&format=webp)
Човекът за 6 млрд. долара: Легендата за Асандж, която САЩ не искаха да бъде разказана
Животът на Джулиан Асандж си заслужава да бъде разказан във филм, само че в тази лента централен облик не е индивидът Асандж, а общественикът, издателят, журналистът, станал знак на свободата на словото. Всъщност той не приказва доста, повече приказват за него.
Заглавието The Six Billion Dollar Man идва от слуховете, че еквадорските управляващи са поискали от Съединени американски щати тази сума пари по време на първия мандат на Доналд Тръмп, с цел да изгонят Асандж от посолството си в Лондон. Дали такива суми са дадени или най-малко обещани, не се знае, само че е реалност, че откакто живее седем години в дипломатическата постройка и получава помощ от най-висши кръгове в Еквадор, на Асандж внезапно му е отказано леговище и той би трябвало да си тръгне.
Малко предистория: годината е 2006 година, a платформата WikiLeaks стартира да натрупа популярност с издание на секретни документи. По това време Асандж е основен редактор. В идващите няколко години WikiLeaks добива международна известност като в това време Асандж влиза в полезрението на службите за сигурност на доста страни.
Четири години по-късно той към този момент си има съществени проблеми откакто платформата разгласява секретни документи на американската войска. Този случай става прочут като Manning по името на Челси Манинг, която праща документите на WikiLeaks.
През 2010 година стартират и правосъдните борби на Асандж. Първоначално шведските управляващи желаят той да бъде екстрадиран от Лондон поради обвинявания в обезчестяване. В края на годината американските управляващи също стартират следствие против него. Делото се проточва и едвам след идването на власт на Тръмп през 2017 година Съединени американски щати се засилват.
Още през 2012 година обаче Асандж се е „ нанесъл “ в еквадорското посолство в Лондон. Но през 2019 година еквадорските управляващи анулират даденото му леговище и той е задържан.
Следващите години минават в правосъдни борби дали да бъде екстрадиран в Съединени американски щати. В последна сметка е наказан през 2024 година, само че по този начин и не влиза в щатски затвор, тъй като се спогажда с прокурорите. Към днешна дата е свободен човек.
Наскоро Асандж бе в Кан като част от екипа, показал кино лентата за него.
Режисьор е Юджийн Джареки, а лентата не е милостива към Асандж. Не са спестени неприятните черти от характера му като надменност, свирепост и пристъпи на фикс идея за великолепие. Но пък обликът му е на човек, направил едно-единствено закононарушение – осмелил се е да разгласява неуместни истини, написа The Guardian.
Във кино лентата Асандж прави равносметка на правосъдните си драми, заявявайки, че още първото обвиняване от Швеция е било измислено за да се откри мотив да бъде предаден на американските управляващи. Те пък чакат, с цел да го съдят за шпионаж.
„ Асандж не е ангел, само че не е и демон “, споделя във кино лентата Едуард Сноудън, също прочул се по целия свят с издаването на американски разследващи секрети.
„ Този филм, несъмнено, е за Асандж, само че и за света, в който живеем. Ние се намираме в обстановка, в която имаме обезверена потребност от истината. Асандж и WikiLeaks правеха тъкмо това, даваха достъп до истината ”, споделя в изявление за France 24 режисьорът Джареки по време на филмовия фестивал в Кан.
Добър или неприятен, Асандж нееднократно съумява да дестабилизира властта в Съединени американски щати през последното десетилетие. Във кино лентата в детайли са разказани най-силните „ попадения “ на WikiLeaks – като да вземем за пример видеото, в което се вижда по какъв начин американски бойци избиват цивилни в Ирак.
Другата огромна тематика е за въздействието на WikiLeaks като цяло. Платформата даваше опция за анонимно издание на информация от така наречен whistleblowers, т.е. вътрешни за една организация хора, които изнасят данни под опасност, че може да пострадат. Преди това такива хора постоянно поемаха персонален риск, само че платформата на Асандж им даде нови принадлежности.
WikiLeaks обаче е най-ефективна, до момента в който е относително незнайна. След като името ѝ застава до това на медии като The Guardian, New York Times и Der Spiegel, с които работи, Асандж към този момент е на прицел. Макар че самият той е на друго мнение и през 2010 година декларира:
„ Политически, ние към този момент сме недосегаеми “.
Последващото развиване на събитията демонстрира какъв брой е сбъркал. Само година по-късно WikiLeaks разгласява без редакция голям брой американски дипломатически грами, а след това се оказва, че по този начин е била застрашена сигурността на редица чиновници. Така обликът на герой за свободата на словото, който си е построил Асандж, се разпада.
Ироничното в тази история е, че WikiLeaks също е ударена от теч на информация. През 2011 година платформата упреква публицист от The Guardian, че по нехайство е разгласил ключова дума към техни масиви, които съдържат огромен размер нередактирани документи. Филмът споделя и историята на младия хакер Сигурдур „ Сиги “ Тордарсон, считан за любим на Асандж.
За него се твърди, че е присвоил 50 хиляди $ от WikiLeaks, и също така, е бил осведомител на ФБР. Самият Асандж приказва и за други изменничества.
Той твърди, че до момента в който е живял в еквадорското посолство в Лондон е бил подслушван, а чиновниците на частната охранителна компания продавали записите.
Това не е първият филм за неговия живот. Още през 2013 година Асандж бе изигран от Бенедикт Къмбърбач в The Fifth Estate. The Six Billion Dollar Man обаче споделя неговата история в детайли. Правени са изявленията с голям брой участници в драмата WikiLeaks като се стартира от Памела Андерсън (един от правилните почитатели на Асандж) до някогашния президент на Еквадор Рафаел Кореа, приютил журналиста в посолството.
Най-впечатляващите фрагменти обаче са от дребната стая на Асандж в дипломатическата задача. Те са от охранителните камери и демонстрират уплашен и параноичен човек, който знае, че е подслушван и наблюдаван. Самотен човек, който обаче съумя да раздруса света.
Премиерата на The Six Billion Dollar Man бе на филмовия фестивал в Кан. А в една от изявите си режисьорът Джареки прави забавно увещание – драмата на Асандж се развива в продължение на 15 години. Тоест този човек е отдал толкоз време от живота си и бе затворен дали в посолство, дали в арест единствено тъй като си разреши да разгласява информация, която някой не искаше да бъде оповестена.
Заглавието The Six Billion Dollar Man идва от слуховете, че еквадорските управляващи са поискали от Съединени американски щати тази сума пари по време на първия мандат на Доналд Тръмп, с цел да изгонят Асандж от посолството си в Лондон. Дали такива суми са дадени или най-малко обещани, не се знае, само че е реалност, че откакто живее седем години в дипломатическата постройка и получава помощ от най-висши кръгове в Еквадор, на Асандж внезапно му е отказано леговище и той би трябвало да си тръгне.
Малко предистория: годината е 2006 година, a платформата WikiLeaks стартира да натрупа популярност с издание на секретни документи. По това време Асандж е основен редактор. В идващите няколко години WikiLeaks добива международна известност като в това време Асандж влиза в полезрението на службите за сигурност на доста страни.
Четири години по-късно той към този момент си има съществени проблеми откакто платформата разгласява секретни документи на американската войска. Този случай става прочут като Manning по името на Челси Манинг, която праща документите на WikiLeaks.
През 2010 година стартират и правосъдните борби на Асандж. Първоначално шведските управляващи желаят той да бъде екстрадиран от Лондон поради обвинявания в обезчестяване. В края на годината американските управляващи също стартират следствие против него. Делото се проточва и едвам след идването на власт на Тръмп през 2017 година Съединени американски щати се засилват.
Още през 2012 година обаче Асандж се е „ нанесъл “ в еквадорското посолство в Лондон. Но през 2019 година еквадорските управляващи анулират даденото му леговище и той е задържан.
Следващите години минават в правосъдни борби дали да бъде екстрадиран в Съединени американски щати. В последна сметка е наказан през 2024 година, само че по този начин и не влиза в щатски затвор, тъй като се спогажда с прокурорите. Към днешна дата е свободен човек.
Наскоро Асандж бе в Кан като част от екипа, показал кино лентата за него.
Режисьор е Юджийн Джареки, а лентата не е милостива към Асандж. Не са спестени неприятните черти от характера му като надменност, свирепост и пристъпи на фикс идея за великолепие. Но пък обликът му е на човек, направил едно-единствено закононарушение – осмелил се е да разгласява неуместни истини, написа The Guardian.
Във кино лентата Асандж прави равносметка на правосъдните си драми, заявявайки, че още първото обвиняване от Швеция е било измислено за да се откри мотив да бъде предаден на американските управляващи. Те пък чакат, с цел да го съдят за шпионаж.
„ Асандж не е ангел, само че не е и демон “, споделя във кино лентата Едуард Сноудън, също прочул се по целия свят с издаването на американски разследващи секрети.
„ Този филм, несъмнено, е за Асандж, само че и за света, в който живеем. Ние се намираме в обстановка, в която имаме обезверена потребност от истината. Асандж и WikiLeaks правеха тъкмо това, даваха достъп до истината ”, споделя в изявление за France 24 режисьорът Джареки по време на филмовия фестивал в Кан.
Добър или неприятен, Асандж нееднократно съумява да дестабилизира властта в Съединени американски щати през последното десетилетие. Във кино лентата в детайли са разказани най-силните „ попадения “ на WikiLeaks – като да вземем за пример видеото, в което се вижда по какъв начин американски бойци избиват цивилни в Ирак.
Другата огромна тематика е за въздействието на WikiLeaks като цяло. Платформата даваше опция за анонимно издание на информация от така наречен whistleblowers, т.е. вътрешни за една организация хора, които изнасят данни под опасност, че може да пострадат. Преди това такива хора постоянно поемаха персонален риск, само че платформата на Асандж им даде нови принадлежности.
WikiLeaks обаче е най-ефективна, до момента в който е относително незнайна. След като името ѝ застава до това на медии като The Guardian, New York Times и Der Spiegel, с които работи, Асандж към този момент е на прицел. Макар че самият той е на друго мнение и през 2010 година декларира:
„ Политически, ние към този момент сме недосегаеми “.
Последващото развиване на събитията демонстрира какъв брой е сбъркал. Само година по-късно WikiLeaks разгласява без редакция голям брой американски дипломатически грами, а след това се оказва, че по този начин е била застрашена сигурността на редица чиновници. Така обликът на герой за свободата на словото, който си е построил Асандж, се разпада.
Ироничното в тази история е, че WikiLeaks също е ударена от теч на информация. През 2011 година платформата упреква публицист от The Guardian, че по нехайство е разгласил ключова дума към техни масиви, които съдържат огромен размер нередактирани документи. Филмът споделя и историята на младия хакер Сигурдур „ Сиги “ Тордарсон, считан за любим на Асандж.
За него се твърди, че е присвоил 50 хиляди $ от WikiLeaks, и също така, е бил осведомител на ФБР. Самият Асандж приказва и за други изменничества.
Той твърди, че до момента в който е живял в еквадорското посолство в Лондон е бил подслушван, а чиновниците на частната охранителна компания продавали записите.
Това не е първият филм за неговия живот. Още през 2013 година Асандж бе изигран от Бенедикт Къмбърбач в The Fifth Estate. The Six Billion Dollar Man обаче споделя неговата история в детайли. Правени са изявленията с голям брой участници в драмата WikiLeaks като се стартира от Памела Андерсън (един от правилните почитатели на Асандж) до някогашния президент на Еквадор Рафаел Кореа, приютил журналиста в посолството.
Най-впечатляващите фрагменти обаче са от дребната стая на Асандж в дипломатическата задача. Те са от охранителните камери и демонстрират уплашен и параноичен човек, който знае, че е подслушван и наблюдаван. Самотен човек, който обаче съумя да раздруса света.
Премиерата на The Six Billion Dollar Man бе на филмовия фестивал в Кан. А в една от изявите си режисьорът Джареки прави забавно увещание – драмата на Асандж се развива в продължение на 15 години. Тоест този човек е отдал толкоз време от живота си и бе затворен дали в посолство, дали в арест единствено тъй като си разреши да разгласява информация, която някой не искаше да бъде оповестена.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ