Съпругата на Брус Уилис проговори: Изгубена, изолирана, уплашена
Животът на Ема Хеминг Уилис се прекатурва трагично през 2022 година, когато брачният партньор ѝ – именитият артист Брус Уилис – е диагностициран с фронтотемпорална деменция. Внезапната вест не просто трансформира всекидневието им, а слага под въпрос цялото бъдеще, което двамата са градили и мечтали дружно. На конгрес на Women's Alzheimer's Movement в Лас Вегас, Ема приказва искрено за първичния потрес и за прочувствената стихия, която я връхлита: „ Излязохме от кабинета с една листовка в ръка и възприятие за обърканост. Нямаше проект. Нямаше вяра. “
Останала с задачата да държи фамилията си цяло, да бъде опора за двете им дребни дъщери и да се грижи за Брус, Ема се изправя пред голямо предизвикателство – да направлява една непозната, плашеща болест. " Чувствах се изгубена, изолирана и уплашена ", признава тя. В този миг тя не се нуждаела единствено от медицински обстоятелства, а от човешка поддръжка – някой, който да ѝ каже, че ще премине през това и ще откри сили.
Този персонален и мъчителен път я въодушевява да напише книгата „ The Unexpected Journey “, която ще излезе през септември. Това не е просто роман за заболяването на един прочут човек – това е справочник за всички, които минават през същата борба, само че постоянно остават невидими: болногледачите. „ Написах тази книга за всеки, който търси отговори, поддръжка и смисъл измежду хаоса “, споделя Ема. Тя е изцяло наясно, че известността на Брус ѝ е дала достъп до най-хубавите експерти в света – привилегия, която мнозина нямат. Именно по тази причина счита за собствен дълг да показа наученото и да употребява гласа си, с цел да повдигне тематиката за потребностите на хората, които се грижат за околните си.
Корицата на книгата, показана в обществените мрежи, е черно-бяла фотография, на която Ема гледа Брус с деликатност и усмивка – знак на любов, болежка и мощ. „ Тази книга се роди от болежка, завършена от обич и водена от смисъл “, споделя тя. „ Надявам се да бъде оня лъч вяра за идващия човек, който остава самичък в грижите за обичан. “
На форума в Лас Вегас Ема акцентира и една тематика, която постоянно остава в сянка – потребността болногледачите също да получат грижа, внимание и поддръжка. „ Рано или късно всички ще се окажем в тази роля – или ще се грижим за някого, или ще имаме потребност от грижа. Това е диалог, който обществото – и изключително държавните управления – би трябвало да стартира да води съществено. “
Историята на Ема Хеминг Уилис не е просто персонална драма. Това е глас за всички тези, които безмълвно носят тежестта на заболяването на собствен непосредствен. И посредством болката си, тя прокарва път към по-голямо схващане, съпричастност и поддръжка.
Останала с задачата да държи фамилията си цяло, да бъде опора за двете им дребни дъщери и да се грижи за Брус, Ема се изправя пред голямо предизвикателство – да направлява една непозната, плашеща болест. " Чувствах се изгубена, изолирана и уплашена ", признава тя. В този миг тя не се нуждаела единствено от медицински обстоятелства, а от човешка поддръжка – някой, който да ѝ каже, че ще премине през това и ще откри сили.
Този персонален и мъчителен път я въодушевява да напише книгата „ The Unexpected Journey “, която ще излезе през септември. Това не е просто роман за заболяването на един прочут човек – това е справочник за всички, които минават през същата борба, само че постоянно остават невидими: болногледачите. „ Написах тази книга за всеки, който търси отговори, поддръжка и смисъл измежду хаоса “, споделя Ема. Тя е изцяло наясно, че известността на Брус ѝ е дала достъп до най-хубавите експерти в света – привилегия, която мнозина нямат. Именно по тази причина счита за собствен дълг да показа наученото и да употребява гласа си, с цел да повдигне тематиката за потребностите на хората, които се грижат за околните си.
Корицата на книгата, показана в обществените мрежи, е черно-бяла фотография, на която Ема гледа Брус с деликатност и усмивка – знак на любов, болежка и мощ. „ Тази книга се роди от болежка, завършена от обич и водена от смисъл “, споделя тя. „ Надявам се да бъде оня лъч вяра за идващия човек, който остава самичък в грижите за обичан. “
На форума в Лас Вегас Ема акцентира и една тематика, която постоянно остава в сянка – потребността болногледачите също да получат грижа, внимание и поддръжка. „ Рано или късно всички ще се окажем в тази роля – или ще се грижим за някого, или ще имаме потребност от грижа. Това е диалог, който обществото – и изключително държавните управления – би трябвало да стартира да води съществено. “
Историята на Ема Хеминг Уилис не е просто персонална драма. Това е глас за всички тези, които безмълвно носят тежестта на заболяването на собствен непосредствен. И посредством болката си, тя прокарва път към по-голямо схващане, съпричастност и поддръжка.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ