Закони от входа: Най-абсурдните правила в българските блокове
Животът в българските блокове е цяла обособена галактика. Зад стените на панелките и новите кооперации съществуват свои дребни общества, в които редът и спокойствието постоянно се поддържат не толкоз от закона, колкото от неписаните правила на входа . А от време на време тези правила са толкоз любопитни, че човек се пита дали не са излезли от комедиен сериал.
Едно от най-разпространените условия е обвързвано с прането . В някои блокове към момента може да се срещне табела: „ Забранено е простирането след 18:00 ч “. Причината е елементарна – шумът от пералните, тракането на щипки и капещата вода по балконите нервира съседите. Така пране след работа се трансформира в съвсем храбър акт.
/iStock
Друг известен проблем е обвързван с асансьора . В един софийски вход да вземем за пример е въведено публично предписание: „ Кучето употребява асансьора единствено с компаньон “. Идеята е ясна – да няма изненади за хора, които се качват и слизат. В различен блок пък са решили изобщо да забранят на домашните любимци да употребяват асансьора, като притежателите са длъжни да ги носят на ръце.
/iStock
Съществуват и надалеч по-оригинални „ забрани “. В столичен квартал жителите на входа решили да лимитират обувките на висок ток в коридора , тъй като „ чукането “ по плочките кънтяло като маршова стъпка. В различен град не разрешават повдигането на тежести на балкона – поради комшия, който трансформирал терасата си във фитнес и събуждал блока с щанги в шест сутринта.
Понякога разпоредбите са свързани със сметките. В Пловдив да вземем за пример всеки месец живущите заплащат за интернет не непосредствено на доставчика, а на „ отговорничката на третия етаж “ . Така събираемостта била по-висока, само че и недоволствата от „ данъчната “ станали именити.
/iStock
Разбира се, зад доста от тези неуместни закони стои желанието за ред и успокоение. В същото време те разкриват и едно изключително лице на българския обичай – склонността ни да търсим решения в дребните правила, които постоянно водят до още по-дребни спорове. А за живеещите в блоковете тези истории се трансформират в изобилен източник на анекдоти, които с времето се предават като градски митове.
В последна сметка, животът в кооперацията е учебно заведение по самообладание и акомодация. Някой може да одобри правилото за „ пране единствено до 18:00 “ като досадно ограничаване, а различен да го види като знак на съжителството – една дребна жертва в името на общия мир. Но едно е несъмнено – колкото и да се трансформира средата, странните правила на българските блокове ще останат част от колорита на нашето всекидневие.
Едно от най-разпространените условия е обвързвано с прането . В някои блокове към момента може да се срещне табела: „ Забранено е простирането след 18:00 ч “. Причината е елементарна – шумът от пералните, тракането на щипки и капещата вода по балконите нервира съседите. Така пране след работа се трансформира в съвсем храбър акт.
/iStock Друг известен проблем е обвързван с асансьора . В един софийски вход да вземем за пример е въведено публично предписание: „ Кучето употребява асансьора единствено с компаньон “. Идеята е ясна – да няма изненади за хора, които се качват и слизат. В различен блок пък са решили изобщо да забранят на домашните любимци да употребяват асансьора, като притежателите са длъжни да ги носят на ръце.
/iStock Съществуват и надалеч по-оригинални „ забрани “. В столичен квартал жителите на входа решили да лимитират обувките на висок ток в коридора , тъй като „ чукането “ по плочките кънтяло като маршова стъпка. В различен град не разрешават повдигането на тежести на балкона – поради комшия, който трансформирал терасата си във фитнес и събуждал блока с щанги в шест сутринта.
Понякога разпоредбите са свързани със сметките. В Пловдив да вземем за пример всеки месец живущите заплащат за интернет не непосредствено на доставчика, а на „ отговорничката на третия етаж “ . Така събираемостта била по-висока, само че и недоволствата от „ данъчната “ станали именити.
/iStock Разбира се, зад доста от тези неуместни закони стои желанието за ред и успокоение. В същото време те разкриват и едно изключително лице на българския обичай – склонността ни да търсим решения в дребните правила, които постоянно водят до още по-дребни спорове. А за живеещите в блоковете тези истории се трансформират в изобилен източник на анекдоти, които с времето се предават като градски митове.
В последна сметка, животът в кооперацията е учебно заведение по самообладание и акомодация. Някой може да одобри правилото за „ пране единствено до 18:00 “ като досадно ограничаване, а различен да го види като знак на съжителството – една дребна жертва в името на общия мир. Но едно е несъмнено – колкото и да се трансформира средата, странните правила на българските блокове ще останат част от колорита на нашето всекидневие.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ