Как 8 американски вицепрезиденти изкарват прехраната си след мандата
Животът на президентите след края на мандата им в Белия дом е обект на интензивно изследване, само че какво става с вицепрезидентите? Четирима поемат президентския пост след гибелта на настоящия президент по естествени аргументи: Джон Тайлър, Милард Филмор, Калвин Кулидж и Хари Труман. Четирима поемат поста след убийството на президентите: Андрю Джонсън, Честър Артър, Теодор Рузвелт и Линдън Джонсън. А един, Джералд Форд, става президент, откакто неговият началник подава оставка.
Само четирима настоящи вицепрезиденти са били фактически определени за президент: Джон Адамс, Томас Джеферсън, Мартин ван Бюрен и Джордж Буш-младши. Така остават доста някогашни вицепрезиденти, които би трябвало да намерят някаква работа след края на мандата.
Ето какво се случва с някои от тях.
Джон Брекенридж
Брекенридж, който служи при Джеймс Бюканън от 1857 до 1861 година, става сенатор на Съединените щати в същия ден, в който напуща поста. Тази работа обаче не продължава дълго – през декември същата година Сенатът го изключва поради поддръжката му за Конфедерацията. След това той се причислява към армията на Конфедеративните щати, където се издига до чин генерал-майор и взе участие в няколко огромни спора, в това число в борбата при Шайло. През 1865 година става боен министър на Конфедерацията. След Гражданската война Брекенридж се завръща вкъщи в Кентъки и възобновява работата си като юрист.
Дан Куейл
След престоя си като заместител на Джордж Буш, Куейл се връща в частния бранш като капиталов банкер. Той е ръководител на Cerberus Global Investments, огромна компания за частни финансови вложения, а също по този начин прекарва няколко години като професор в Училището за световен мениджмънт " Тъндърбърд ". Куейл се изявява и като публицист, като написва три книги, измежду които " Вицепрезидентски записки ", която прекарва 15 седмици в листата на бестселърите на Ню Йорк Таймс.
Джон Нанс Гарнър
Много от вицепрезидентите евентуално са признателни, че техният кандидат-президент им оказва помощ за идването им във Вашингтон. Джон Нанс Гарнър обаче не е един от тях. Въпреки че служи като вице на Франклин Рузвелт по време на първите му два мандата, Гарнър не всеки път е склонен с политиката на Новия курс. Някои водачи на Демократическата партия също на на неговото мнение и го убеждават да се кандидатира за президентския пост през 1940 година Шефът му обаче ррешава да се кандидатира за трети мандат… и го разрушава на предварителните избори с 946-61 гласа при гласуването за номинацията на конгреса на демократите. Въпреки че Гарнър явно не може да се върне на вицепрезидентския си пост, той резервира ролята си в партията, като предлага препоръки на настоящите демократични водачи до своята гибел през 1967 година, когато е на съвсем 99 години.
Хенри Уолъс
Наследникът на Гарнър като вицепрезидент на Рузвелт също има забавна кариера след Вашингтон. Уолъс, който преди този момент е работил като министър на земеделието при Рузвелт, се връща във фермата си в Южен Салем, Ню Йорк, където се концентрира върху създаването на нови достижения в региона на земеделската просвета. Освен че е пионер в производството на хибридна царевица, той е и съавтор на книга, озаглавена " Царевицата и нейните първи татковци ". Уолъс обаче е концентриран най-много върху основаването на " съвършеното пиле ". И може би съумява, тъй като през 1990 година съвсем половината от употребяваните яйца в света са от неговата порода.
Томас Хендрикс
Съдружникът на Гроувър Кливланд в изборите през 1884 година изкарва относително къс мандат. Той встъпва в служба на 4 март 1885 година, след което се разболява през ноември същата година. Хендрикс бързо почива, само че продължава да живее в сърцата на колекционерите на монети на всички места по света: тъй като е единственият вицепрезидент, който по-късно не е бил президент, чийто лик е изобразен върху американски книжни пари: сребърния документ за 10 $ от 1886 година
Шуйлер Колфакс
Колфакс, който преди този момент е бил ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати, служи като вицепрезидент по време на първия мандат на Юлисис Грант, само че престоят му на тази позиция не приключва толкоз добре. Колфакс е замесен в абсурда Креди Мобилие (Crédit Mobilier) – безизходен случай на корупция, при който конгресмени отпускат дотации на железниците в подмяна на правото да купуват евтини акции. Колфакс напуща поста си от позор, само че се възвръща добре и прекарва последните си години като преподавател. За страдание, това просветително занятие се оказва и съдбовно за него: През 1885 година би трябвало да измине малко по-малко от километър при температура -30°C, с цел да се качи на трен и да пътува за лекция. Колфакс съумява да стигне до депото, само че натоварването му предизвиква съдбовен сърдечен удар.
Аарън Бър
Вицепрезидентството на Аарън Бър е може би най-необичайното в американската история. През 1800 година Бър се кандидатира дружно с Томас Джеферсън и по този метод способства за подчертаването на един от минусите на Конституцията.
Според първичната Конституция членовете на Избирателната гилдия гласоподават по два пъти и този, който получава втория по величина брой гласове, става вицепрезидент. Демократично-републиканската партия на Джеферсън и Бър измисля по какъв начин да гласоподава, с цел да слагат двамата мечтани претенденти на съответните постове… само че нещо се обърква и Джеферсън и Бър се оказват с еднакъв брой гласове – по 73. Въпреки че в последна сметка Конгресът гласоподава за Джеферсън като президент, той към този момент няма никакво доверие на Бър.
След като Джеферсън отхвърля да го включи в листата си през 1804 година, Бър се кандидатира за губернатор на Ню Йорк. Кандидатурата му е несполучлива и той взема решение, че остарелият му противник Александър Хамилтън е виновен за тази загуба. Така до момента в който към момента извършва длъжността вицепрезидент, убива Хамилтън на двубой в Ню Джърси.
Застрелването на един от бащите-основатели на Съединени американски щати би поставило завършек на кариерата на доста политици, само че Бър взема решение да усили залога. Заедно с военачалник Джеймс Уилкинсън той създава неуместно упорит проект за военна офанзива против Мексико, където се надява да сътвори самостоятелна страна. За страдание Уилкинсън осъзнава, че това е безумство, и оповестява на президента Джеферсън за желанията на Бър. Въпреки че вицето не е упрекнато в държавна измяна за замислянето на войната (донякъде с помощта на бързата юридическа работа на юриста му Хенри Клей), той се трансформира в доста омразна персона в цялата страна. Съответно бяга в Европа за 4 години, където се допуска, че се е опитал да уговори Наполеон да нахлуе дружно с него във Флорида, и умира през 1836 година
Хюбърт Хъмфри
Вицепрезидентът на Линдън Б. Джонсън прави несполучлива кандидатура за президентския пост през 1968 година, след което се връща вкъщи в Минесота, където работи като професор. След като напуща Вашингтон обаче, Хъмфри заема по-необичайна работа – той е и ръководител на борда на консултантите на Енциклопедия Британика. В последна сметка обаче Хъмфри се връща в политическата игра и през 1971 година се връща в Сената за още седем години до гибелта си.
Източник: Chronicle
Само четирима настоящи вицепрезиденти са били фактически определени за президент: Джон Адамс, Томас Джеферсън, Мартин ван Бюрен и Джордж Буш-младши. Така остават доста някогашни вицепрезиденти, които би трябвало да намерят някаква работа след края на мандата.
Ето какво се случва с някои от тях.
Джон Брекенридж
Брекенридж, който служи при Джеймс Бюканън от 1857 до 1861 година, става сенатор на Съединените щати в същия ден, в който напуща поста. Тази работа обаче не продължава дълго – през декември същата година Сенатът го изключва поради поддръжката му за Конфедерацията. След това той се причислява към армията на Конфедеративните щати, където се издига до чин генерал-майор и взе участие в няколко огромни спора, в това число в борбата при Шайло. През 1865 година става боен министър на Конфедерацията. След Гражданската война Брекенридж се завръща вкъщи в Кентъки и възобновява работата си като юрист.
Дан Куейл
След престоя си като заместител на Джордж Буш, Куейл се връща в частния бранш като капиталов банкер. Той е ръководител на Cerberus Global Investments, огромна компания за частни финансови вложения, а също по този начин прекарва няколко години като професор в Училището за световен мениджмънт " Тъндърбърд ". Куейл се изявява и като публицист, като написва три книги, измежду които " Вицепрезидентски записки ", която прекарва 15 седмици в листата на бестселърите на Ню Йорк Таймс.
Джон Нанс Гарнър
Много от вицепрезидентите евентуално са признателни, че техният кандидат-президент им оказва помощ за идването им във Вашингтон. Джон Нанс Гарнър обаче не е един от тях. Въпреки че служи като вице на Франклин Рузвелт по време на първите му два мандата, Гарнър не всеки път е склонен с политиката на Новия курс. Някои водачи на Демократическата партия също на на неговото мнение и го убеждават да се кандидатира за президентския пост през 1940 година Шефът му обаче ррешава да се кандидатира за трети мандат… и го разрушава на предварителните избори с 946-61 гласа при гласуването за номинацията на конгреса на демократите. Въпреки че Гарнър явно не може да се върне на вицепрезидентския си пост, той резервира ролята си в партията, като предлага препоръки на настоящите демократични водачи до своята гибел през 1967 година, когато е на съвсем 99 години.
Хенри Уолъс
Наследникът на Гарнър като вицепрезидент на Рузвелт също има забавна кариера след Вашингтон. Уолъс, който преди този момент е работил като министър на земеделието при Рузвелт, се връща във фермата си в Южен Салем, Ню Йорк, където се концентрира върху създаването на нови достижения в региона на земеделската просвета. Освен че е пионер в производството на хибридна царевица, той е и съавтор на книга, озаглавена " Царевицата и нейните първи татковци ". Уолъс обаче е концентриран най-много върху основаването на " съвършеното пиле ". И може би съумява, тъй като през 1990 година съвсем половината от употребяваните яйца в света са от неговата порода.
Томас Хендрикс
Съдружникът на Гроувър Кливланд в изборите през 1884 година изкарва относително къс мандат. Той встъпва в служба на 4 март 1885 година, след което се разболява през ноември същата година. Хендрикс бързо почива, само че продължава да живее в сърцата на колекционерите на монети на всички места по света: тъй като е единственият вицепрезидент, който по-късно не е бил президент, чийто лик е изобразен върху американски книжни пари: сребърния документ за 10 $ от 1886 година
Шуйлер Колфакс
Колфакс, който преди този момент е бил ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати, служи като вицепрезидент по време на първия мандат на Юлисис Грант, само че престоят му на тази позиция не приключва толкоз добре. Колфакс е замесен в абсурда Креди Мобилие (Crédit Mobilier) – безизходен случай на корупция, при който конгресмени отпускат дотации на железниците в подмяна на правото да купуват евтини акции. Колфакс напуща поста си от позор, само че се възвръща добре и прекарва последните си години като преподавател. За страдание, това просветително занятие се оказва и съдбовно за него: През 1885 година би трябвало да измине малко по-малко от километър при температура -30°C, с цел да се качи на трен и да пътува за лекция. Колфакс съумява да стигне до депото, само че натоварването му предизвиква съдбовен сърдечен удар.
Аарън Бър
Вицепрезидентството на Аарън Бър е може би най-необичайното в американската история. През 1800 година Бър се кандидатира дружно с Томас Джеферсън и по този метод способства за подчертаването на един от минусите на Конституцията.
Според първичната Конституция членовете на Избирателната гилдия гласоподават по два пъти и този, който получава втория по величина брой гласове, става вицепрезидент. Демократично-републиканската партия на Джеферсън и Бър измисля по какъв начин да гласоподава, с цел да слагат двамата мечтани претенденти на съответните постове… само че нещо се обърква и Джеферсън и Бър се оказват с еднакъв брой гласове – по 73. Въпреки че в последна сметка Конгресът гласоподава за Джеферсън като президент, той към този момент няма никакво доверие на Бър.
След като Джеферсън отхвърля да го включи в листата си през 1804 година, Бър се кандидатира за губернатор на Ню Йорк. Кандидатурата му е несполучлива и той взема решение, че остарелият му противник Александър Хамилтън е виновен за тази загуба. Така до момента в който към момента извършва длъжността вицепрезидент, убива Хамилтън на двубой в Ню Джърси.
Застрелването на един от бащите-основатели на Съединени американски щати би поставило завършек на кариерата на доста политици, само че Бър взема решение да усили залога. Заедно с военачалник Джеймс Уилкинсън той създава неуместно упорит проект за военна офанзива против Мексико, където се надява да сътвори самостоятелна страна. За страдание Уилкинсън осъзнава, че това е безумство, и оповестява на президента Джеферсън за желанията на Бър. Въпреки че вицето не е упрекнато в държавна измяна за замислянето на войната (донякъде с помощта на бързата юридическа работа на юриста му Хенри Клей), той се трансформира в доста омразна персона в цялата страна. Съответно бяга в Европа за 4 години, където се допуска, че се е опитал да уговори Наполеон да нахлуе дружно с него във Флорида, и умира през 1836 година
Хюбърт Хъмфри
Вицепрезидентът на Линдън Б. Джонсън прави несполучлива кандидатура за президентския пост през 1968 година, след което се връща вкъщи в Минесота, където работи като професор. След като напуща Вашингтон обаче, Хъмфри заема по-необичайна работа – той е и ръководител на борда на консултантите на Енциклопедия Британика. В последна сметка обаче Хъмфри се връща в политическата игра и през 1971 година се връща в Сената за още седем години до гибелта си.
Източник: Chronicle
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ