Ник Джонас никога не се отказа
Животът постоянно е изпълнен с възходи и падения. Когато обаче човек живее с диабет вид 1, е малко по-различно или пък не. Зависи кого ще попитате. Ник Джонас, да вземем за пример, споделя: " Няма повсеместен метод за справяне с диабета. Това ще бъде нещо, което непрекъснато се трансформира с възрастта и житейския опит. "
Вече на 32 и по-мъдър от миналогодишното си " Аз ", единият от братята Джонас не крие, че като дете е бил диагностициран със " сладкият палач ". Откакто на 13 чува тежката " присъда " претърпява голям брой страхове, което го подтиква да " бута " в професионален проект, най-вероятно стимулиран, че " и това ще мине ".
" Когато ме диагностицираха, явно е, че има спадове, прочувствен товар, когато се питаш какво си направил, с цел да заслужиш това. Трябваше да се погрижа съществено за здравето си. През всички значими моменти в живота ми, без значение положителни или неприятни, съумях да се овладея. Когато ми сложиха диагнозата за първи път, седях в болничното заведение и бях изплашен до гибел ", спомня си Ник.
Но той ръководи живота си и не разрешава това да му пречи.
За тези, които не знаят, диабет вид 1 е автоимунно заболяване, което визира способността на панкреаса да създава инсулин.
В началото, когато схваща за заболяването си, за младият Джонас всичко е ненадейно. Дълго време му лишава, до момента в който одобри обстановката и даже я отхвърля в даден миг. В началото на кариерата си, когато таман е излязъл Camp Rock, той и братята му са новите тийн идоли, водят естествен за звездите и ненужно пищен за естествените хора живот. Алкохол и празненства всяка вечер, късно прибиране и прочие
" Правех това дълго преди да ми слагат диагнозата и ми лиши известно време, с цел да схвана по какъв начин да преброя въглехидратите, с цел да дозирам вярно инсулина и кои неща по какъв начин биха ми повлияли ", споделя Ник.
Проблемите със здравето му обаче чукат на вратата.
" Усещах дискомфорта, когато прекалявах с излизането и купонясването ", разяснява. Той добавя, че с течение на времето с изключение на той самият, и фамилията му е станало пъклен разбиращо. Те постоянно се твърдят, че до нощното му шкафче има сок и закуска, когато им върви на посетители. " Разбират, че в случай че съм бил раздразним в продължение на един час, това евентуално е тъй като глюкозата ми е висока. А и за всеки родител е най-зле, когато нещо се случи с детето му и неговото здраве. Трябва да намериш метод да бъдеш тяхната мощ, до момента в който те боли ", споделя. " Те са необикновено подкрепящи и в действителност оказват помощ за нормализирането на обстановката ". По негови думи майка му била от първите, които забелязали нещо извънредно. " В началото изгубих доста килограми. Започнах да пия доста повече вода от нормално. Късно го хванах. Пренебрегвах до края признаците. "
С течение на годините най-малкият брат от едноименната група споделя, че се е научил какво работи за него и в този момент " сносно му е хванал цаката ". Въпреки това, той си спомня, че когато на 13-годишна възраст е бил диагностициран, му се е желало да има някой, който да го направлява. Затова в този момент желае да бъде този модел за подражателство за другите. " Това е моят фокус ".
Болестта не пречи на Ник да води пълностоен живот. Той е изпълнен с обич, която желае да подарява. А откогато посрещат първородното си дете с актрисата Приянка Чопра, споделя, че са имали " оня диалог " дали щерка им ще наследи подлото заболяване. Но съгласно Американската диабетна асоциация децата имат късмет 1 към 17 да развият диабет вид 1, в случай че татко им го има. " Определено сме разговаряли за това ", споделя. " Самият аз като татко разбирам какъв брой е значимо да съм нащрек за тези признаци, до момента в който детето ми пораства ".
По думите пък на брачната половинка му Приянка, той е претърпял какво ли не, само че битката му с диабета е била най-плашеща, защото тогава е бил младеж. Неговите спасители са инсулинови инжекции, специфична помпа и хранителен режим.
Сега Ник Джонас желае да даде образец на доста младежи, които имат сходен проблем. По думите му, той в никакъв случай не разрешил на диабета да попречи на неговия триумф. И към този момент се е преборил с него.
" Обичам актьорството, тъй като непрекъснато ме държи в напрежение. С него не се усещам на място, напълно изпълнено с комфорт и тъкмо това ми харесва. "
Понякога човек би трябвало да се срещне с затруднение, чието превъзмогване да го направи по-силен. В битката с него да построи тези качества у себе си, които да го създадат стойностен и важен. И както споделя народът: " Всяко зло за положително. "
Вече на 32 и по-мъдър от миналогодишното си " Аз ", единият от братята Джонас не крие, че като дете е бил диагностициран със " сладкият палач ". Откакто на 13 чува тежката " присъда " претърпява голям брой страхове, което го подтиква да " бута " в професионален проект, най-вероятно стимулиран, че " и това ще мине ".
" Когато ме диагностицираха, явно е, че има спадове, прочувствен товар, когато се питаш какво си направил, с цел да заслужиш това. Трябваше да се погрижа съществено за здравето си. През всички значими моменти в живота ми, без значение положителни или неприятни, съумях да се овладея. Когато ми сложиха диагнозата за първи път, седях в болничното заведение и бях изплашен до гибел ", спомня си Ник.
Но той ръководи живота си и не разрешава това да му пречи.
За тези, които не знаят, диабет вид 1 е автоимунно заболяване, което визира способността на панкреаса да създава инсулин.
В началото, когато схваща за заболяването си, за младият Джонас всичко е ненадейно. Дълго време му лишава, до момента в който одобри обстановката и даже я отхвърля в даден миг. В началото на кариерата си, когато таман е излязъл Camp Rock, той и братята му са новите тийн идоли, водят естествен за звездите и ненужно пищен за естествените хора живот. Алкохол и празненства всяка вечер, късно прибиране и прочие
" Правех това дълго преди да ми слагат диагнозата и ми лиши известно време, с цел да схвана по какъв начин да преброя въглехидратите, с цел да дозирам вярно инсулина и кои неща по какъв начин биха ми повлияли ", споделя Ник.
Проблемите със здравето му обаче чукат на вратата.
" Усещах дискомфорта, когато прекалявах с излизането и купонясването ", разяснява. Той добавя, че с течение на времето с изключение на той самият, и фамилията му е станало пъклен разбиращо. Те постоянно се твърдят, че до нощното му шкафче има сок и закуска, когато им върви на посетители. " Разбират, че в случай че съм бил раздразним в продължение на един час, това евентуално е тъй като глюкозата ми е висока. А и за всеки родител е най-зле, когато нещо се случи с детето му и неговото здраве. Трябва да намериш метод да бъдеш тяхната мощ, до момента в който те боли ", споделя. " Те са необикновено подкрепящи и в действителност оказват помощ за нормализирането на обстановката ". По негови думи майка му била от първите, които забелязали нещо извънредно. " В началото изгубих доста килограми. Започнах да пия доста повече вода от нормално. Късно го хванах. Пренебрегвах до края признаците. "
С течение на годините най-малкият брат от едноименната група споделя, че се е научил какво работи за него и в този момент " сносно му е хванал цаката ". Въпреки това, той си спомня, че когато на 13-годишна възраст е бил диагностициран, му се е желало да има някой, който да го направлява. Затова в този момент желае да бъде този модел за подражателство за другите. " Това е моят фокус ".
Болестта не пречи на Ник да води пълностоен живот. Той е изпълнен с обич, която желае да подарява. А откогато посрещат първородното си дете с актрисата Приянка Чопра, споделя, че са имали " оня диалог " дали щерка им ще наследи подлото заболяване. Но съгласно Американската диабетна асоциация децата имат късмет 1 към 17 да развият диабет вид 1, в случай че татко им го има. " Определено сме разговаряли за това ", споделя. " Самият аз като татко разбирам какъв брой е значимо да съм нащрек за тези признаци, до момента в който детето ми пораства ".
По думите пък на брачната половинка му Приянка, той е претърпял какво ли не, само че битката му с диабета е била най-плашеща, защото тогава е бил младеж. Неговите спасители са инсулинови инжекции, специфична помпа и хранителен режим.
Сега Ник Джонас желае да даде образец на доста младежи, които имат сходен проблем. По думите му, той в никакъв случай не разрешил на диабета да попречи на неговия триумф. И към този момент се е преборил с него.
" Обичам актьорството, тъй като непрекъснато ме държи в напрежение. С него не се усещам на място, напълно изпълнено с комфорт и тъкмо това ми харесва. "
Понякога човек би трябвало да се срещне с затруднение, чието превъзмогване да го направи по-силен. В битката с него да построи тези качества у себе си, които да го създадат стойностен и важен. И както споделя народът: " Всяко зло за положително. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ