Животът на благоевградчанката Александра Богданска е като увеселително влакче –

Животът на благоевградчанката Александра Богданска е като увеселително влакче – с тези внезапни изкачвания и разтърсвания по трасето, които тя постоянно споделя с почитателите си в мрежата. Същата тази мрежа, която се опита да я смачка тогава, през днешния ден е главният източник на приходите ѝ. Инстаграм трансформира Алекс в звезда и човек, с който дребни и огромни компании се преценяват. По специалност инфлуенсър, само че по предопределение модел за подражателство (и с положителния, и с неприятния си пример), тя държи постоянно да е достоверна. Такава я усети и екипът на D! VA, който я предложения за корица.,пише divamagazine.bg

Алекс, за всички бе изненадваща появяването ти на аления килим на фестивала във Венеция – едно от най-бляскавите киносъбития. Как получи покана?

Екипът ми споделя, че е въпрос на труд и неизменност, само че аз считам, че по този начин е било писано. Поканата пристигна от една огромна интернационална група, с която работя в последната година и половина. Част от тяхното портфолио са и Armani Beauty, които са публични сътрудници на фестивала във Венеция. Изпратиха мейл и бях на косъм да им откажа поради дублаж с различен ангажимент.

Сериозно? Да откажеш да си на аления килим до Джордж Клуни, Адам Драйвър, Джесика Частейн и куп холивудски звезди?

Да, хората, които ме познават, знаят, че дам ли дума за нещо, каквото и да ми се случва, не се отмятам. Приемам съществено обещанията си и пребивавам по правилото: не прави това, което не искаш на теб да ти се предизвиква. Тогава приятелки, на които споделих за Венеция, ме накараха да опитам да съчетая двете неща, като отложа уговорката си в България. За благополучие, оказа се допустимо и по този начин съумях да бъда на този фестивал.

Звучиш като човек, който не е доста наясно какъв брой огромна чест е да си на аления килим във Венеция .

Права си, тъй като преди да се докосна до страстта и организацията, нямах чувството за чак такава изключителност. Може би тъй като не разделям клиентите си по отношение на това какъв брой е огромно името им, марката или бюджетът им. За мен всички в основата си сме едно – хора, равни.

С какво ще запомниш присъединяване си?

Организацията беше невероятна. Моето излизане на аления килим бе в групата на инфлуенсърите. Още щом стъпих, отвред ме наобиколиха фотографи, започнаха да ме викат да се обърна към тях… Изживяването е като по филмите – чувството е като че си звезда. След това влязохме на премиерата на „ Ферари “ с Пенелопе Крус в основната женска роля. Изпълнението ѝ безусловно ни отвя. Имаше необикновен контрастност сред подготовката и еуфорията на събитието и резултата от този толкоз бездънен и трагичен филм.

Мястото, на което бяхме настанени по време на фестивала, също беше доста впечатляващо. Намира се на 20 минути от Венеция с лодка, отдалечено от всичко и под големи ограничения за сигурност. Беше ни неразрешено да споделяме името на хотела и местоположението си.

Успя ли да създадеш потребни контакти в тази конюнктура?

Имах удоволствието да срещна доста интелигентни девойки, основатели на наличие от целия свят, отлично подбрани от уредниците, и се удостовери моето наблюдаване, че от ден на ден измежду сполучливите хора се цени освен достижението, само че и методът, по който е реализирано. Дали си останал човек по пътя към върха, дали си бил гальовен, има ли лекост, грижа към другите или си ги тъпкал в името на задачата си. Добрите хора са на изгубване и мисля, че това ги прави доста скъпи в нашето комерсиално общество.

Не е ли доста елементарно да се приказва от тази позиция за лекост и финес, когато самата ти към този момент си постигнала триумф и си привлякла внимание?

Може би е, само че не съм от хората, които реализират триумф с пробивност в борба с конкуренция. Дори не зная по какъв начин са ме избрали от Armani Beauty и не се интересувам за какво са го създали. Вярвам, че това е част от доверието, с което би трябвало да посрещаме ориста си. Всеки си има задача. Имам задоволително образци към себе си: в случай че човек трансформира някоя цел в своя фиксидея, не вижда нищо друго към себе си, става нападателен в преследването и в последна сметка губи доста време и сила. А неговата цел продължава да го заобикаля.

Сблъсквала ли си се с този сюжет?

Може би моята персонална борба да приема себе си такава, каквато съм, е нещо такова. От дребна се мъча да се самоопределя. Ако ме питаш дали съм слаба или дебела да вземем за пример, в разнообразни интервали на идентични параметри ще получиш разнообразни отговори. Нямам вярна визия за себе си и къде се намирам. Не съм се научила да обичам себе си.

Една известна мантра, в която се провалят доста дами.

Знаеш ли, след развода бях в тежък интервал и известно време ходех на психолог. От него имам една обичана мисъл: Алекс, най-трудната среща в живота ти ще е с теб самата.

Боиш ли се от това какво ще срещнеш? Да, мисля, че се багра да се видя в същинската си светлина, да видя минусите си. Заради това евентуално имам и боязън от самотата. Постоянно съм измежду хора – постоянно диря другари, компания, диалози, да върша нещо, с цел да не оставам сама със себе си. Да не чопля в същността си, въпреки да зная, че това е единственият метод за израстване.

Как човек, толкоз нерешителен в цената си, може да бъде инфлуенсър? Лесно – у мен има непрекъснато предпочитание да се потвърдя и да съм експерт. Когато правя нещо, желая да го направя качествено. Това ми придава стойност и по този начин се валидирам пред света. Нямам самочувствието, че съм освен това от хората, които ме следват в Инстаграм. Всъщност постоянно се слагам под тях в визиите си. Под всеки, който ме гледа с възхита. И това е моят прикрит коз. Заради това ме харесват почитателите ми.

Инфлуенсърът обаче е и човек, образец за подражателство в обществото, нали? Какъв е образецът, който искаш да дадеш?

Моето обръщение е да не се предаваш. Аз съм несклоняем човек, който непрекъснато се вкарва в някакви компликации и след това се вади от тях. Например неотдавна счупих предната ризница на автомобила си и доста се ядосах първоначално. Имам спортна кола, доста несъответствуваща за нашите пътища и за заплеснат водач като мен, само че пък ужасно си я обичам и не я променям. Чупя я, коригирам я и отново карам. Ситуацията се случи тъкмо когато бях взела сина си Габриел от детска градина и почнах да мисля по какъв начин ще останем без транспорт, какъв брой ще е мъчително, до момента в който ми я върнат от сервиз… Тогава той доста умерено разгласи: всичко ще бъде наред. Сякаш за секунда ми просветна, че е прав и че не какво ми се случва, а методът, по който предпочитам да го приема, е най-съществен. Ето – здрави сме, няма потърпевши, една ризница ще се ремонтира. Не бива нещо такова да трансформира чувството ти за живота.

Т. е. твоето обръщение към почитателите ти е – каквото и да ви се случи, всичко ще е наред .

Не желая да демонстрирам единствено лъскавото и положителното в живота, какъв брой съм щастлива и къде пътувам. Не желая хората да ме свързват с това какъв брой съм сполучлива или къде ме канят. Понякога съм и неприятен образец, не го укривам. Правя грешките, които всички вършат, просто имам естрада. Моята роля в живота е да бъда същинска в изявленията, при участия, в мрежата. Питат ме – не се ли притесняваш какво ще кажеш… да не сбъркаш. Никак – в случай че си себе си, няма по какъв начин да дадеш неверен отговор. Това си просто ти – приказваш от сърце и душа. Ако излизам пред камерите с рекламация, самочувствие на фиктивен воин, тогава ще се тормозя дали няма да кажа нещо неверно. Затова не го върша. Предпочитам да пребивавам с повече лекост.

Забелязала съм, че има голяма разлика в метода, по който изглеждаш на фотоси – някак сериозна, леко bitchy (критична), даже надута, до момента в който във видеата си ведра, жизнена… У мен живеят две дами и очевидно по този начин намирам метод да ги изявя. Като гледаш фотосите ми от Венеция, не може да допуснеш какъв брой съм обезпокоена. Треперя, само че наподобявам доста уверена, и тъкмо това беше коментарът на околните ми. В същото време, когато фотографирам видеа, демонстрирам занимателната си страна и тази част от работата ми също носи доста наслаждение.

Съмненията очевидно са се трансформирали в мотора, който те задвижва професионално, само че кажи ми от кое място въпреки всичко набираш кураж да продължаваш? Моята убеденост пристигна при най-голямото ми разтърсване. Тогава видях, че светът не свършва, даже всички да те сочат с пръст и да те хулят. Това се случи в историята с изневярата с Даниел… Тогава се срамих да изляза от у дома. Бях изпаднала в меланхолия. Щом се съвзех от това, осъзнах, че няма какво да ме бутне. Почувствах се свободна. Беше най-големият линч в живота ми. И го претърпях, продължих.
Знаеш ли, необичайно е, че хората, наподобява, не помнят бързо всичко, което не ги касае персонално. Ето, неотдавна едно момиче, което следва профила ми, ме попита за някаква моя процедура. Аз съм от хората, които обичат да са в помощ, и незабавно взех решение да ѝ давам отговор. И тогава погледнах историята на връзката ни – оказа се, че през 2016 година, тъкмо в ескалацията на абсурда с Дани, тя ми е писала ужасни неща с невероятна ненавист.

Как се почувства?

Засмях се. Хората не всеки път знаят какво се случва в живота на другите. И са склонни да съдят. Да улавят по тази непозната страст и да я следват. Това не значи, че са неприятни, а просто податливи на въздействие.

Не е ли обаче този стаден принцип това, което довежда към теб толкоз доста почитатели и надлежно повече работа?

Хейтърите са най-големите ми почитатели. Те дебнат да стъпя изкривено. Доброжелателните хора може и да ме знаят – има някъде там една Александра, която споделя занимателни неща, само че злобарите наблюдават всяко мое стори, с цел да потвърдят, че нещо не ми е наред. Искат да ме видят грозна, с погрешен словоред, да ме разконспирират… Те знаят цялата ми биография. Понякога по-добре и от мен дори (смее се).

Струва ми се, че вие, инфлуенсърите, също търсите тази противоположна връзка, с цел да се захранвате. Не преднамерено, само че е част от процеса. Понякога като коректив.Над 500 000 души те наблюдават в Инстаграм, по какъв начин успяваш да отговаряш на всички?

Мисля, че това е моята работа. Моята доза полза. Харесвам да оказвам помощ на девойките и на дамите, които ме следват, да се снабдят с нещо, което са видели и научили посредством мен.

Разглези ли те това непрекъснато да получаваш дарове, предложения?

Не виждам нещата по този метод. Самите компании откриха изгодата да популяризират посредством нас. Светът се промени – в случай че преди огромните фешън къщи избираха моделите, които да употребяват, с цел да ги показват, през днешния ден лицата, които се харесват в обществените мрежи, диктуват какво се носи. Интересът към личността притегля към артикули, а не противоположното.

Каква част от дрешника ти са облекла от рекламодатели?

Получавам доста дарове, само че не съм вещоман. Нищо не стои затрупано в дрешника ми. Раздавам на приятелки, а най-щастлива е моя по-малка братовчедка, която постоянно зареждам с нови облекла. Това е моя екологичен метод, както е съвременно да се споделя.

Ти хващаш ли се на клопките на маркетинга в мрежата?

Приятелите ми доста се смеят, тъй като съм инфлуенсър по специалност, само че съм индивидът, който най-лесно се повлиява от инфлуенсъри. Много съм податлива на всевъзможни новости и като видя нещо забавно, незабавно желая да го опитвам.

Ще те върна обратно във времето, в което стартира твоят напредък в Инстаграм, праз годините, когато с някогашния ти брачен партньор Даниел Петканов започнахте да създавате наличие за обществените мрежи. Как ви хрумна това?

Помня този интервал – името Петканови беше нашият бранд. Всичко се случваше с лекост, естествено. Когато с Дани започвахме, още не се говореше за инфлуенсъри – нямаше „ учебници “, нямаше курсове. Напипвахме средата в придвижване – не просто показвахме артикули, облекла, услуги, които някой да си купи, само че разказвахме случки, обстановки. Наши персонални. Едно от видеата ни с най-вече мнения е за желанието ми да имам мой личен дом, с цел да се усещам сигурна и свободна. Дани беше на противоположното мнение и помня, че тогава с месеци ни спираха непознати, с цел да споделят своята позиция. Хората откровено се вълнуваха по какъв начин да ни оказват помощ да разгадаем тези различия, а чувството беше велико!

Чарът ви като двойка сигурно притегли внимание, само че пък това, че работите дружно, не скапе ли любовта?

Ще те изненадам евентуално, само че една от компликациите на специалността инфлуенсър е, че не знаеш по кое време да спреш. Още ми е мъчно да го върша даже когато съм сама. Работя по през целия ден, до момента в който обядвам, вечер, преди лягане, съвсем непрекъснато. Това че нямам работен график, подчинява целия ден на уговорките ми. Така живеехме и с Дани. Нашата спалня беше всичко друго, само че не и място за отмора и фамилиарност. Беше си и офис с компютъра, на който монтирахме клипове, и зала за тренировки с дъмбелите, които се мотаеха в краката ни. Сливахме интимна, обществена и работна среда в едно и това беше голяма неточност. Сега, към този момент сама, съзнавам, че човек без екип е нищо. Преди сама правех клиповете си, инсталирах ги, отговарях на мейли, споделях с клиенти, пишех фактури и плащах налози. Но към този момент имам фотограф, монтажист, сътрудник, ПР – все хора, експерти в своята сфера, и мога да си разреша да се занимавам единствено с изобретателната страна на работата си. Това, което най-вече обичам и умея най-добре.

Какво научи от всичко това, което претърпя и показа обществено?

Да не се състезавам с мъжа до себе си. С Дани постоянно го правехме – кой ще вземе повече работа, кой ще притегли нови клиенти. Той се сърдеше, че одобрявам толкоз доста задължения, тъй като очакваше да извозвам повече време вкъщи. В същото време аз в никакъв случай не съм била от вида дами, които ще одобряват някой да ги устоя. Това не ме прави щастлива и пълноценна. Възхищавам се на майките, които могат да се посветят на децата, на дома си, тъй като аз не умея да пребивавам по този метод.

Страда ли любовта от това, че е на показ?

Щастието обича тишина. Повече няма да направя грешката да позволявам хората до спалнята си. Не е проблем хората да знаят с кого си, само че постоянно би трябвало да оставиш интимно пространство, до което да нямат достъп.

Изчезна ли желанието ти да споделяш моменти от живота си след раздялата с Дани? Научих се да върша по-добра преценка. Ако нещо би могло да помогне на почитателите ми, споделям го. Ако е просто персонална критика – не. Така мисля да действам и в връзките си – любовните, персоналните и с детето си. Тези интимни моменти няма потребност да бъдат споделяни в мрежата.

Колко време дневно прекарваш в ровене в Инстаграм? Много малко, основно когато обявявам сторита и постове в моя профил, арестувам се, с цел да видя първите няколко поста във фийда ми и историите на по-близките ми, само че това е.

Тогава по какъв начин хващаш трендовете? Отдавам го на нюх. И сътрудникът ми това разяснява, че хващам нещата по вътрешен глас. Понякога си мисля, че в случай че има нещо, за което съм родена, то е тази специалност. Не виждам и не копирам други.

Замисляла ли си се какво ще правиш, в случай че Инстаграм изчезне?

Толкова съм адаптивна, че не изпитвам никакви терзания какво ще работя, в случай че това се случи. Адаптивността, гъвкавостта са качества, на които желая да науча и сина си Габриел. Работата не ме плаши – мога да върша всичко, с цел да изкарвам пари – за живота си, за образованието на детето си. Защо да вземем за пример да не карам такси? Не се багра, че някой ще ме смъкна от трона, в случай че ме питаш това. Когато човек има крепко ядро, нищо не може да го разклати.

Откривам несъгласие в думите ти – по какъв начин непрекъснато търсиш валидация посредством работата и външността си, а в това време имаш здрави устои?

Разбирам, че не съм съвършена, и не се боря за перфекционизъм. Зная, че има доста по-красиви, по-умни, по-кадърни от мен. Приемам да съм неперфектна и в случай че някой ми сочи моите дефекти, не ме разстройва. Един от триковете, които научих, когато започнах да се изявявам на сцена, беше да си призная най-големия позор пред публиката. Така я отнемам от опцията да ми откри недостатъци, с които да ме уязви. Ако можеш пръв да се надсмееш над себе си, отнемаш преимуществото на другите да го създадат. Обезоръжаваш ги.

К акво печелиш от това?

Има един термин, добил известност в последно време – импостер синдром (синдром на самозванеца, положение, при което човек се съмнява в уменията и триумфите си; има чувството, че е „ лъжец “, всичко реализирано е чист шанс и не заслужава достиженията си). Мисля, че пострадвам от този синдром. Колкото и да направя, даже да получа самопризнания, похвали, постоянно ще намеря метод да ги омаловажа. „ Е, какво толкоз “ може постоянно да чуеш от мен.

Май четеш доста по тематиката, в какво друго търсиш развиване?

Освен логика на психиката постаравам се да изучавам езици, интересувам се от маркетинг. Предполагам някой ден, когато не се занимавам с Инстаграм, ще не преставам да работя нещо, в което има доста другарство. Обмисляла съм да продуцирам и преди година даже аплайвах със собствен план в една телевизия.

Може би е рано да го обмисляш, още си единствено на 29, само че по какъв начин приемаш остаряването и обстоятелството, че то евентуално ще промени ангажираността ти като модел, инфлуенсър?

Преди години в свое видео бях споделила, че дамата има период на валидност, и тогава феминистките ме нападнаха грубо. Не слугувам на клишетата, свързани с възрастта, само че съзнавам, че може би с годините самата аз няма да желая да работя толкоз интензивно пред камера.

Планувам след 40 да забавя темпото, да се науча да си почивам, тъй като в този момент не мога. Обещавам си да пребивавам в къща с двор, заран постепенно и умерено да си пия кафето, стъпила върху тревата, заземена. Затова и в този момент работя на тези обороти, с цел да мога да си го разреша.
Усещам, че приказваш с възторг за този миг .

Чакам си го и не се багра от годините. Имам и прелестни образци към себе си – мои приятелки, които ми демонстрират, че когато духът е жив, в кондиция, тялото също не старее.

Това ли е повода да станеш лице на българската козметична марка Yenges – търсиш балсам за младост?

Не одобрявам застоя и обичам да поддържам връзка с хора, които поставят старания да се развиват, като основателите на тази марка. При първата ни среща те бяха позволили известни неточности и аз си разреших да ги поправям. Това доста ги ентусиазира и по този начин стартира нашата взаимна работа. От Yenges ми разрешиха да изградя визията на един бранд по метода, по който сама бих желала. Почувствах се част от този план в доста персонален проект.

Как измерваш триумфа си?

Моята цел на този стадий е моят бранд, моето друго дете, името ми да получат най-хубавия екип, с който да се развиват. След толкоз години съумях да ги изчистя от неприятната известност, с която ги свързваше абсурдът. Сега лека-полека се поверявам на други да се грижат за тях и самата аз поглеждам към от ден на ден благоприятни условия да покажа коя съм.

Снимка: Васил Германов,