Голяма драма белязала живота на актрисата Виолета Донева
Животът на починалата актриса Виолета Донева минава под сянката на страшна драма.
Голямата актриса не помни татко си, защото била кърмаче, когато кап. Павел Джингаров е отзован от фронта. На 15 март 1945 година пък бива наказан от Народния съд и разстрелян.
Бил едвам 33-годишен. На негово име в този момент в Петрич има кръстена улица – в случай че въобще това може да бъде разтуха за дъщерята, която не помни оправдания си след това татко.
След разстрела на брачна половинка й майката Цвета Джингарова остава на независимост броени месеци. През лятото на същата тази 1945 година тя е качена в автомобил на бул. " Мария Луиза " и е в неопределеност в продължение на година и осем месеца.
Всички мислят, че е мъртва, а през това време грижата за пеленачето ляга на плещите на бабата.
Дотогава фамилията населява прекрасен апартамент в региона на Докторския монумент. Апартаментът обаче е харесан от партизански военачалник. Така на бабата дават период от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко движимости в една бохча, сграбчва бебето и стартира да дири заслон при познати. Съвсем предстоящо всички се отдръпват от дамгосаното семейство. Все отново се намира един доблестен човек, юрист, чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски монумент, където си бил стъкмил дребна дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, дребната Виолета се учи да върви и да приказва.
На баба й и през разум не й минава да изведе детето на двора, с цел да не ги види някой
В качеството си на юрист, чичо Борис съумял в един миг да разбере, че майката е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той съумява да уреди рандеву на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си само от разказите на баба си – че била литераторка, приключила с отличие СУ, че била толкоз красива, че сътрудниците й викали Жар птица...
Малкото момиченце и баба му се озовават в една стая в постройка на милицията на " Лъвов мост " в очакване на свиждането. От друга врата в помещението влита някаква грозна, сплъстена, лилава, съвсем чудовищна жена, която се спуска към нея, дребното момиченце. И Виолета почва да пищи. От хубостта на Жар птицата в пандиза не било останало нищо.
Това е първата среща на Виолета с майка й. След като я освобождават, тя е лишена от училищен права и от всевъзможни приходи. Бабата скоро умира от рак, братята й – също. Единият брат, Георги Стефанов, бил археолог, историк. Другият брат на бабата, Стефан Стефанов, правист, през 42-43 година е бил властник на Македония.
Един от най-ранните мемоари на дребната Виолета е по какъв начин “чичо Борис ” им носи храна в остаряла кутия от обувки. Останала на улицата, майката на бъдещата актриса кандидатства и е призната в тогавашното Държавно висше театрално учебно заведение. След като го приключва, с дъщеря й митарстват от спектакъл на спектакъл в цялата страна. Свират се в мизерни стаички, по някой път се хранят единствено с липов чай, сирене и самун. Въпреки лишенията родителката й съумява да й даде чудесно обучение.
Малката Виолета постоянно има преподавател по пиано и по френски. Тя добре си спомня думите на майка си:
" Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но би трябвало да знаеш да готвиш, с цел да си съвършена стопанка, да свириш на пиано и да знаеш френски "
Виолета приключва със златен орден гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е спънка да кандидатства.
„ Черното леке ” в биографията им остава даже когато вдовицата на царския офицер се омъжва наново за своя сътрудник Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда
като свое дете.
Въпреки че приключва гимназията в Кюстендил със златен орден, две години не й дават записка, с цел да кандидатства във ВИТИЗ. После пък я изключват от комсомола.
Голямото “развиделяване ” настава едвам когато младата актриса подписва брак с Людмил Стайков, който починалият кинокритик Иван Стоянович наричаше “Лисичката ”.
Филмът му “Обич ”, в който вземат участие половинката му Виолета Донева и идолът на българските дами Стефан Данаилов, печели куп награди “по света и у нас ”.
Клюката носи, че младоженка №1 на Людмил Стайков не е останала равнодушна пред “опасния сексапил ” на сътрудника си Стефан Данаилов.
Години по-късно за рождения ден на Ламбо тя изпраща прочувствена депеша, в която написа, че “под подплънките на необятните му облекла продължава да живее динамично един възхитителен малчуган ”. В “Обич ” тя изиграва влюбена здравна сестра, само че съгласно нея всичко било единствено “мента на лента ” и със Стефан си останали “добри другари ”.
Оттогава актрисата години наред извършва основните функции в лентите на своя брачен партньор, който е назначен за началник на Кинематографията, а в средата на 80-те години извърши най-важната партийна поръчка – режисира националистичната епопея “Време разделно ” по едноименния разказ на Антон Дончев. По това време обаче двамата са към този момент разграничени и примата на Армейския спектакъл се задомява за детската си обич – баскетболиста Атанас Грънчаров. От първия си брак актрисата има наследник – Иво Стайков.
От дете, той е с тежки здравословни проблеми. Заради него на няколко пъти върви при пророчицата Ванга. Детето било инфектирано още в родилното поделение, а на всичкото от горната страна било и доста злоядо. Петричката пророчица доста в детайли разказала на Виолета Донева за убития й татко – хубав офицер на бял кон, преминаващ по моста. И едвам най-после споделя единствено: „ Детето ке оздравее! “, и познава.
Виолета Донева споделяше, че актьорството е безпределно красива специалност, само че и безпределно нечовечна от време на време, тъй като те завладява напълно.
„ Ако знаете какъв брой доста качествени сътрудници са станали нейна жертва...
Аз не мога да се оплача, би било безсрамно. Винаги съм имала с изключение на хубави функции, чудесни сътрудници и положителни режисьори и това, което е най-важно в тази специалност – любовта на публиката. Както споделя Севелина Гьорова – аз съм от дребното актриси, които имат отговор на въпроса по какъв начин да бъдеш обичана. Три живота да пребивавам, не мога да се отплатя за тази любов “, безапелационна е тя.
Самата актриса обича да вади на показ другарствата си с известни имена от международното кино и сцена. Твърди, че е била близка с Ив Монтан и брачната половинка му Симон Синьоре. В Париж пък се срещнала с Марина Влади, а около нея и с Владимир Висоцки.
Източник: Уикенд
Голямата актриса не помни татко си, защото била кърмаче, когато кап. Павел Джингаров е отзован от фронта. На 15 март 1945 година пък бива наказан от Народния съд и разстрелян.
Бил едвам 33-годишен. На негово име в този момент в Петрич има кръстена улица – в случай че въобще това може да бъде разтуха за дъщерята, която не помни оправдания си след това татко.
След разстрела на брачна половинка й майката Цвета Джингарова остава на независимост броени месеци. През лятото на същата тази 1945 година тя е качена в автомобил на бул. " Мария Луиза " и е в неопределеност в продължение на година и осем месеца.
Всички мислят, че е мъртва, а през това време грижата за пеленачето ляга на плещите на бабата.
Дотогава фамилията населява прекрасен апартамент в региона на Докторския монумент. Апартаментът обаче е харесан от партизански военачалник. Така на бабата дават период от 12 часа да опразни жилището. Тя събира малко движимости в една бохча, сграбчва бебето и стартира да дири заслон при познати. Съвсем предстоящо всички се отдръпват от дамгосаното семейство. Все отново се намира един доблестен човек, юрист, чичо Борис, който ги приютява в мазето си на Руски монумент, където си бил стъкмил дребна дърводелска работилничка. Там, в тясното подземно помещение, дребната Виолета се учи да върви и да приказва.
На баба й и през разум не й минава да изведе детето на двора, с цел да не ги види някой
В качеството си на юрист, чичо Борис съумял в един миг да разбере, че майката е жива и се намира в Централния затвор. Използвайки познанствата си, той съумява да уреди рандеву на Виолета и баба й с майката. Дотогава Виолета знае за майка си само от разказите на баба си – че била литераторка, приключила с отличие СУ, че била толкоз красива, че сътрудниците й викали Жар птица...
Малкото момиченце и баба му се озовават в една стая в постройка на милицията на " Лъвов мост " в очакване на свиждането. От друга врата в помещението влита някаква грозна, сплъстена, лилава, съвсем чудовищна жена, която се спуска към нея, дребното момиченце. И Виолета почва да пищи. От хубостта на Жар птицата в пандиза не било останало нищо.
Това е първата среща на Виолета с майка й. След като я освобождават, тя е лишена от училищен права и от всевъзможни приходи. Бабата скоро умира от рак, братята й – също. Единият брат, Георги Стефанов, бил археолог, историк. Другият брат на бабата, Стефан Стефанов, правист, през 42-43 година е бил властник на Македония.
Един от най-ранните мемоари на дребната Виолета е по какъв начин “чичо Борис ” им носи храна в остаряла кутия от обувки. Останала на улицата, майката на бъдещата актриса кандидатства и е призната в тогавашното Държавно висше театрално учебно заведение. След като го приключва, с дъщеря й митарстват от спектакъл на спектакъл в цялата страна. Свират се в мизерни стаички, по някой път се хранят единствено с липов чай, сирене и самун. Въпреки лишенията родителката й съумява да й даде чудесно обучение.
Малката Виолета постоянно има преподавател по пиано и по френски. Тя добре си спомня думите на майка си:
" Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но би трябвало да знаеш да готвиш, с цел да си съвършена стопанка, да свириш на пиано и да знаеш френски "
Виолета приключва със златен орден гимназия в Кюстендил. Фамилията й обаче е спънка да кандидатства.
„ Черното леке ” в биографията им остава даже когато вдовицата на царския офицер се омъжва наново за своя сътрудник Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда
като свое дете.
Въпреки че приключва гимназията в Кюстендил със златен орден, две години не й дават записка, с цел да кандидатства във ВИТИЗ. После пък я изключват от комсомола.
Голямото “развиделяване ” настава едвам когато младата актриса подписва брак с Людмил Стайков, който починалият кинокритик Иван Стоянович наричаше “Лисичката ”.
Филмът му “Обич ”, в който вземат участие половинката му Виолета Донева и идолът на българските дами Стефан Данаилов, печели куп награди “по света и у нас ”.
Клюката носи, че младоженка №1 на Людмил Стайков не е останала равнодушна пред “опасния сексапил ” на сътрудника си Стефан Данаилов.
Години по-късно за рождения ден на Ламбо тя изпраща прочувствена депеша, в която написа, че “под подплънките на необятните му облекла продължава да живее динамично един възхитителен малчуган ”. В “Обич ” тя изиграва влюбена здравна сестра, само че съгласно нея всичко било единствено “мента на лента ” и със Стефан си останали “добри другари ”.
Оттогава актрисата години наред извършва основните функции в лентите на своя брачен партньор, който е назначен за началник на Кинематографията, а в средата на 80-те години извърши най-важната партийна поръчка – режисира националистичната епопея “Време разделно ” по едноименния разказ на Антон Дончев. По това време обаче двамата са към този момент разграничени и примата на Армейския спектакъл се задомява за детската си обич – баскетболиста Атанас Грънчаров. От първия си брак актрисата има наследник – Иво Стайков.
От дете, той е с тежки здравословни проблеми. Заради него на няколко пъти върви при пророчицата Ванга. Детето било инфектирано още в родилното поделение, а на всичкото от горната страна било и доста злоядо. Петричката пророчица доста в детайли разказала на Виолета Донева за убития й татко – хубав офицер на бял кон, преминаващ по моста. И едвам най-после споделя единствено: „ Детето ке оздравее! “, и познава.
Виолета Донева споделяше, че актьорството е безпределно красива специалност, само че и безпределно нечовечна от време на време, тъй като те завладява напълно.
„ Ако знаете какъв брой доста качествени сътрудници са станали нейна жертва...
Аз не мога да се оплача, би било безсрамно. Винаги съм имала с изключение на хубави функции, чудесни сътрудници и положителни режисьори и това, което е най-важно в тази специалност – любовта на публиката. Както споделя Севелина Гьорова – аз съм от дребното актриси, които имат отговор на въпроса по какъв начин да бъдеш обичана. Три живота да пребивавам, не мога да се отплатя за тази любов “, безапелационна е тя.
Самата актриса обича да вади на показ другарствата си с известни имена от международното кино и сцена. Твърди, че е била близка с Ив Монтан и брачната половинка му Симон Синьоре. В Париж пък се срещнала с Марина Влади, а около нея и с Владимир Висоцки.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ