Нима искаме онази Европа на ужасите?
Животът в мир и благополучие е станал нещо толкоз естествено, че мнозина не помнят какъв брой ужасно е противоположното: война, апетит, ужаси. Именно това би трябвало да си напомнят хората, които се пенят против европейските постижения, разяснява Александър Андреев в за " Дойче веле ".
" Искате ли тоталната война? " - това крещи Йозеф Гобелс през 1943 година в една своя именита тирада, която има за цел да активизира германците пред лицето на грозящата ги военна загуба. Защо се сещам за този нервен вик на Гьобелс таман в деня, когато Европа чества мирното си възобновление след една ужасяваща война? Ами тъй като през днешния ден популисти, националисти и криптофашисти из целия континент крещят същото.
Да, несъмнено, не го крещят буквално. Пенят се за народен суверенитет, срещу бежанци, мигранти и всичко непознато, срещу Истанбулската спогодба и еманципацията на хомосексуалните хора, срещу толерантността, срещу европейската взаимност, срещу общата валута Списъкът е дълъг, само че в случай че го разшифроваме, под линия остава една дума: война. Голяма част от тези хора вероятно не си мислят, че желаят тъкмо война. Но в случай че биха се замислили, в случай че можеха да се замислят, незабавно щяха да схванат, че апелите им водят европейците с огромни крачки към нова злополука.
Разберете: Европа ни дава нещо скъпо
И по този начин: Нима желаеме тоталната война? Нима желаеме децата ни да мрат като мухи по фронтовете, където ще влязат в деяние високотехнологичните оръжия на XXI век? А след това техните деца още веднъж да събират тухли от разрушените си къщи, да гладуват, да измират от епидемии?
Може би тази заплаха ви се вижда пресилена. Но по същия метод десетки милиони европейци и техните политици преди Втората международна война години наред имат вяра, че заплахата от Хитлер е пресилена. Че, видите ли, той просто желае да възвърне една историческа неправда и да сътвори нов, по-напредничав ред в Европа. А и тайничко симпатизират на неговия унищожителен антисемитизъм - тъкмо по този начин, както през днешния ден мнозина симпатизират на прикрития расизъм, който надига глава в отношението към малцинствата и мигрантите в Европа.
Ако мислите, че в днешна Европа към този момент не могат да избухват войни, припомнете си какво стана напълно неотдавна в някогашната Югославия. И се замислете дали тези кръвопролитни войни щяха да избухнат, в случай че югославяните членуваха в Европейски Съюз.
Поуките от предишното
Някои ще кажат, че Западът насърчи разпадането на Югославия. И това ненапълно е по този начин. Но задачата му тогава беше да се предотврати касапницата, която изглеждаше неизбежна, откакто Слободан Милошевич пое праволинеен националистически курс. С две думи: в дъното на югославските войни от 90-те години беше още веднъж национализмът.
Национализмът, който през XIX век в Европа се ражда като дете на либерализма. Тъкмо този шовинизъм, който тогава въплъщава желанието на народите за независимост, народна власт, правдивост и прогрес, в този момент е на път да извърши отцеубийство. И да унищожи освен демократичните хрумвания, само че и небивало дългия мир в Европа.
Въпреки това: Честит Ден на Европа!
" Искате ли тоталната война? " - това крещи Йозеф Гобелс през 1943 година в една своя именита тирада, която има за цел да активизира германците пред лицето на грозящата ги военна загуба. Защо се сещам за този нервен вик на Гьобелс таман в деня, когато Европа чества мирното си възобновление след една ужасяваща война? Ами тъй като през днешния ден популисти, националисти и криптофашисти из целия континент крещят същото.
Да, несъмнено, не го крещят буквално. Пенят се за народен суверенитет, срещу бежанци, мигранти и всичко непознато, срещу Истанбулската спогодба и еманципацията на хомосексуалните хора, срещу толерантността, срещу европейската взаимност, срещу общата валута Списъкът е дълъг, само че в случай че го разшифроваме, под линия остава една дума: война. Голяма част от тези хора вероятно не си мислят, че желаят тъкмо война. Но в случай че биха се замислили, в случай че можеха да се замислят, незабавно щяха да схванат, че апелите им водят европейците с огромни крачки към нова злополука.
Разберете: Европа ни дава нещо скъпо
И по този начин: Нима желаеме тоталната война? Нима желаеме децата ни да мрат като мухи по фронтовете, където ще влязат в деяние високотехнологичните оръжия на XXI век? А след това техните деца още веднъж да събират тухли от разрушените си къщи, да гладуват, да измират от епидемии?
Може би тази заплаха ви се вижда пресилена. Но по същия метод десетки милиони европейци и техните политици преди Втората международна война години наред имат вяра, че заплахата от Хитлер е пресилена. Че, видите ли, той просто желае да възвърне една историческа неправда и да сътвори нов, по-напредничав ред в Европа. А и тайничко симпатизират на неговия унищожителен антисемитизъм - тъкмо по този начин, както през днешния ден мнозина симпатизират на прикрития расизъм, който надига глава в отношението към малцинствата и мигрантите в Европа.
Ако мислите, че в днешна Европа към този момент не могат да избухват войни, припомнете си какво стана напълно неотдавна в някогашната Югославия. И се замислете дали тези кръвопролитни войни щяха да избухнат, в случай че югославяните членуваха в Европейски Съюз.
Поуките от предишното
Някои ще кажат, че Западът насърчи разпадането на Югославия. И това ненапълно е по този начин. Но задачата му тогава беше да се предотврати касапницата, която изглеждаше неизбежна, откакто Слободан Милошевич пое праволинеен националистически курс. С две думи: в дъното на югославските войни от 90-те години беше още веднъж национализмът.
Национализмът, който през XIX век в Европа се ражда като дете на либерализма. Тъкмо този шовинизъм, който тогава въплъщава желанието на народите за независимост, народна власт, правдивост и прогрес, в този момент е на път да извърши отцеубийство. И да унищожи освен демократичните хрумвания, само че и небивало дългия мир в Европа.
Въпреки това: Честит Ден на Европа!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ