Викингските жени са водили битки по време на бременността
Животът на дамите през епохата на викингите е бил изпълнен с провокации, само че малко аспекти от тяхното ежедневие са толкоз подценявани в историческите проучвания, колкото бременността. В ново проучване, оповестено в Cambridge Archaeological Journal, археологът Мариан Хем Ериксен от Университета в Лестър показва фрагментарната, само че удивителна история на бременността през викингската ера, като проучва археологически данни, изкуство и литература от този интервал.
Археолозите са разкопали хиляди викингски гробове, само че погребения на бременни дами или новородени са извънредно редки . Това е изключително необичайно, като се има поради високата детска и майчина смъртност в този интервал. Липсата на такива находки може да се дължи на друг ритуален статус на бебетата или на това, че бременните и децата не са получавали същите погребални ритуали като останалите членове на обществото.
Допълнителни сведения за отношението към бременността идват от сагите – най-запазената форма на средновековна скандинавска литература – където, въпреки и рядко, обликът на бременната жена се появява не като пасивна жертва, а като деен участник в събитията.
В Сагата за Ейрик Червения, героинята Фрейдис Ейриксдотир – щерка на фамозния откривател – се оказва в центъра на стълкновение в днешна Канада, до момента в който е в напреднала бременност. Докато мъжете от нейната група отстъпват от смут пред локалните воини, Фрейдис изрича, че желае оръжие, тъй като има вяра, че ще се бие по-добре от всички тях. Игнорирана, тя сама се снабдява с меч от паднал боец, разголва гърдите си и се изправя против врага. Жестът – интерпретиран като проява на мощ, живот и гняв – е толкоз фрапантен, че уплашва съперниците и ги принуждава да правят отстъпка. Но вместо да бъде възхвалена, Фрейдис остава подценена от личните си сънародници.
В различен епизод, от Сагата за хората от Лаксардал, бременната Гудрун О́свийфсдотир е унизена от килъра на мъжа си, който изтрива кървавото си копие в нейната кърпа. Той оракулски споделя, че под тази кърпа се крие неговата гибел. По-късно синът ѝ в действителност го убива, утвърждавайки ролята на нероденото дете в мрежата от кръвни връзки, отмъщения и обществена чест, присъщи за тогавашната исландска аристокрация.
Ериксен и сътрудниците ѝ акцентират, че историите от сагите отразяват вероятността на елита, само че в едно мощно йерархично общество бременността е имала и тъмни страни. Например, съгласно някои правни текстове, бременността при робиня се е смятала за " недостатък ", а децата ѝ – благосъстоятелност на господаря. Такива случаи разкриват по какъв начин тялото на бременната жена е било податливо на употреба, принуждение и цялостна липса на самостоятелност.
Изследването демонстрира, че бременността във викингската просвета е била по едно и също време биологично събитие и обществен акт, претрупан с политическо, икономическо и културно значение. Обръщайки внимание на тези съвсем изтрити истории, учените стартират да построяват по-пълна, по-истинска картина на предишното – такава, в която дамите и техните прекарвания към този момент не са просто записка под линия.
