Бъдете истински, а не фалшиви!
Животът ни постоянно е лекомислен.
Той е като филм – от време на време е прелестен, само че единствено от време на време има задоволително дълбочина. Знаем по какъв начин да се показваме, да вършим усещане и да изглеждаме уместно. Знаем по какъв начин да мълчим, когато е належащо, и да бъдем положителни и общителни. Но вътрешно не се променяме и година след година си оставаме същите, каквито сме в реалност. Преобразяването не става за пет минути.
Много е елементарно да бъдете красиви за случая. Необходими са два часа, с цел да се подготвите, да се гримирате и да изберете красиви облекла. Заради непознати сме подготвени да си създадем прическа, да отслабнем и да си създадем процедури срещу стареене. А какво да кажем за всекидневието си?
Толкова е мъчно да бъдеш красива вкъщи, когато искаш да се отпуснеш, да облечеш опънати панталони и тениски, халати и други комфортни облекла, да измиеш грима си, да свалиш бижутата си и да направиш елементарна конска опашка от къдриците си. Където най-красивите облекла са скрити в дрешника, с цел да не бъдат нечисти и развалени.
Колко елементарно е да служиш на света и да правиш положително на непознати, а какъв брой мъчно е да помагаш на хората към теб. Измийте чиниите след себе си, изнесете боклука, пригответе вкусна и здравословна храна, изперете облеклата, дръжте езика си, помогнете с нещо просто и същинско. Безумно мъчно. По-добре е да спасиш цялата планета, в сравнение с да направиш живота на хората към теб малко по-лесен. Да окажеш помощ малко към този момент не е толкоз забавно, „ не се брои “ и не въодушевява. И ни дава единствено огромни неща, огромни достижения.
Колко елементарно е да бъдем положителни към света и непознатите. И какъв брой е мъчно да бъдеш същински добър в фамилията си. Приемете характерностите на околните си и толерирайте тяхното неприятно въодушевление, положение и неточности. Бъдете същински общителни към обичания човек, децата и домашните си любимци. Понякога в действителност ви се желае да изхвърлите цялото си напрежение върху тях.
Колко елементарно е да простиш нещо на някой минувач – настъпил си го по крайници, споделил си неверна дума, и по какъв начин да простиш даже дребни неща на някого, който е покрай теб.
Колко елементарно е да бъдеш жена „ там “ – на улицата, на работа, в магазина. Играйте на благополучие, удовлетворение, естетика. И какъв брой е мъчно да бъдеш жена вкъщи, където всички виждат през просото, където нямате време да си сложите никаква маска, където всички като че ли изпитват вашата мощ и женственост. Където правиш толкоз доста неточности и гафове, че чак ти се плаче, тъй като разбираш, че женствеността е като вървене до Луната.
Колко елементарно е да се усмихваме на инцидентни хора и какъв брой мъчно е да се усмихваме вкъщи, измежду обичаните си хора. Вкъщи има непрекъснати грижи и нещастия от повсеместен мащаб: неизнесени отпадъци, разхвърляни облекла, мръсни чинии. И тези проблеми би трябвало да се вземат решение със съществено лице, строги като камък.
Лесно е да видите своята самореализация на открито, да извършите кариера и да станете експерт. Но какъв брой е мъчно да се види, че същинската кариера на една жена е да бъде жена и майка. И каква стръмна и висока кариерна стълба е това. Изкачваш я и я изкачваш, само че тя в никакъв случай не свършва. И с всяко последващо ходило тя става все по-сложна. И не е ясно какво ще се случи по-нататък. За вас няма дипломи, почивки или покачвания. Само непрекъсната работа – физическа и умствена. А височината, в случай че се случи да паднеш, е просто голяма. Или това е работа, в която всичко е ясно. Всичко е транспарантно и доста предвидимо.
Толкова е всекидневно за улеснение на гостите да затварят членовете на фамилията си, с цел да се държат съгласно упованията, поради мнението на майките в пясъчника, да принуждават бебето си да дели лопатките, да готвят въодушевено милион разнообразни комплицирани ястия за гостите и да варят всеки ден каша от торбичка за децата си. Всяка от нас знае по какъв начин да бъде идеалната брачна половинка от списанието до мъжа си по време на корпоративната му вечер. Усмихвайте се, мълчете, хвалете. Един ден в годината всеки може да направи това. Но какво да кажем за всеки ден? О, не, това е прекомерно комплицирано.
Колко елементарно е да обичаш целия свят и какъв брой мъчно е да обичаш индивида до теб.
Колко елементарно е да служиш на някакъв отдалечен Бог, механично да изпълняваш няколко пъти в годината общоприети ритуали, чийто смисъл не всеки помни, и какъв брой мъчно е да обичаш децата му, които са до теб всеки ден.
Навикът да съдим другите постоянно е симптом на самоуважение, нарцисизъм и незрялост. Всеки от нас е дете на Бога. Бог обича своите деца. Ако желая да обичам Бога, би трябвало да се науча да обичам тези, които Той обича.
Колко елементарно е да живееш за показ под формата на обществена мрежа – да демонстрираш триумфа, щастието и благосъстоянието си пред всички. Красивото нареждане на храната в чинията, с цел да могат другите да видят какъв брой хубав е обядът ви, принуждава дребните деца да театралничат неудобно дълго време, с цел да създадат добър кадър. Но какъв брой мъчно е да станеш фактически благополучен. За задачата би трябвало фактически да се измененията. Променете се вътре в себе си. Не се преструвайте, че се променяте, а направете същинска смяна. И това боли. Сложно е. Това е дълъг интервал от време.
Всеки от нас избира къде да постави старания и къде да вложи сила. Искате ли да получите бързи резултати, които не изискват никакви старания? Или въпреки всичко да се настроите за това, че първо има работа: умствена работа за смяна на навиците, метода на живот, метода на мислене и физическа работа – с цел да се осъществя всичко това. И да, резултатът ще отнеме известно време. Той няма да е толкоз ослепителен и никой няма да възприема достиженията ви като триумф. Но нещо друго е от значително значение. Как ще се чувствате? И в кой миг у вас ще се появи вътрешното чувство „ няма значение по какъв начин наподобява, значимото е какво е в реалност “.
Зрелостта постоянно е обвързвана с битието. Зрелостта постоянно е по-трудна и трудоемка. Но единствено зрялата позиция дава сладки плодове с времето – в този случай под формата на личното ни благополучие.
Единственият метод да измененията този свят е да се върнете вкъщи и да обичате същински фамилията си. Само това ще помогне да измененията света към по-добро.
Създател на наличието:
Той е като филм – от време на време е прелестен, само че единствено от време на време има задоволително дълбочина. Знаем по какъв начин да се показваме, да вършим усещане и да изглеждаме уместно. Знаем по какъв начин да мълчим, когато е належащо, и да бъдем положителни и общителни. Но вътрешно не се променяме и година след година си оставаме същите, каквито сме в реалност. Преобразяването не става за пет минути.
Много е елементарно да бъдете красиви за случая. Необходими са два часа, с цел да се подготвите, да се гримирате и да изберете красиви облекла. Заради непознати сме подготвени да си създадем прическа, да отслабнем и да си създадем процедури срещу стареене. А какво да кажем за всекидневието си?
Толкова е мъчно да бъдеш красива вкъщи, когато искаш да се отпуснеш, да облечеш опънати панталони и тениски, халати и други комфортни облекла, да измиеш грима си, да свалиш бижутата си и да направиш елементарна конска опашка от къдриците си. Където най-красивите облекла са скрити в дрешника, с цел да не бъдат нечисти и развалени.
Колко елементарно е да служиш на света и да правиш положително на непознати, а какъв брой мъчно е да помагаш на хората към теб. Измийте чиниите след себе си, изнесете боклука, пригответе вкусна и здравословна храна, изперете облеклата, дръжте езика си, помогнете с нещо просто и същинско. Безумно мъчно. По-добре е да спасиш цялата планета, в сравнение с да направиш живота на хората към теб малко по-лесен. Да окажеш помощ малко към този момент не е толкоз забавно, „ не се брои “ и не въодушевява. И ни дава единствено огромни неща, огромни достижения.
Колко елементарно е да бъдем положителни към света и непознатите. И какъв брой е мъчно да бъдеш същински добър в фамилията си. Приемете характерностите на околните си и толерирайте тяхното неприятно въодушевление, положение и неточности. Бъдете същински общителни към обичания човек, децата и домашните си любимци. Понякога в действителност ви се желае да изхвърлите цялото си напрежение върху тях.
Колко елементарно е да простиш нещо на някой минувач – настъпил си го по крайници, споделил си неверна дума, и по какъв начин да простиш даже дребни неща на някого, който е покрай теб.
Колко елементарно е да бъдеш жена „ там “ – на улицата, на работа, в магазина. Играйте на благополучие, удовлетворение, естетика. И какъв брой е мъчно да бъдеш жена вкъщи, където всички виждат през просото, където нямате време да си сложите никаква маска, където всички като че ли изпитват вашата мощ и женственост. Където правиш толкоз доста неточности и гафове, че чак ти се плаче, тъй като разбираш, че женствеността е като вървене до Луната.
Колко елементарно е да се усмихваме на инцидентни хора и какъв брой мъчно е да се усмихваме вкъщи, измежду обичаните си хора. Вкъщи има непрекъснати грижи и нещастия от повсеместен мащаб: неизнесени отпадъци, разхвърляни облекла, мръсни чинии. И тези проблеми би трябвало да се вземат решение със съществено лице, строги като камък.
Лесно е да видите своята самореализация на открито, да извършите кариера и да станете експерт. Но какъв брой е мъчно да се види, че същинската кариера на една жена е да бъде жена и майка. И каква стръмна и висока кариерна стълба е това. Изкачваш я и я изкачваш, само че тя в никакъв случай не свършва. И с всяко последващо ходило тя става все по-сложна. И не е ясно какво ще се случи по-нататък. За вас няма дипломи, почивки или покачвания. Само непрекъсната работа – физическа и умствена. А височината, в случай че се случи да паднеш, е просто голяма. Или това е работа, в която всичко е ясно. Всичко е транспарантно и доста предвидимо.
Толкова е всекидневно за улеснение на гостите да затварят членовете на фамилията си, с цел да се държат съгласно упованията, поради мнението на майките в пясъчника, да принуждават бебето си да дели лопатките, да готвят въодушевено милион разнообразни комплицирани ястия за гостите и да варят всеки ден каша от торбичка за децата си. Всяка от нас знае по какъв начин да бъде идеалната брачна половинка от списанието до мъжа си по време на корпоративната му вечер. Усмихвайте се, мълчете, хвалете. Един ден в годината всеки може да направи това. Но какво да кажем за всеки ден? О, не, това е прекомерно комплицирано.
Колко елементарно е да обичаш целия свят и какъв брой мъчно е да обичаш индивида до теб.
Колко елементарно е да служиш на някакъв отдалечен Бог, механично да изпълняваш няколко пъти в годината общоприети ритуали, чийто смисъл не всеки помни, и какъв брой мъчно е да обичаш децата му, които са до теб всеки ден.
Навикът да съдим другите постоянно е симптом на самоуважение, нарцисизъм и незрялост. Всеки от нас е дете на Бога. Бог обича своите деца. Ако желая да обичам Бога, би трябвало да се науча да обичам тези, които Той обича.
Колко елементарно е да живееш за показ под формата на обществена мрежа – да демонстрираш триумфа, щастието и благосъстоянието си пред всички. Красивото нареждане на храната в чинията, с цел да могат другите да видят какъв брой хубав е обядът ви, принуждава дребните деца да театралничат неудобно дълго време, с цел да създадат добър кадър. Но какъв брой мъчно е да станеш фактически благополучен. За задачата би трябвало фактически да се измененията. Променете се вътре в себе си. Не се преструвайте, че се променяте, а направете същинска смяна. И това боли. Сложно е. Това е дълъг интервал от време.
Всеки от нас избира къде да постави старания и къде да вложи сила. Искате ли да получите бързи резултати, които не изискват никакви старания? Или въпреки всичко да се настроите за това, че първо има работа: умствена работа за смяна на навиците, метода на живот, метода на мислене и физическа работа – с цел да се осъществя всичко това. И да, резултатът ще отнеме известно време. Той няма да е толкоз ослепителен и никой няма да възприема достиженията ви като триумф. Но нещо друго е от значително значение. Как ще се чувствате? И в кой миг у вас ще се появи вътрешното чувство „ няма значение по какъв начин наподобява, значимото е какво е в реалност “.
Зрелостта постоянно е обвързвана с битието. Зрелостта постоянно е по-трудна и трудоемка. Но единствено зрялата позиция дава сладки плодове с времето – в този случай под формата на личното ни благополучие.
Единственият метод да измененията този свят е да се върнете вкъщи и да обичате същински фамилията си. Само това ще помогне да измененията света към по-добро.
Създател на наличието:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ