Спомени от соца: Фиш за заплата от 1989 г. разбуни Мрежата
Животът на няколко генерации българи е бил и продължава да бъде белязан от опълчването сред преди и в този момент.
По времето на Соца и през Демокрацията. По времето на Тодор Живков и по времето на демократично определените ни водачи.
Това опълчване няма край, няма и да има, оповестява Glas.bg. И хората съпоставят всичко - като се стартира от цени, метод на живот, независимост, та се стигне до мандарините и бананите.
Една такава параленост - този път на заплатите, направи мъж от Варна, който назова своя пост в обществените мрежи ВРЕМЕ ЗА ИСТИНИ. Предлагаме ви го без редакторска интервенция:
"Това е фиша за заплата на майка ми от юли 1989 година Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно дружество.
Заплатата й чисто е била 210,19 лева
"Запорът " от 30 лева е изплащането на жилището, който тя погасяваше към страната.
Удръжката от 26.11 лева е застраховка сватба, която тя беше сключила за мен. Парите ми бяха изплатени по мое предпочитание по-късно.
За какво стигаше тази заплата:
Тока беше няколко стотинки на киловат/час - всички се отопляваха на ток.
Водата беше също няколко стотинки за кубик.
Цената на билет за градския превоз беше 6 ст., диалог по телефон от махленски автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното беше от 20 ст до 50 ст.,
бензинът беше под левче. За нова кола - лада или жигули - се чакаше по 10 -15 години, само че пък москвичи и запорожци имаше свободно.
Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант Евсиноград в центъра на Варна беше 3,20 лева, с ракията и салатата стигаше към 5 лева Хляба в магазина беше 30 ст.
Семействата почиваха най-малко един път в годината - на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дни струваше на служащия сред 17 и 22 лева
Имаше развита туристическа активност във всички градове, което даваше опция за походи в планините с нощувки в хижи за съвсем без пари.
Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, само че излизането в Западния свят беше извънредно мъчно.
Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщурка в близко село.
Червена буржоазия имаше - и тя беше в партийния хайлайф. Това беше дразнещо и отблъскващо.
От друга страна престъпността беше доста ниска.
Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш по какъв начин сме оживели без Данък добавена стойност, тол системи, винетки и всевъзможни други грабежи като тези, които поносим от днешната страна.
Здравеопазването беше на равнище и беше изцяло гратис.
Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.
Имахме стойностни галактически разработки.
Спорт на международно равнище.
Не живеехме богато, само че страната беше обществена и въпреки че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на учебно заведение.
В тези времена в случай че имаш задоволително мощни връзки можеше да стигнеш надалеч. Днес "достатъчно мощните връзки " могат да ти оказват помощ единствено в избора на екип в болничното заведение, с цел да не умреш на операционната маса заради нелепа неточност.
В така наречен "тоталитарен режим " България просперираше, а в този момент се разпада заради бандитизма по най-високите етажи на властта. А народът измира или се изтегля в чужбина, с цел да се избави.
И този режим на държавно ръководство посредством геноцид се поддържа от евроатлантическите ни съдружници.
Това е истината, разбирайте ме както желаете. Красимир Симеонов "
По времето на Соца и през Демокрацията. По времето на Тодор Живков и по времето на демократично определените ни водачи.
Това опълчване няма край, няма и да има, оповестява Glas.bg. И хората съпоставят всичко - като се стартира от цени, метод на живот, независимост, та се стигне до мандарините и бананите.
Една такава параленост - този път на заплатите, направи мъж от Варна, който назова своя пост в обществените мрежи ВРЕМЕ ЗА ИСТИНИ. Предлагаме ви го без редакторска интервенция:
"Това е фиша за заплата на майка ми от юли 1989 година Тогава тя работеше като фризьорка във Варна в държавно дружество.
Заплатата й чисто е била 210,19 лева
"Запорът " от 30 лева е изплащането на жилището, който тя погасяваше към страната.
Удръжката от 26.11 лева е застраховка сватба, която тя беше сключила за мен. Парите ми бяха изплатени по мое предпочитание по-късно.
За какво стигаше тази заплата:
Тока беше няколко стотинки на киловат/час - всички се отопляваха на ток.
Водата беше също няколко стотинки за кубик.
Цената на билет за градския превоз беше 6 ст., диалог по телефон от махленски автомат 2 ст., една баничка беше 30 ст., киното беше от 20 ст до 50 ст.,
бензинът беше под левче. За нова кола - лада или жигули - се чакаше по 10 -15 години, само че пък москвичи и запорожци имаше свободно.
Полските фиати бяха най-скъпи. Една мешана скара в ресторант Евсиноград в центъра на Варна беше 3,20 лева, с ракията и салатата стигаше към 5 лева Хляба в магазина беше 30 ст.
Семействата почиваха най-малко един път в годината - на море. Една карта от предприятието за един човек за 14 дни струваше на служащия сред 17 и 22 лева
Имаше развита туристическа активност във всички градове, което даваше опция за походи в планините с нощувки в хижи за съвсем без пари.
Можеше да пътуваш на екскурзия във всяка страна от социалистическия лагер, само че излизането в Западния свят беше извънредно мъчно.
Почти всяко семейство имаше виличка, лозе или къщурка в близко село.
Червена буржоазия имаше - и тя беше в партийния хайлайф. Това беше дразнещо и отблъскващо.
От друга страна престъпността беше доста ниска.
Данъците пък бяха смешно ниски. Да се чудиш по какъв начин сме оживели без Данък добавена стойност, тол системи, винетки и всевъзможни други грабежи като тези, които поносим от днешната страна.
Здравеопазването беше на равнище и беше изцяло гратис.
Образованието също. А за високия му статут е давала оценка и Маргарет Тачър.
Имахме стойностни галактически разработки.
Спорт на международно равнище.
Не живеехме богато, само че страната беше обществена и въпреки че хората бяха жлъчни към властта, бяха спокойни и можеха да пуснат децата си сами на учебно заведение.
В тези времена в случай че имаш задоволително мощни връзки можеше да стигнеш надалеч. Днес "достатъчно мощните връзки " могат да ти оказват помощ единствено в избора на екип в болничното заведение, с цел да не умреш на операционната маса заради нелепа неточност.
В така наречен "тоталитарен режим " България просперираше, а в този момент се разпада заради бандитизма по най-високите етажи на властта. А народът измира или се изтегля в чужбина, с цел да се избави.
И този режим на държавно ръководство посредством геноцид се поддържа от евроатлантическите ни съдружници.
Това е истината, разбирайте ме както желаете. Красимир Симеонов "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ