Наша изселничка в Турция разкри защо е дълголетна
„ Животът си е доста прекрасен. Той ни научава на доста неща. Всички ние живеем на този свят, с цел да се учим, само че няма образование без неточности. Умението да се прости е най-ценното в живота “, споделя 81-годишната Дургадън Ибрям от Истанбул, изселничка от ардинското село Чубрика. Срещаме я пред Паспортната работа в Ардино, оповестява 24rodopi.com.
Въпреки преклонната си възраст, родопчанката е пристигнала сама от родното си село, с цел да вземе персонално интернационалния си паспорт. Тя е родена през 1938 година в Синчец в многодетно семейство. На 18 години се омъжва в село Чубрика. Със брачна половинка си Хамид Ибрям, умрял през 2008 година, са били сплотено семейство и са отглеждали с огромна обич и безрезервност своите наследници.
Има две дъщери Къймет и Гюлкибар, един наследник Шабан, четирима внуци и един правнук. Живее при децата си в Истанбул, само че всяка година изкарва лятото в Чубрика. „ В Турция скърбя доста за зеленината в Чубрика, чистия въздух, спокойствието и тишината. През зимата съм в Истанбул, само че с неспокойствие очаквам да пристигна март, с цел да се прибера в родния си край. Тук са най-скъпите ми мемоари от живота. Тук се родиха децата ми. Тук душата ми се отваря “, споделя баба Дургадън.
През целия си трудов живот се е занимавала с тютюнопроизводство, само че в никакъв случай не се е оплаквала от това. Хранила се е като всяка селянка – с създаденото в личната й градина. Не е пила нищо друго с изключение на вода, прясно мляко и айран. Най-много обича да си похапва пържени яйца. Тя споделя, че огромна част от всекидневието й минавало в работа на тютюневите ниви.
„ Над 30 години засаждах по 10 декара тютюн. Носех на гърба си набрания тютюн, а пред мен бяха кравите и овцете. Ако работиш, Аллах ти дава всичко, само че в случай че не работиш, тогава е мъчно “, споделя родопчанката от Чубрика.
Въпреки преклонната си възраст, родопчанката е пристигнала сама от родното си село, с цел да вземе персонално интернационалния си паспорт. Тя е родена през 1938 година в Синчец в многодетно семейство. На 18 години се омъжва в село Чубрика. Със брачна половинка си Хамид Ибрям, умрял през 2008 година, са били сплотено семейство и са отглеждали с огромна обич и безрезервност своите наследници.
Има две дъщери Къймет и Гюлкибар, един наследник Шабан, четирима внуци и един правнук. Живее при децата си в Истанбул, само че всяка година изкарва лятото в Чубрика. „ В Турция скърбя доста за зеленината в Чубрика, чистия въздух, спокойствието и тишината. През зимата съм в Истанбул, само че с неспокойствие очаквам да пристигна март, с цел да се прибера в родния си край. Тук са най-скъпите ми мемоари от живота. Тук се родиха децата ми. Тук душата ми се отваря “, споделя баба Дургадън.
През целия си трудов живот се е занимавала с тютюнопроизводство, само че в никакъв случай не се е оплаквала от това. Хранила се е като всяка селянка – с създаденото в личната й градина. Не е пила нищо друго с изключение на вода, прясно мляко и айран. Най-много обича да си похапва пържени яйца. Тя споделя, че огромна част от всекидневието й минавало в работа на тютюневите ниви.
„ Над 30 години засаждах по 10 декара тютюн. Носех на гърба си набрания тютюн, а пред мен бяха кравите и овцете. Ако работиш, Аллах ти дава всичко, само че в случай че не работиш, тогава е мъчно “, споделя родопчанката от Чубрика.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ