Ивет Лалова на рождения си ден: Останах позитивна и се опитвах да помагам на хората
Животът демонстрира, че не можем да си вършим проекти. Когато ти е писано да си здрав и да бягаш, го правиш. А когато ти е писано нещо да ти се случи, няма по какъв начин да го избегнеш.
Това са думи на Ивет Лалова, които тя ми сподели в Лондон след олимпиадата през 2012 година Сега те звучат по-актуално от всеки път. По подигравка на ориста тогава Ивет призна също, че й е пристигнало до козирката от лека атлетика, тъй като за 11 месеца беше направила четири огромни надпревари - две международни, едно европейско и едни олимпийски игри. Осем години по-късно тя към момента е на пистата, здрава е и по-мотивирана след като и да било, само че дълго чаканият олимпийски сезон беше провален от пандемията поради ковид.
Завръщане
Навръх 36-и рожден ден най-хубавата ни спринтьорка споделя, че макар всички компликации през последните месеци тя за следващ път е съумяла да остане положителна. „ В момента можем да създадем избор дали да продължим да се оплакваме, или да си гоним задачите. Аз предпочитам, както постоянно, второто. Надявам се да има сезон тази година, уповавам се още няколко месеца да мога да тичам. Гледам метафизичен на нещата, с цел да продължа напред с голямата мотивация, с която упражнявам винаги”, изясни Лалова, която тази седмица още веднъж се върна на стадиона.
„ Почувствах се като у дома. Усещането е необикновено – да си на топло, зелено, намерено. И на стадион „ Васил Левски, и на този на НСА е ужасно красиво – виждат се дърветата, Витоша. Надявам се и останалите спортисти да са толкоз нетърпеливи да бъдат още веднъж на пистата като мен”, кипи от сила звездата.
Държи да подчертае, че от началото на март, когато се прибра в България, не е серпантина да тренира: „ С изключение на няколко дни всеки ден поддържах форма вкъщи, на стълбите в блока, на асфалт, на полянка – където беше позволено и можех”.
Безценна била помощта на двамата й треньори – нейния брачен партньор Симоне и Роберто Бономи, който я подкрепял от разстояние. В края на януари Ивет и Симоне напуснаха Италия и отпътуваха на лагер в Тенерифе, най-важната част от подготовката им за сезона. Оттам обаче експлоадирането на епидемията ги върна в София. „ Ние също като останалите хора минахме през всевъзможни етапи в отношението си към обстановката. В началото всички се отнесохме малко надменно и бяхме уверени, че това е просто следващият грип. След това, когато видяхме какво се случва в целия свят, се поуплашихме”, споделя Лалова.
Олимпиада
Моментът, в който отменили олимпиадата, бил сигурен знак, че нещата са много съществени. „ Това ме тормози, тъй като олимпиадата беше вяра, че още лятото всичко ще се оправи и ще бъде забравено”, регистрира Ивет, която беше завоювала квоти и на 100, и на 200 м за Токио. Така тя щеше да стане едвам втората българска атлетка, взела участие на пет олимпийски игри с изключение на Светла Димитрова-Пищикова. Серията на двукратната европейска шампионка и международна вицешампионка на 100 м с трудности Димитрова стартира в Сеул ’88 и приключи в Атина 2004. Именно игрите в гръцката столица са първите и най-успешните за Лалова, където тя финишира 4-а на 100 м и пета на 200 м, надлежно за 11 и за 22,56 сек.
„ За мен година повече до идващите игри е нищо работа с този непосилен труд, който поставям към този момент 20 години и ми доставя наслаждение. Решението на МОК да отсрочи олимпиадата беше разочароващо, само че, въпреки това, нещата бяха стигнали до подобен миг, че не се знаеше кой тренира, кой не тренира. Направихме изследване с европейската федерация, което откри, че в 50 от 52 страни членки спортистите нямаха опция за подготовка много дълго време. Смятам, че това, с изключение на логистика, организация и пътувания, препъна олимпиадата. Имаше спортове, в които не можеха да се вземат квоти, а пък при нас имаше хора, които не упражняват. Този сезон ще бъде друг за всички, тъй като в Швеция да вземем за пример не са спирали подготвителния развой, а тук два месеца всичко беше затворено”, напомня Ивет.
Вдъхновява я поддръжката, която си оказвали сътрудниците й по целия свят. Самата тя се опитвала да оказва помощ със препоръки на децата, които са неотдавна в спорта. А също и на младите спортисти от България, които очаквали тази година да се осъществят, да стигнат до олимпиада или до европейско състезание. „ Използвах обществените мрежи, с цел да поддържам връзка с моя кръг от другари и почитатели, стараейки се да оказвам помощ, а на останалите полемики във връзка обстановката не обръщах внимание – твърди Лалова. - Сега занапред ще забележим какви ще са провалите върху спорта. Най-важното е, че имаме зелена светлина да упражняваме пълноценно, въпреки че липсва детайлът на физическата подготовка, тъй като множеството фитнес центрове са затворени. Спортистите показахме, че съумяваме да реагираме и да се приспособяваме. Така се случи с мен и моите треньори, тъй като знаехме, че в случай че спра да упражнявам, това ще е пагубно за мен”.
Най-разочарована била, че трябвало да открие сезона на 21 май с шампионат в Рим, след който имало планувана визита при папа Франциск. „ За мен щеше да бъде доста хубав миг и го чаках с неспокойствие “, усмихва се Ивет.
Очакване
Сега няма самообладание да дойдат първите надпревари, планувани през юли по последния „ много амбициозен” съгласно нея календар на Международната федерация. „ Ще бъдат с лимитирана аудитория, с един кулоар разстояние един от различен. Ще има някакви ограничения, с които ще би трябвало да се съобразяваме, както и във всекидневието ни сега. Дано се случи, даже да не е същото първоначално, ще бъде голяма крачка към нашия естествен живот. На мен персонално в този интервал най-вече ми липсваше чисто човешкият контакт – да прегърна татко си, след това дълго време не си позволявах да го виждам, пазихме го. Липсваше ми това, което се случи на Балканските игри предходната година – прегръщат те, целуват те, дават ти неща в ръцете, снимате се. Ще отнеме време, до момента в който се върне това. Преди нямаше боязън. Винаги е имало вируси и всевъзможни заболявания, за които даже не сме се замисляли, че можем да бъдем инфектирани. Но в този момент би трябвало да минем очевидно през това нещо и да се приспособяваме. Липсваха ми също пътуванията и тренировките, с помощта на които вършим това, което най-вече обичаме”.
Страх ли я още веднъж да пътува? „ При пътешестване ще бъда една концепция по-стриктна, ще внимавам, ще пътувам с маска – дава отговор Ивет. - Това са неща, които ги мислим сега, а до няколко месеца или година може би ще ги забравим доста бързо. Успокояващо е, че на всички места цифрите са положителни, от Италия към този момент се дочуват хубави вести. Там карантината беше доста по-стриктна и за нашите близки нещата бяха по-тежки. След време, когато се прибера в Италия, ще схвана какви са следствията. Разстроих се, когато родителите на мъжа ми плакаха поради всичко извънредно, протичащо се при тях в Милано. Но ние в действителност имахме шанс. И това, че тук затвориха всичко в точния момент и се разгласи изключителното състояние, считам, че значително ни избави и ни даде възприятие на мира. Порадвах се на София, беше празна, чиста, по-спокойна, видях един друг град”.
Колкото до рождения ден, ще го чества в стеснен фамилен кръг. „ Не го бях мислила даже, тъй като не съм привикнала да чествам, постоянно по това време съм била на съревнование или съм пътувала. За мен ще бъде доста необичайно да съм у дома. Пожелавам си по-бързо да отмине, да бъдем здрави да се усмихваме повече”.
Пише своята книга и чете Стивън Кинг
Четенето избави доста хора в този сложен миг, уверена е Ивет. Самата тя погълнала няколко романа на Стивън Кинг, като в този момент довършва „ Бягащият човек “. Има повече време да написа и личната си автобиография. Прави я въз основата на остарели дневници, които намерила и които й помогнали да си спомни от кое място е тръгнала. „ В тези два месеца съумях да си направя една равносметка, поглеждайки нещата от различен ъгъл – споделя Лалова. – По време на карантината имаше моменти, в които бях по-заета, в сравнение с при естествения си подготвителен график, тъй като върших толкоз доста срещи онлайн, гостувах на учебни заведения, запознавах се с доста нови хора, беше доста друго и извънредно. Четенето е моето бягство вечерно време, по този начин се приспивам”.
Освен на книги атлетката се отдала и на готвене. В профила си в Инстаграм, където има цели 149 000 почитатели, тя поддържа и кулинарен бранш. „ Използвах момента, с цел да обърна внимание на храненето си и то беше извънредно здравословно. Понякога, когато пътувам и бързам, това не става, само че в този момент прекарвах повече време у дома и трябваше да внимавам какво хапвам и пия. Правех оптималното тялото ми да е крепко и мощно. Не се притеснявах, че ще кача килограми, а по какъв начин да избегна загубата на мускулна маса. При нас, спортистите, режимът на хранене е насочен не към диети, а точно към струпване на чиста мускулна маса, което не е елементарно “, разкрива Ивет, а менюто си разказва по този начин: “Опитвах се да подготвям десерти без захар, тъй като съм огромен покровител на това какъв брой е неприятна за нас захарта, чиято консумация персонално аз съм свела до най-малко. Сведох до най-малко млечните артикули и внимавам с мазнините. Правих си смутита със замразени плодове – хем да ми е вкусно, хем да е полезно”.
С този метод на хранене се преценява и Симоне, който е също някогашен първокласен спринтьор. Той не е толкоз прецизен, само че в името на общата им цел се преценява с Ивет. „ За да можем да поддържаме връзка свободно, доста от дълго време научих италиански. Не ми беше мъчно, защото първо усвоих бързо техническите термини с Роберто Бономи, а оттова нататък почнах единствено да разширявам”.
За брака си, който тази година навлиза в седмата си година, Лалова споделя: „ Различни сме, той е малко по-пламенен като характер, като характерен италианец. Балансираме се в някакви моменти, когато пък аз отвръщам, той гледа да тушира. Например по време на огромни надпревари съм под огромно напрежение. Не е елементарно да си по едно и също време брачен партньор и треньор. Най-важното в нашата връзка е точно, че се балансираме и знаем какво се случва при другия. Гледаме в една посока и моят триумф е триумф на околните ми. Семейството ми постоянно е било до мен и е прекосявало през толкоз доста неща, от време на време даже без да схвана, с цел да мога аз умерено да си правя работата. Благодаря им”.
Таня Манова, " Монитор "
Това са думи на Ивет Лалова, които тя ми сподели в Лондон след олимпиадата през 2012 година Сега те звучат по-актуално от всеки път. По подигравка на ориста тогава Ивет призна също, че й е пристигнало до козирката от лека атлетика, тъй като за 11 месеца беше направила четири огромни надпревари - две международни, едно европейско и едни олимпийски игри. Осем години по-късно тя към момента е на пистата, здрава е и по-мотивирана след като и да било, само че дълго чаканият олимпийски сезон беше провален от пандемията поради ковид.
Завръщане
Навръх 36-и рожден ден най-хубавата ни спринтьорка споделя, че макар всички компликации през последните месеци тя за следващ път е съумяла да остане положителна. „ В момента можем да създадем избор дали да продължим да се оплакваме, или да си гоним задачите. Аз предпочитам, както постоянно, второто. Надявам се да има сезон тази година, уповавам се още няколко месеца да мога да тичам. Гледам метафизичен на нещата, с цел да продължа напред с голямата мотивация, с която упражнявам винаги”, изясни Лалова, която тази седмица още веднъж се върна на стадиона.
„ Почувствах се като у дома. Усещането е необикновено – да си на топло, зелено, намерено. И на стадион „ Васил Левски, и на този на НСА е ужасно красиво – виждат се дърветата, Витоша. Надявам се и останалите спортисти да са толкоз нетърпеливи да бъдат още веднъж на пистата като мен”, кипи от сила звездата.
Държи да подчертае, че от началото на март, когато се прибра в България, не е серпантина да тренира: „ С изключение на няколко дни всеки ден поддържах форма вкъщи, на стълбите в блока, на асфалт, на полянка – където беше позволено и можех”.
Безценна била помощта на двамата й треньори – нейния брачен партньор Симоне и Роберто Бономи, който я подкрепял от разстояние. В края на януари Ивет и Симоне напуснаха Италия и отпътуваха на лагер в Тенерифе, най-важната част от подготовката им за сезона. Оттам обаче експлоадирането на епидемията ги върна в София. „ Ние също като останалите хора минахме през всевъзможни етапи в отношението си към обстановката. В началото всички се отнесохме малко надменно и бяхме уверени, че това е просто следващият грип. След това, когато видяхме какво се случва в целия свят, се поуплашихме”, споделя Лалова.
Олимпиада
Моментът, в който отменили олимпиадата, бил сигурен знак, че нещата са много съществени. „ Това ме тормози, тъй като олимпиадата беше вяра, че още лятото всичко ще се оправи и ще бъде забравено”, регистрира Ивет, която беше завоювала квоти и на 100, и на 200 м за Токио. Така тя щеше да стане едвам втората българска атлетка, взела участие на пет олимпийски игри с изключение на Светла Димитрова-Пищикова. Серията на двукратната европейска шампионка и международна вицешампионка на 100 м с трудности Димитрова стартира в Сеул ’88 и приключи в Атина 2004. Именно игрите в гръцката столица са първите и най-успешните за Лалова, където тя финишира 4-а на 100 м и пета на 200 м, надлежно за 11 и за 22,56 сек.
„ За мен година повече до идващите игри е нищо работа с този непосилен труд, който поставям към този момент 20 години и ми доставя наслаждение. Решението на МОК да отсрочи олимпиадата беше разочароващо, само че, въпреки това, нещата бяха стигнали до подобен миг, че не се знаеше кой тренира, кой не тренира. Направихме изследване с европейската федерация, което откри, че в 50 от 52 страни членки спортистите нямаха опция за подготовка много дълго време. Смятам, че това, с изключение на логистика, организация и пътувания, препъна олимпиадата. Имаше спортове, в които не можеха да се вземат квоти, а пък при нас имаше хора, които не упражняват. Този сезон ще бъде друг за всички, тъй като в Швеция да вземем за пример не са спирали подготвителния развой, а тук два месеца всичко беше затворено”, напомня Ивет.
Вдъхновява я поддръжката, която си оказвали сътрудниците й по целия свят. Самата тя се опитвала да оказва помощ със препоръки на децата, които са неотдавна в спорта. А също и на младите спортисти от България, които очаквали тази година да се осъществят, да стигнат до олимпиада или до европейско състезание. „ Използвах обществените мрежи, с цел да поддържам връзка с моя кръг от другари и почитатели, стараейки се да оказвам помощ, а на останалите полемики във връзка обстановката не обръщах внимание – твърди Лалова. - Сега занапред ще забележим какви ще са провалите върху спорта. Най-важното е, че имаме зелена светлина да упражняваме пълноценно, въпреки че липсва детайлът на физическата подготовка, тъй като множеството фитнес центрове са затворени. Спортистите показахме, че съумяваме да реагираме и да се приспособяваме. Така се случи с мен и моите треньори, тъй като знаехме, че в случай че спра да упражнявам, това ще е пагубно за мен”.
Най-разочарована била, че трябвало да открие сезона на 21 май с шампионат в Рим, след който имало планувана визита при папа Франциск. „ За мен щеше да бъде доста хубав миг и го чаках с неспокойствие “, усмихва се Ивет.
Очакване
Сега няма самообладание да дойдат първите надпревари, планувани през юли по последния „ много амбициозен” съгласно нея календар на Международната федерация. „ Ще бъдат с лимитирана аудитория, с един кулоар разстояние един от различен. Ще има някакви ограничения, с които ще би трябвало да се съобразяваме, както и във всекидневието ни сега. Дано се случи, даже да не е същото първоначално, ще бъде голяма крачка към нашия естествен живот. На мен персонално в този интервал най-вече ми липсваше чисто човешкият контакт – да прегърна татко си, след това дълго време не си позволявах да го виждам, пазихме го. Липсваше ми това, което се случи на Балканските игри предходната година – прегръщат те, целуват те, дават ти неща в ръцете, снимате се. Ще отнеме време, до момента в който се върне това. Преди нямаше боязън. Винаги е имало вируси и всевъзможни заболявания, за които даже не сме се замисляли, че можем да бъдем инфектирани. Но в този момент би трябвало да минем очевидно през това нещо и да се приспособяваме. Липсваха ми също пътуванията и тренировките, с помощта на които вършим това, което най-вече обичаме”.
Страх ли я още веднъж да пътува? „ При пътешестване ще бъда една концепция по-стриктна, ще внимавам, ще пътувам с маска – дава отговор Ивет. - Това са неща, които ги мислим сега, а до няколко месеца или година може би ще ги забравим доста бързо. Успокояващо е, че на всички места цифрите са положителни, от Италия към този момент се дочуват хубави вести. Там карантината беше доста по-стриктна и за нашите близки нещата бяха по-тежки. След време, когато се прибера в Италия, ще схвана какви са следствията. Разстроих се, когато родителите на мъжа ми плакаха поради всичко извънредно, протичащо се при тях в Милано. Но ние в действителност имахме шанс. И това, че тук затвориха всичко в точния момент и се разгласи изключителното състояние, считам, че значително ни избави и ни даде възприятие на мира. Порадвах се на София, беше празна, чиста, по-спокойна, видях един друг град”.
Колкото до рождения ден, ще го чества в стеснен фамилен кръг. „ Не го бях мислила даже, тъй като не съм привикнала да чествам, постоянно по това време съм била на съревнование или съм пътувала. За мен ще бъде доста необичайно да съм у дома. Пожелавам си по-бързо да отмине, да бъдем здрави да се усмихваме повече”.
Пише своята книга и чете Стивън Кинг
Четенето избави доста хора в този сложен миг, уверена е Ивет. Самата тя погълнала няколко романа на Стивън Кинг, като в този момент довършва „ Бягащият човек “. Има повече време да написа и личната си автобиография. Прави я въз основата на остарели дневници, които намерила и които й помогнали да си спомни от кое място е тръгнала. „ В тези два месеца съумях да си направя една равносметка, поглеждайки нещата от различен ъгъл – споделя Лалова. – По време на карантината имаше моменти, в които бях по-заета, в сравнение с при естествения си подготвителен график, тъй като върших толкоз доста срещи онлайн, гостувах на учебни заведения, запознавах се с доста нови хора, беше доста друго и извънредно. Четенето е моето бягство вечерно време, по този начин се приспивам”.
Освен на книги атлетката се отдала и на готвене. В профила си в Инстаграм, където има цели 149 000 почитатели, тя поддържа и кулинарен бранш. „ Използвах момента, с цел да обърна внимание на храненето си и то беше извънредно здравословно. Понякога, когато пътувам и бързам, това не става, само че в този момент прекарвах повече време у дома и трябваше да внимавам какво хапвам и пия. Правех оптималното тялото ми да е крепко и мощно. Не се притеснявах, че ще кача килограми, а по какъв начин да избегна загубата на мускулна маса. При нас, спортистите, режимът на хранене е насочен не към диети, а точно към струпване на чиста мускулна маса, което не е елементарно “, разкрива Ивет, а менюто си разказва по този начин: “Опитвах се да подготвям десерти без захар, тъй като съм огромен покровител на това какъв брой е неприятна за нас захарта, чиято консумация персонално аз съм свела до най-малко. Сведох до най-малко млечните артикули и внимавам с мазнините. Правих си смутита със замразени плодове – хем да ми е вкусно, хем да е полезно”.
С този метод на хранене се преценява и Симоне, който е също някогашен първокласен спринтьор. Той не е толкоз прецизен, само че в името на общата им цел се преценява с Ивет. „ За да можем да поддържаме връзка свободно, доста от дълго време научих италиански. Не ми беше мъчно, защото първо усвоих бързо техническите термини с Роберто Бономи, а оттова нататък почнах единствено да разширявам”.
За брака си, който тази година навлиза в седмата си година, Лалова споделя: „ Различни сме, той е малко по-пламенен като характер, като характерен италианец. Балансираме се в някакви моменти, когато пък аз отвръщам, той гледа да тушира. Например по време на огромни надпревари съм под огромно напрежение. Не е елементарно да си по едно и също време брачен партньор и треньор. Най-важното в нашата връзка е точно, че се балансираме и знаем какво се случва при другия. Гледаме в една посока и моят триумф е триумф на околните ми. Семейството ми постоянно е било до мен и е прекосявало през толкоз доста неща, от време на време даже без да схвана, с цел да мога аз умерено да си правя работата. Благодаря им”.
Таня Манова, " Монитор "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ