Всеки от нас притежава някоя: Петте рани, които ни карат да носим маски ежедневно
Животът на всеки човек е странствуване, изпълнено с уроци и израстване. Всеки от нас, въпреки при разнообразни условия, е роден с избрана цел – да открие себе си и да премине през своите уроци, с цел да се научи да приема и обича. Това схващане е централна тема в книгата на Лиз Бурбо „ Петте рани, които ни пречат да бъдем себе си “ , която преглежда дълбоките прочувствени пострадвания, които всички ние носим и които оформят метода, по който взаимодействаме със света. Тези рани, зародили в ранна възраст, ни карат да носим " маски " всекидневно , в опит да се защитим от повторна болка и отменяне.
Според Бурбо, когато човек се ражда, неговата душа към този момент е избрала фамилията и събитията, през които ще премине, с цел да научи своите уроци. Тези уроци се демонстрират посредством прекарвания, които постоянно се повтарят, до момента в който не успеем да ги приемем с схващане и обич . В книгата си авторката изяснява, че когато не сме в положение да приемем избрана обстановка, това води до струпване на отрицателни страсти като виновност, боязън или страдание. Те, от своя страна, основават блокажи в нашето схващане , които ни пречат да живеем достоверно и свободно.
iStock
Основният проблем, съгласно Бурбо, е егото ни – то е това, което ни кара да заобикаляме болката и да отхвърляме действителността на своите усеща. Егото е подхранвано от нашите убеждения, които постоянно са свързани с пострадванията, претърпени в предишното. Тези убеждения образуват „ маски “, които носим, с цел да скрием същинската си същина и да избегнем ново пострадване. Тези маски могат да ни накарат да изглеждаме мощни, самостоятелни или безразлични , само че в действителност ни пречат да се показваме свободно и да се свързваме достоверно с другите.
Един от най-големите уроци, които книгата предлага, е приемането на себе си и на личните ни прекарвания . Това приемане не значи да се съгласим с всичко, което ни се случва, а по-скоро да осъзнаем, че всяко прекарване, без значение какъв брой мъчително, ни води към израстване. Само когато се научим да одобряваме себе си с всички свои недостатъци и дефекти, можем да премахнем маските и да заживеем пълноценно.
iStock
Петте рани, които Бурбо разказва в книгата си – отменяне, занемаряване, оскърбление, изменничество и неправда – са в основата на множеството прочувствени контузии, които носим. Тези рани пораждат още в детството и не престават да въздействат на държанието ни като възрастни , до момента в който не успеем да ги излекуваме. Всяка от тези рани провокира избрана маска, която носим в опит да се предпазим от нови болки.
Живеенето с тези маски може да се усеща като тежест, която ни пречи да бъдем същински щастливи. Те ни изолират от същинската ни същина и ни слагат в циничен кръг на страдалчество и непрекъснати отрицателни прекарвания. Само посредством осъзнаването на тези рани и смелото изправяне против тях можем да стартираме процеса на излекуване.
В нашата изложба ще разгледаме всяка от петте рани поотделно и ще забележим по какъв начин те се демонстрират в всекидневието ни, както и по какъв начин можем да ги разпознаем и стартираме да ги лекуваме.
Според Бурбо, когато човек се ражда, неговата душа към този момент е избрала фамилията и събитията, през които ще премине, с цел да научи своите уроци. Тези уроци се демонстрират посредством прекарвания, които постоянно се повтарят, до момента в който не успеем да ги приемем с схващане и обич . В книгата си авторката изяснява, че когато не сме в положение да приемем избрана обстановка, това води до струпване на отрицателни страсти като виновност, боязън или страдание. Те, от своя страна, основават блокажи в нашето схващане , които ни пречат да живеем достоверно и свободно.
iStock Основният проблем, съгласно Бурбо, е егото ни – то е това, което ни кара да заобикаляме болката и да отхвърляме действителността на своите усеща. Егото е подхранвано от нашите убеждения, които постоянно са свързани с пострадванията, претърпени в предишното. Тези убеждения образуват „ маски “, които носим, с цел да скрием същинската си същина и да избегнем ново пострадване. Тези маски могат да ни накарат да изглеждаме мощни, самостоятелни или безразлични , само че в действителност ни пречат да се показваме свободно и да се свързваме достоверно с другите.
Един от най-големите уроци, които книгата предлага, е приемането на себе си и на личните ни прекарвания . Това приемане не значи да се съгласим с всичко, което ни се случва, а по-скоро да осъзнаем, че всяко прекарване, без значение какъв брой мъчително, ни води към израстване. Само когато се научим да одобряваме себе си с всички свои недостатъци и дефекти, можем да премахнем маските и да заживеем пълноценно.
iStock Петте рани, които Бурбо разказва в книгата си – отменяне, занемаряване, оскърбление, изменничество и неправда – са в основата на множеството прочувствени контузии, които носим. Тези рани пораждат още в детството и не престават да въздействат на държанието ни като възрастни , до момента в който не успеем да ги излекуваме. Всяка от тези рани провокира избрана маска, която носим в опит да се предпазим от нови болки.
Живеенето с тези маски може да се усеща като тежест, която ни пречи да бъдем същински щастливи. Те ни изолират от същинската ни същина и ни слагат в циничен кръг на страдалчество и непрекъснати отрицателни прекарвания. Само посредством осъзнаването на тези рани и смелото изправяне против тях можем да стартираме процеса на излекуване.
В нашата изложба ще разгледаме всяка от петте рани поотделно и ще забележим по какъв начин те се демонстрират в всекидневието ни, както и по какъв начин можем да ги разпознаем и стартираме да ги лекуваме.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ