Защо астронавтите остаряват по-бързо в Космоса ?
Животът в Космоса може да е привилегия, която се случва един път в живота, само че може и да се отрази неподходящо на тялото ни. НАСА показа резултати от продължаващия проучвателен план Space Omics and Medical Atlas (SOMA) за въздействието на живота в космоса върху здравето на астронавтите, които разкриват, че галактическите полети форсират стареенето.
Според публикацията в Scientific Reports животът в космоса може да усили възпаленията и геномната неустойчивост и да провокира митохондриална дисфункция, която форсира стареенето.
" Космическият полет провокира забележими промени в моделите на генна експресия, свързани с крехкостта и загубата на мускулна маса, които са показателни за положение, сходно на крехкостта ", обявиха от НАСА. " Излагането на галактическа среда води до промени, свързани с възпаления, загуба на мускулна маса и други свързани с напредването на възрастта промени, следени както при мишки, по този начин и при хора. "
Това е разследване от изказванията, че командирът на МКС Сунита " Суни " Уилямс е отслабнала до нездравословна степен.
Астронавтката съобщи в неотдавнашно изявление, че е със същото тегло, както преди да дойде в Космоса през юни, в отговор на неотдавнашните изказвания на лекарите, че бузите ѝ в последно време наподобяват " хлътнали ".
" Мисля, че на открито се носят някакви клюки, че съм отслабнала ", съобщи Уилямс в отговор на въпрос от спортната мрежа на Нова Англия на 12 ноември. " Аз съм със същото тегло, с което бях, когато се качих тук. "
Уилямс отбелязва, че трупа мускули с помощта на повдигането на тежести, което е част от подготвителния режим, който астронавтите извършват, до момента в който живеят на МКС.
" Определено мога да кажа, че повдигането на тежести, което не е нещо, което върша от самото начало, несъмнено ме е трансформирало. Бедрата ми са малко по-големи, дупето ми е малко по-голямо, " сподели Уилямс.
Според новото проучване на SOMA космическият полет води до " реакции на генната експресия за увреждане на ДНК, имунна активация, митохондриални разстройства, уязвимост, саркопения, ускорени опасности за здравето в голям брой органи и контролиране на теломерите. " Предходни проучвания са открили, че продължителният престой в галактическа среда с ниска гравитация може да повреди човешкия организъм.
В микрогравитация мускулите не би трябвало да работят толкоз интензивно, с цел да поддържат тялото, тъй че с течение на времето могат да отслабнат. Костите също губят компактност, което усилва риска от счупвания. Астронавтите извършват ежедневни извършения, с цел да противодействат на тези резултати, само че цялостното им възобновяване постоянно лишава време след завръщането им на Земята.
" Астронавтите изпитват ускорена загуба на костна маса с тревожна скорост—около 12 пъти по-бързо от тежката остеопороза на Земята ", осведоми Кайл Загрозски, създател и основен изпълнителен шеф на клиниката за здрави кости OsteoStrong, за Newsweek. " Това бързо утежняване се случва, защото костите към този момент не понасят непрекъснатото гравитационно натоварване в космоса. В резултат на това плътността и здравината понижават бързо, което трансформира годините на евентуална остеопороза единствено в месеци. "
" Остеопорозата усилва риска от счупвания, които постоянно водят до контузии, изменящи живота ", сподели Загрозски и добави: " Счупванията на тазобедрената става съставляват сериозен проблем, защото могат да лишават независимостта и да усилят риска от смъртност. "
При липса на гравитация телесните течности, като кръв и лимфа, се изместват нагоре към главата, което води до отичане на лицето и напън върху очите. С течение на времето това може да докара до промени в зрението, известни като " невро-окуларен синдром, обвързван с галактически полети " (SANS), а в някои случаи и до трайни проблеми със зрението.
" Главите на хората в космоса наподобяват малко по-големи, тъй като течността се изравнява по тялото ", разясни Уилямс.
Космосът също по този начин има доста по-високи равнища на космическа радиация, в сравнение с Земята. Продължителното ѝ излагане на МКС, където астронавтите са отчасти предпазени от магнитосферата на Земята, все пак крие опасности от увеличение на броя на раковите болести, увреждане на нервната система и други здравословни проблеми, свързани с радиацията.
Уилямс и сътрудника му астронавт Бари " Буч " Уилмор са блокирани на МКС от юни, откакто галактическият транспортен съд " Боинг Старлайнър ", който ги достави на станцията, се повреди.
Първоначално се очакваше двойката да прекара на МКС единствено към седмица, само че откакто " Старлайнър " разви проблеми с моторите и приключване на хелий, галактическият транспортен съд се върна на Земята без тях, оставяйки ги на борда на МКС без метод да се приберат вкъщи. От идването си на МКС на 6 юни те са в космоса към този момент 165 дни.
В момента е планувано Уилямс и Уилмор да се завърнат на Земята през февруари 2025 година в капсулата Dragon на задачата Crew-9, която в края на септември докара на МКС астронавта на НАСА Ник Хейг и космонавта на Роскосмос Александър Горбунов. Две места бяха оставени свободни, с цел да превозят закъсалите астронавти до дома им.
Когато се върнат на твърда земя, те ще са били в космоса към 250 дни.
Според публикацията в Scientific Reports животът в космоса може да усили възпаленията и геномната неустойчивост и да провокира митохондриална дисфункция, която форсира стареенето.
" Космическият полет провокира забележими промени в моделите на генна експресия, свързани с крехкостта и загубата на мускулна маса, които са показателни за положение, сходно на крехкостта ", обявиха от НАСА. " Излагането на галактическа среда води до промени, свързани с възпаления, загуба на мускулна маса и други свързани с напредването на възрастта промени, следени както при мишки, по този начин и при хора. "
Това е разследване от изказванията, че командирът на МКС Сунита " Суни " Уилямс е отслабнала до нездравословна степен.
Астронавтката съобщи в неотдавнашно изявление, че е със същото тегло, както преди да дойде в Космоса през юни, в отговор на неотдавнашните изказвания на лекарите, че бузите ѝ в последно време наподобяват " хлътнали ".
" Мисля, че на открито се носят някакви клюки, че съм отслабнала ", съобщи Уилямс в отговор на въпрос от спортната мрежа на Нова Англия на 12 ноември. " Аз съм със същото тегло, с което бях, когато се качих тук. "
Уилямс отбелязва, че трупа мускули с помощта на повдигането на тежести, което е част от подготвителния режим, който астронавтите извършват, до момента в който живеят на МКС.
" Определено мога да кажа, че повдигането на тежести, което не е нещо, което върша от самото начало, несъмнено ме е трансформирало. Бедрата ми са малко по-големи, дупето ми е малко по-голямо, " сподели Уилямс.
Според новото проучване на SOMA космическият полет води до " реакции на генната експресия за увреждане на ДНК, имунна активация, митохондриални разстройства, уязвимост, саркопения, ускорени опасности за здравето в голям брой органи и контролиране на теломерите. " Предходни проучвания са открили, че продължителният престой в галактическа среда с ниска гравитация може да повреди човешкия организъм.
В микрогравитация мускулите не би трябвало да работят толкоз интензивно, с цел да поддържат тялото, тъй че с течение на времето могат да отслабнат. Костите също губят компактност, което усилва риска от счупвания. Астронавтите извършват ежедневни извършения, с цел да противодействат на тези резултати, само че цялостното им възобновяване постоянно лишава време след завръщането им на Земята.
" Астронавтите изпитват ускорена загуба на костна маса с тревожна скорост—около 12 пъти по-бързо от тежката остеопороза на Земята ", осведоми Кайл Загрозски, създател и основен изпълнителен шеф на клиниката за здрави кости OsteoStrong, за Newsweek. " Това бързо утежняване се случва, защото костите към този момент не понасят непрекъснатото гравитационно натоварване в космоса. В резултат на това плътността и здравината понижават бързо, което трансформира годините на евентуална остеопороза единствено в месеци. "
" Остеопорозата усилва риска от счупвания, които постоянно водят до контузии, изменящи живота ", сподели Загрозски и добави: " Счупванията на тазобедрената става съставляват сериозен проблем, защото могат да лишават независимостта и да усилят риска от смъртност. "
При липса на гравитация телесните течности, като кръв и лимфа, се изместват нагоре към главата, което води до отичане на лицето и напън върху очите. С течение на времето това може да докара до промени в зрението, известни като " невро-окуларен синдром, обвързван с галактически полети " (SANS), а в някои случаи и до трайни проблеми със зрението.
" Главите на хората в космоса наподобяват малко по-големи, тъй като течността се изравнява по тялото ", разясни Уилямс.
Космосът също по този начин има доста по-високи равнища на космическа радиация, в сравнение с Земята. Продължителното ѝ излагане на МКС, където астронавтите са отчасти предпазени от магнитосферата на Земята, все пак крие опасности от увеличение на броя на раковите болести, увреждане на нервната система и други здравословни проблеми, свързани с радиацията.
Уилямс и сътрудника му астронавт Бари " Буч " Уилмор са блокирани на МКС от юни, откакто галактическият транспортен съд " Боинг Старлайнър ", който ги достави на станцията, се повреди.
Първоначално се очакваше двойката да прекара на МКС единствено към седмица, само че откакто " Старлайнър " разви проблеми с моторите и приключване на хелий, галактическият транспортен съд се върна на Земята без тях, оставяйки ги на борда на МКС без метод да се приберат вкъщи. От идването си на МКС на 6 юни те са в космоса към този момент 165 дни.
В момента е планувано Уилямс и Уилмор да се завърнат на Земята през февруари 2025 година в капсулата Dragon на задачата Crew-9, която в края на септември докара на МКС астронавта на НАСА Ник Хейг и космонавта на Роскосмос Александър Горбунов. Две места бяха оставени свободни, с цел да превозят закъсалите астронавти до дома им.
Когато се върнат на твърда земя, те ще са били в космоса към 250 дни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ