Животът в Борово Населье се носел спокойно и дните минавали

Животът в Борово Населье се носел умерено и дните минавали в съгласие сред локалните поданици. Хората се опитвали да поддържат домовете си спретнати, само че при започване на 80-те години на предишния век един мъж през седмица ремонтирал вратата на гаража си.

Туп, туп, туп... Хиляди пъти дневно дребният му наследник Синиша упражнявал левачката си. И въпреки да стрелял на вятъра против гаражната врата, започвал да усъвършенства умеене, което след години ще го трансформира в един от най-виртуозните реализатори на фаулове в историята на футбола.

Понякога чукът и отвертката вършели работа на Михайлович-старши, различен път били нужни повече принадлежности, материали и въображение за коригиране на вредите, нанесени от дребния занаятчия на статичните положения.

Той бил толкоз акуратен, че можел да уцели муха, имала неблагоразумието да кацне на изстрадалата врата. Или най-малко по този начин споделя легендата.

Но неоспоримата истина надалеч не е толкоз приказна и не след дълго се срутва целият гараж. Пада и къщата на семейство Михайлович. И прилежащите й. И тези в цялата махала...

Сгушено сред Вуковар и Борово Село, в родното място на Синиша проехтяват едни от първите изстрели на войната в някогашна Югославия при започване на 90-те години.

През 1991-ва регионът е обсаден от югославската национална войска и сръбски паравоенни формирования, като в последна сметка пада след три месеца сражения. Всички поданици на града, без значение от етническата им принадлежност, са отведени в лагери в Сърбия.

Един от тях е Звонко Попович, треньорът на Борово, с чиято фланелка Синиша Михайлович дебютира едвам на 17 години през 1986-а. Само месец по-късно обаче е освободен, откакто един от началниците на лагера, вманиачен почитател на футбола и играча Миле Стаменкович, схваща, че двамата с Попович са родственици.

" Не мога да изтезавам човек, чийто кум е моят кумир ", споделя му полковникът и една вечер го извежда от лагера.

Невероятно, нали? Неописуема е магията на играта и нейната мощ. Но упоменатият случай е единствено лъч вяра в тази история, пропита най-много с кръв и екот на бомби. И трансформирала безчет човешки ориси, измежду които и тази на Синиша.

Когато хърватските сили поемат надзор над града, Михайлович е разгласен за зложелател номер 1 в района поради отявлената си поддръжка за Белград. Почти три десетилетия по-късно нищо не е забравено и той не е добре пристигнал в родния си край и до през днешния ден. И евентуално в никакъв случай няма да бъде.

" Ако хората видят футболист на улицата - Видич или Джеко, да кажем, те биха стиснали ръката му и биха му поискали шанс. Но не и на Синиша ", споделя другар от детинство на футболиста.

Михайлович се трансформира в икона на сръбски шовинизъм, макар че историята му е много странна. Баща му е сърбин, а майка му - хърватка.

Няколко години преди началото на войната, през 1987-а, едвам не подписва с Динамо Загреб. Отказва прехвърлянето от младежка непримиримост и напън от страна на хърватския ментор на югославския народен тим до 20 години Мирко Йович. " Ще те взема на международното за младежи единствено в случай че подпишеш ", споделя му селекционерът. Но не е познал. От дребен Синиша Михайлович не обича да му се слагат условия.

Но какво нещо е животът... Замислете се единствено какъв брой по-различни можеха да са нещата, в случай че бунтарят бе минал на " Максимир ". В последна сметка той избира Войводина Нови Сад, който е трамплинът му към Белград и " червено-бялата " горделивост на града - Цървена звезда.

Още в първия си сезон при " звездашите " Синиша подвига КЕШ с водения от Люпко Петрович отбор на Звезда. Той бележи едно от попаденията в реванша с Байерн на " Мала Маракана " за 2:2, а сред двата дуела с баварците се случват трагичните събития в Борово.

Седмица след отстраняването на германците Звезда пък излиза във край за Купата на Югославия против Хайдук Сплит. Можете да си визиите какво е на терена и без да ви го описваме толкоз детайлно.

Хърватите печелят с 1:0, а Синиша Михайлович и Игор Щимац цялостен мач се пробват да си нанесат тежки телесни повреди.

" В един миг се озовахме лице в лице - споделя Синиша. - Наведе се към мен и просъска с цялата си ненавист, излязла от дъното на душата му: " Моля се на Бог цялото ти семейство в Борово да бъде изклано! " В този миг можех да го разкъсам единствено със зъби. "

Случва се най-логичното и в последна сметка и двамата се изгонени, само че пламва спор, който гори и до през днешния ден.

" Михайлович е индивидът, който непрекъснато разпространяваше неистини за мен, като тази, че съм гей. Също по този начин сподели, че желае да ме удуши с голи ръце. Но майка му е хърватка, брачната половинка му е италианка, а той се ожени и кръсти децата си в католическа черква. Осъзнавам, че се пробва да потвърди своята честност към Сърбия, само че не става единствено с размахване на фотосите на Аркан ", сподели преди години Щимац.

За връзките на Синиша със сръбския пълководец Желко Ражнатович също има много какво да се опише.

Аркан го взима под крилото си в Белград в най-размирните години, в които даже и измежду почитателите на Звезда има настроения против Михайловим поради двойната му етническа принадлежност.

Също по този начин сръбският необут оказва помощ и на родителите му да избягат от Вуковар по време на обсадата.

Вуйчото на Михайлович, брат на майка му, пък е старши офицер в хърватската войска и е покорен след рухването на града. Хората му се готвят да го раздерат, когато Ражнатович им заповядва да го пощадят. Един от дребното сходни случаи и още едно доказателство за близостта сред Синиша и водача на паравоенното формирование " Тигри ".

Двамата не престават да поддържат връзка и след прекосяването на футболиста в Серия " А ", където бранителят носи екипите на няколко клуба.

През 1992-ра го желае Ювентус, само че той избира Рома поради треньора Вуядин Бошков. Водени от Принца на Рим Джузепе Джанини и създали добра селекция, на " Олимпико " мечтаят за нещо огромно, само че не съумяват да го реализиран. Днес Михайлович дефинира двата си сезона при " вълците " като най-лошите в цялата му кариера.

В интервала 1994-1998 свети за Сампдория, а по-късно се връща във Вечния град, с цел да облече екипа на Лацио и с безконечния противник на Рома се радва на шест златни години.

Прехвърлил 35-те, Михайлович приключи кариерата си в Интер, след което пое по треньорския път.

След като смени редица клубове и за малко бе народен селекционер на Сърбия, на 20 февруари Синиша отпразнува юбилейния си 50-и рожден ден като ментор на Болоня.

Вече е по-улегнал, само че в случай че се вгледате в погледа му, ще видите онази луда искра в очите му, която няма да угасне при него даже и на 100.

Именно този хъс, възторг и непреодолимо предпочитание да побеждава го тласкаше напред през цялата му кариера. Той беше жесток бранител с удивителен ляв крайник. Когато топката бе към него, наподобяваше Роналд Куман, а когато се бореше да я приближи, и Вини Джоунс имаше какво да научи от разбивача на гаражни порти от Борово Населье.

Никой не може да каже по какъв начин и какъв брой тренировките в детството помогнаха на Синиша да се трансформира в подобен безмилостен изпълнител от статични положения, само че е реалност, че с 28 попадения е безспорен рекордьор по този индикатор в Калчото.

Още от времената му в Цървена звезда пък експерти от катедра " Физика " на Белградския Университет се задълбочиха върху един от популярните му голове с екипа на " звездашите ".

В тези времена нямаше толкоз прецизна техника, само че беше открито, че топката влиза в мрежата със скорост от 165 км/ч. Сръбските физици обаче не съумяха да дадат съответно пояснение на траекторията, която разказва кълбото.

Фауловете му в действителност бяха чудо!

" Играех футбол поради директните свободни удари. Не харесвах играта толкоз доста, само че обожавах фауловете. Велико нещо! За мен това е футболът. Ако не бяха статичните положения, евентуално щях да се откажа ", твърди някогашният футболист с феноменалната левачка.

Звучи малко извънредно, само че и типично в стила на Синиша. Такъв е във футбола, подобен е и живота. Съдбата му отреди неблагодарна роля на фона на злокобния спор в някогашна Югославия, само че Михайлович се стремеше да следва правилата си.

Разбира се, сблъска се с доста обвинявания и от непознати, и от свои, въпреки че при него кои кои са е много противоречиво.

Все отново той е любим на всички в покрайнините на Вуковар до 1991-ва. А в случай че беше отишъл в Динамо и по-късно бе избрал националния тим на Хърватия, дали сърбите нямаше да са тези, които го ненавиждат неистово?

Трудно се дава отговор на тези въпроси, белязани с кървавия щемпел на войната...

Днес от къщата на семейство Михайлович в Борово Населье евентуално няма и помен. Гаражът пък сигурно от дълго време е пепел, потънала в земята и разпръсната от вятъра.

Но и в този момент евентуално се чува това характерно " туп, туп, туп... ", което смущаваше следобедния сън на жителите на в миналото китното и умерено градче. И още витае духа на едно момче, прехласнало се по футбола поради фауловете и за което споделят, че можело да уцели и муха, имала неблагоразумието да кацне на гаражната врата.