябвало да се прибере от болничното заведение, Лори получила солиден инсулт. Тя била откарана по неотложност в профилиран център, с цел да се облекчи налягането в мозъка ѝ.
„ Лесно можеше да почине “, спомня си Крис. - „ Лекарите ми споделиха, че има 50% късмет да живее. “
Лори била сложена в медицински провокирана кома и се нуждаела от сонда за хранене. Тя била в болничното заведение 40 дни. Крис и майка ѝ били до леглото ѝ всеки ден.
Междувременно, тризнаците започвали последната си година в гимназията, „ която се допуска, че е най-хубавата “, споделил Крис пред изданието. - „ Но и двамата им родители към този момент ги нямаше действително до тях. “
Лори постепенно ставала по-съзнателна. Когато била изписана от болничното заведение, тя се оказала прекомерно млада за дом за възрастни хора, само че се нуждаела повече от медицински грижи, в сравнение с от краткосрочно рехабилитационно заведение. Първоначално тя била настанена в болница с 15 кревати за хора с травматични мозъчни увреждания. Крис и децата окачили картини и фамилни фотоси по стените, с цел да декорират стаята ѝ. Но Лори желала да се прибере вкъщи. През октомври м.г. Крис основал „ мини-болница “ в къщата им.
„ Искам най-хубавите грижи за Лори “, обяснил той. - „ Единствените ми решения всеки ден са: Какво е най-хубавото за нея? И по какъв начин мога да я подкрепям жива? Тъй като ракът ѝ е терминален, ние просто печелим време всеки ден. “
Той е уверен, че непрекъснатото му наличие у дома е имало приказен резултат върху психологичното здраве на брачната половинка му. Тя виждала децата си по-често, когато се прибирали от учебно заведение. Австралийският дудъл на Лори, Сади, спял в долния завършек на болничното ѝ легло.
„ Тя беше щастлива и напредваше постепенно във възобновяване си “, обяснил Крис. След това Лори почнала химиотерапия и лъчетерапия. Самото стигане до заведението за лекуване – пет дни в седмицата в продължение на три седмици – отнемало два часа. Тъй като Лори била изгубила надзор над лявата си страна, тя се нуждаела от специфичен повдигач, с цел да стане от леглото. След като прекарала толкоз доста време в леглото, тя нямала физическата мощ да седи в елементарна инвалидна количка.
„ Цялата ѝ мощ в торса и в краката беше изчезнала, всичките ѝ мускули бяха атрофирали “, споделил Крис.
Лечението направило Лори по-уморена и повлияло на говора ѝ. Лекарите били загрижени, че не наподобява тя да се усъвършенства, а тъкмо противоположното.
В средата на ноември м.г. Крис завел жена си в незабавното поделение, където лекарите разкрили, че има огромна зараза в мозъка. Налагала се още една интервенция.
„ Ако не бяхме отишли в болничното заведение онази нощ, евентуално щеше да е мъртва след ден-два. Въпреки, че Лори ни беше споделила доста непосредствено преди този момент: „ Без повече интервенции “, аз се пробвах да получа отговор от нея дали да ѝ създадат трета интервенция. Тя обаче не реагираше изключително онази вечер “, разказал брачният партньор на младата майка.
Семейството решило да продължат с лекуването на Лори. „ От позиция на обичания човек, чувстваш се като че ли просто е малтретиран. Толкова си сломен от това, през което би трябвало да премине, още веднъж и още веднъж, и още веднъж... Не съм сигурен, че лекуването на рака в тази обстановка е по-добро от самата болест “, с тъга разсъждава Крис.
Фонд стартира да събира дарения за нея
След интервенцията Лори била слаба, само че постепенно се подобрила. Тя почнала да приказва с цялостни фрази. Искала да е у дома със фамилията и кучето си. Крис бил в неплатен отпуск от работа от септември, с цел да се грижи за брачната половинка си. Създаден е фонд GoFundMe, с цел да се събират дарения и да се заплащат по 30 000 $ месечно за домашните здравни грижи, от които дамата се нуждаела.
„ Опитвам се да направя всеки ден допустимо най-хубавия за нея. Не желая да скърбя до края на живота си, че не съм правил всичко допустимо всеки ден за нея “, споделил Крис.
Междувременно, той не крие, че скърби за остарелия им живот. „ Съпругата ми, каквато я познавах, я няма и не знам дали в миналото ще се върне, с цел да бъде индивидът, с който деляхме всичко “, споделил борбеният мъж. - „ Фактът, че към момента е жива, е необикновен. Преминала е през толкоз доста. Искам да е жива допустимо най-дълго, само че не знам какъв брой време ще е това. Бих дал живота си за нейния. Но не мога да го направя. Безпомощен съм “, приключил сърцераздирателния си роман Крис.
Автор: Маргарита Благоева
Такава е ориста на американката Лори Кобъл. Тя била в запушване на автомагистрала на 4 май 2007 година, когато огромен камион се блъснал в задната част на мини вана ѝ. Майката от окръг Ориндж, Калифорния, се прибирала у дома, с цел да остави трите си деца – Кайл Кристофър, 5-годишен, Ема Лин, 4-годишна и Кейти Джийн, 2-годишна, да спят. Никое от децата не оживяло след злополуката.
Три замразени ембриона са техният късмет
Съкрушена, Лори и брачният партньор ѝ, Крис Кобъл, дълго оплаквали децата си, само че към момента желали да бъдат родители. Те проучили опцията за осиновяване, само че решили да се извърнат към ин витро експерти. Имали замразени три жизнеспособни ембриона: две девойки и едно момче. „ Точно такива деца загубихме в злополуката “, споделил Крис, в този момент на 54 година, пред https://people.com
Както Лори обяснила в шоуто на Опра Уинфри през 2010 година, това изглеждало като знак. Тя и Крис решили да бъдат вградени и трите ембриона, „ стискайки палци и надявайки се на най-хубавото “.
То се случило! Тризнаците се родили съвсем година след гибелта на по-големите си братя и сестри. Всеки от тях бил кръстен със междинното име на по-големите си братя и сестри. Децата, през днешния ден към този момент пораснали, се споделят Джейк Кристофър, Ашли Лин и Ели Джийн.
„ Отне ми повече от четири години, с цел да изляза от мъглата и болката от случилото се в първите ни три деца “, споделил бащата Крис. - „ През първите три години развъждане на тризнаците изпитвах комбинация от наслада и благополучие, и в това време вътрешна болежка. Имахме тези три бебета и всички те са наслада за нас... Но в това време се пробвах да не се разпадна пред тях, отивах в другата стая и плачех доста бързо, а по-късно се връщах при бебетата и се усмихвах. “
Лори се потопила в майчинството и развъждането на тризнаците си, като от самото начало водела акция за сигурност по пътищата, с цел да помогне за отбраната на други деца.
„ Тя е изключителна - всички, които я познават, я обичат “, споделя фамилната другарка Беки Леонард, на 45 години. - „ Преди всичко, тя е майка. “
Лекарите й давали два месеца живот
През юни 2025 година обаче Крис забелязал, че 48-годишната Лори „ става все по-непохватна “. Тя се блъскала в стени, удряла пръста си на столове или изпускала чаши на пода. В началото на юли м.г. той забелязал признаци, сходни на инсулт. „ Устата ѝ стартира да увисва. Стана прекомерно очевидно, с цел да се пренебрегва “, обяснил брачният партньор.
На 11 юли той завел жена си в незабавното поделение на болница „ Мишън “ в Калифорния. Там ѝ била сложена диагноза доста огромен и нападателен глиобластом в четвърти етап. Диагнозата рак на мозъка раздрусала препатилото семейство.
„ Надявах се, че сме завършили с живото изменящите бедствия, при които животът, какъвто го познавах през вчерашния ден, е липсващ вечно, само че уви… “, спомня си Крис пред PEOPLE.
Лекарите споделили на Лори, че има два избора: да се опита да се бори с рака или да се възползва оптимално от времето, което ѝ е останало. Без лекуване, лекарите планували, че Лори ще живее към месец или два. С лекуване, те решили, че животът ѝ ще продължи от 12 до 15 месеца.
„ Тя искаше да се бори “, спомнил си Крис. Семейството се обединило към Лори и се изправило самоуверено пред терминалната диагноза.
„ Всичко, което вършим, не е да спасим живота ѝ, а да я поддържаме жива допустимо най-дълго “, обяснил Крис. - „ Започнах да оплаквам за загубата на жена си в деня, в който ѝ сложиха диагнозата. В началото нямах доста вяра – и това ми тежеше. Бях в действителност смутен и сърдит. Как е допустимо това да ни се случва още веднъж? “.
Претърпява две интервенции една след друга
Лори претърпяла първата си мозъчна интервенция за премахване на една от двете сраснали се маси на 12 юли м.г. Тя се възстановила бързо, спомня си Крис.
Лори била непоколебима, че това заболяване няма да я съсипе. Тя желала да стане баба, да бъде там, когато децата ѝ завършат учебно заведение. Искала живота си, който била построила толкоз красиво.
Тя се прибрала от болничното заведение няколко дни по-късно. Но втората половина на тумора растяла бързо, за две седмици той бил повишен с 25%. Лекарите желали да го отстранят допустимо най-бързо, защото той почнал да въздейства на зрението ѝ. Втората интервенция била по-сложна от първата, както и по-рискована, тъй като включвала част от мозъка, която управлява когнитивните функционалности, придвижването и зрението.
На 1 август в онкологичния център City of Hope в Дуарте, Калифорния, Лори претърпяла втората си, по-сложна и инвазивна мозъчна интервенция. Преди това лекарите уведомили фамилията, че има 30% възможност да загуби двигателен надзор на лявата страна на тялото. За страдание, Лори попаднала в тези проценти.
Пет дни след интервенцията, в деня, в който трябвало да се прибере от болничното заведение, Лори получила солиден инсулт. Тя била откарана по неотложност в профилиран център, с цел да се облекчи налягането в мозъка ѝ.
„ Лесно можеше да почине “, спомня си Крис. - „ Лекарите ми споделиха, че има 50% късмет да живее. “
Лори била сложена в медицински провокирана кома и се нуждаела от сонда за хранене. Тя била в болничното заведение 40 дни. Крис и майка ѝ били до леглото ѝ всеки ден.
Междувременно, тризнаците започвали последната си година в гимназията, „ която се допуска, че е най-хубавата “, споделил Крис пред изданието. - „ Но и двамата им родители към този момент ги нямаше действително до тях. “
Лори постепенно ставала по-съзнателна. Когато била изписана от болничното заведение, тя се оказала прекомерно млада за дом за възрастни хора, само че се нуждаела повече от медицински грижи, в сравнение с от краткосрочно рехабилитационно заведение. Първоначално тя била настанена в болница с 15 кревати за хора с травматични мозъчни увреждания. Крис и децата окачили картини и фамилни фотоси по стените, с цел да декорират стаята ѝ. Но Лори желала да се прибере вкъщи. През октомври м.г. Крис основал „ мини-болница “ в къщата им.
„ Искам най-хубавите грижи за Лори “, обяснил той. - „ Единствените ми решения всеки ден са: Какво е най-хубавото за нея? И по какъв начин мога да я подкрепям жива? Тъй като ракът ѝ е терминален, ние просто печелим време всеки ден. “
Той е уверен, че непрекъснатото му наличие у дома е имало приказен резултат върху психологичното здраве на брачната половинка му. Тя виждала децата си по-често, когато се прибирали от учебно заведение. Австралийският дудъл на Лори, Сади, спял в долния завършек на болничното ѝ легло.
„ Тя беше щастлива и напредваше постепенно във възобновяване си “, обяснил Крис. След това Лори почнала химиотерапия и лъчетерапия. Самото стигане до заведението за лекуване – пет дни в седмицата в продължение на три седмици – отнемало два часа. Тъй като Лори била изгубила надзор над лявата си страна, тя се нуждаела от специфичен повдигач, с цел да стане от леглото. След като прекарала толкоз доста време в леглото, тя нямала физическата мощ да седи в елементарна инвалидна количка.
„ Цялата ѝ мощ в торса и в краката беше изчезнала, всичките ѝ мускули бяха атрофирали “, споделил Крис.
Лечението направило Лори по-уморена и повлияло на говора ѝ. Лекарите били загрижени, че не наподобява тя да се усъвършенства, а тъкмо противоположното.
В средата на ноември м.г. Крис завел жена си в незабавното поделение, където лекарите разкрили, че има огромна зараза в мозъка. Налагала се още една интервенция.
„ Ако не бяхме отишли в болничното заведение онази нощ, евентуално щеше да е мъртва след ден-два. Въпреки, че Лори ни беше споделила доста непосредствено преди този момент: „ Без повече интервенции “, аз се пробвах да получа отговор от нея дали да ѝ създадат трета интервенция. Тя обаче не реагираше изключително онази вечер “, разказал брачният партньор на младата майка.
Семейството решило да продължат с лекуването на Лори. „ От позиция на обичания човек, чувстваш се като че ли просто е малтретиран. Толкова си сломен от това, през което би трябвало да премине, още веднъж и още веднъж, и още веднъж... Не съм сигурен, че лекуването на рака в тази обстановка е по-добро от самата болест “, с тъга разсъждава Крис.
Фонд стартира да събира дарения за нея
След интервенцията Лори била слаба, само че постепенно се подобрила. Тя почнала да приказва с цялостни фрази. Искала да е у дома със фамилията и кучето си. Крис бил в неплатен отпуск от работа от септември, с цел да се грижи за брачната половинка си. Създаден е фонд GoFundMe, с цел да се събират дарения и да се заплащат по 30 000 $ месечно за домашните здравни грижи, от които дамата се нуждаела.
„ Опитвам се да направя всеки ден допустимо най-хубавия за нея. Не желая да скърбя до края на живота си, че не съм правил всичко допустимо всеки ден за нея “, споделил Крис.
Междувременно, той не крие, че скърби за остарелия им живот. „ Съпругата ми, каквато я познавах, я няма и не знам дали в миналото ще се върне, с цел да бъде индивидът, с който деляхме всичко “, споделил борбеният мъж. - „ Фактът, че към момента е жива, е необикновен. Преминала е през толкоз доста. Искам да е жива допустимо най-дълго, само че не знам какъв брой време ще е това. Бих дал живота си за нейния. Но не мога да го направя. Безпомощен съм “, приключил сърцераздирателния си роман Крис.
Автор: Маргарита Благоева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ