Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти,

„ Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а от време на време на това да изиграеш неприятните карти добре. “

„ Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти. ”

„ Не пребивавам поради това, което светът мисли за мене, а поради това, което аз мисля за себе си. ”

„ Не би трябвало да чакаш вдъхновението, би трябвало да го преследваш. “

„ Кокалът, подхвърлен на кучето, не е състрадание. Милосърдие е, в случай че споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него. ”

„ Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той самичък си придава? Разбира се, и тази цена е пресилена, защото животът е по нужда привързан към себе си. ”

„ Ограниченият разум вижда ограничеността единствено в другите. ”

„ Мъжът рядко цени както би трябвало дамата, най-малко до момента в който не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлина, предавана от женския пол, до момента в който е обграден от нея; обаче лишават ли му я, стартира да усеща все по-голяма празнина в съществуването си и да изпитва някакъв неясен апетит за нещо така несигурно, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със подозрение глави и му дават мощно разхлабително. Но гладът не минава, а се засилва; той изгубва интерес към всекидневието си и става тъмен, а един ден; когато тази празнина е към този момент непоносима, внезапно настава момент на просветление. ”

„ Предпочитам да съм пепел пред прахуляк. Предпочитам искрата ми да изгори в ослепителен пламък, вместо да бъде задушена от изгниване. Предпочитам да бъда превъзходен метеор, всеки мой атом прелестен искра, пред заспала и непрекъсната планета. Функцията на индивида е да живее, не да съществува. Не бива да изгубвам дните си, пробвайки се да ги удължа. Трябва да употребявам времето си. “

Превод на " Мартин Идън - Александър Бояджиев
Превод на " Белият зъб " - Асен Г. Христофоров

В книгите на Джек Лондон (12 януари 1976 година - 22 ноември 1916 г.) има онази искра премеждие, грубост, геройство на духа, която без значение от времената, в никакъв случай няма да спре да пленява. Живот, прекаран в крайности, в битка и беднотия, в завършения и дълги пътешествия, той е всеки един героите си, всеки един от величествените пейзажи. И там в битката на индивида с природата - тази в него и тази към него - откриваме простички прозрения, дребни златни парченца мъдрост.