Пътят към истинското
Животът на множеството хора наподобява на обаян ден до безкрайност. Стават рано, чакат в запушване, 8 часа офисно иго с отмора за обяд, още веднъж тапи, вечер с бира и телевизия или интернет, пийнал петък, екскурзия със фамилията през уикенда или шопинг разходка в мола. Низ от празници година след година, зимна почивка, 14 февруари, 3 март, 6 май, лято, отпуска, рождени дни, Нова година и всичко изначало.
Социалните зомбита живеят на правилото „ Консумирай, Размножавай се, Живей поради уикенда! “ Или „ Консумирай, работи, умри “, казано по-грубо. Ежедневна работа, по-късно допир с монитоа или в бирена компания, или в гонене на нова покупка, доза секс или доза забавление, на другата заран още веднъж работа и по този начин кръгът се затваря.
Те живеят в очакване да завършат гимназия, по-късно университет, по-късно женитба, а след това да прекарат остатъка от годините си в очакване на пенсия и споразумяване на кредитните и ипотечните заплащания. Освен в случай че не желаят да пресечен такова битие с по-висока цел.
Повечето хора се осланят на три стълба – стремежът да преобладават, полово задоволство и предпочитание да живеят удовлетворяващо. Власт, секс и пари – това е „ Светата Троица “ на актуалната неосъзната вяра. Трите куки, недаващи да се излезе от „ Матрицата “, три паразита, отнемащи хорскаат сила, „ бензинът “ на Системата. Тези три елемена, като три глави на митичен дракон, взаимно се поддържат един различен.
Ако същността на Човека-Консуматор е работата, развлеченията, размножаването и потреблението, то Човека-Създател се характеризира, както следва от името, със основаване на нещо ново и потребно, което усъвършенства, развива и хармонизира окръжаващия свят. Консуматорите са хората от масата, по-голямата част от популацията. Творците са в пъти по-малко, само че тъкмо те движат света. Консуматорите не вземат решение нищо сами, те следват наклонността. Създателите основават наклонността.
Човека-Консуматор единствено взима, употребява полезности. Той намира наслаждение в консумирането (развлечения, секс, пазаруване). Човека-Създател самичък основава полезности и изпитва наслаждение в основаването на нещо потребно.
Човека-Консуматор намира щастието посредством реализиране на външни цели – натрупването на благосъстояние, придобиване на парцел и така нататък Човека-Създател намира благополучие в съзидаването.
Човека-Консуматор слуша обществото с неговото програмиране, живее в действителност, основана от малките екрани и медиите, мисли по този начин, както му подскажат от екрана. Човека-Създател слуша най-вече себе си, има лична мощна действителност, учредена на това, което е видял и научил самичък.
Увереността, светоусещането и ценностната система на Човека-Консуматор се държат на реакциите на близките и цената на неговите парцели. Уверен съм в себе си, до момента в който близките се отнасят добре с мен, имам ли жилище (и какво), имам ли кола (и каква), какъв брой рпестижна е работата ми, с какви марки облекла се обличам, с какъв телефон съм и така нататък
Увереността, светоусещането и ценностната система на Човека-Създател почиват на това кой е той, какво умее да прави, какво прави, какво потребно сътворява.
Тоест, вътрешният свят на Човека-Създател се основава на равнището на задача, а увереността на Човека-Консуматор на равнище имущества и утвърждение на близките, т.е. на преходни полезности. Ако рухне това, на което се опират тези полезности, то ще рухне и увереността.
Работата за Човека-Консуматор е нужна, с цел да получава средства за битие и развлечения. Работата при Човека-Създател (почти винаги) се явява реализирането на неговата персонална задача.
Иначе казано, Човека-Консуматор почита себе си за това, което има, а Човека-Създател – за това каквото прави.
За да се отървем от Консумирането като метод на живот и да открием пътя към Създаване, би трябвало да осмислим общественото програмиране и, като разследване, посредством самопознание да намерим вътрешна естетика, самодостатъчност, блян към благополучие. Щастието при индивида идва тогава, когато той престане да гони „ идеали “ и да преследва цели, а приема нещата такива, каквито са и живее „ на момента “.
Външното благоденствие не значи вътрешно благополучие. Човек няма да се усеща задоволен, каквото и благосъстояние да има. Ето за какво доста предприемачи, политици и звезди от шоубизнеса се пробват да заглушат своя вътрешен вакуум в алкохол, опиати, всемирски партите и полови извращения, придавайки на тези действия „ статут “ на „ хубав живот “.
По-просто и в резюме, не би трябвало да се стремим към реализиране на триумфи, а към това животът да има смисъл.
Прекрасно е когато човек успее да съчетае материалното благоденствие с вътрешна задоволеност. Но тъкмо за тази цел е нужно да пренебрегва натиска на обществото и да желае себе си. по какъв начин се стига до основаване? Универсална рецепта няма. Главното е да слушате себе си, да намерите своята ниша и да вършиме това, което ви харесва и което в интерес на хората.
Без значение какво създавате – проектирате или строите постройка, рисувате картина, създавате музика или пишете книги, давате съвещания – това няма значение. Основното нещо е да вършиме с обич това, което ви харесва и това, което вършиме най-добре.
