Животът на християните в Древен Рим бил повече от тежък.

Животът на християните в Древен Рим бил повече от тежък. Векове след гибелта на Исус, тези, които проповядвали и продължавали учението му, били преследвани от властта. Религията обаче не се появява със гибелта на Исус. На апостолите им лишава време, с цел да я оформят.

За разлика от юдаизма, който имал статут на публична вяра в Римската империя, християнството било надалеч от това. Преследването ан християнството траяло през първите два века от новата епоха. Въпреки това, през множеството време, главната политика на Рим била да пренебрегва християните, в случай че не работили против властта в империята.

Всичко това продължава до 311 година Тогава римският император Галерий издава едикт, с който християните са законно приети в римската империя. Според някои източници, това се случва на 30-ти април. Две години по-късно, император Константин I издава Миланския едикт. С него християнството получвава формален статут на вяра.

През 325-та година Константин I привиква Никейскяи събор. На него се дефинират ортодоксалните вярвания на християнската вяра. Християнството става публична вяра на римската империя десетилетия по-късно. Това се случва през 380-та година при император Теодосий, котйо издава Солунския едикт.

Никейският събор бива наименуван и Вселенски събор. Днес град Никея се споделя Изник. На Събора са участвали сред 250 и 320, съгласно другите историци. Най-малко допуска че са участвали историкът и свещеник Евсевий, а най-вече – александрийският патриарх Атанасий Велики.

Мястото, на което се е провел Първият Вселенски събор в миналото е бил дом на Никейската империя. Именно там след падението на от латинците бива учредена Никейската империя. Тя просъществува за къс интервал от историята, след което попада под власт на османците.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!