11 житейски урока, които повечето хора научават твърде късно в живота си
Животът има занимателен метод да ни дава уроци, постоянно когато минимум го чакаме.
И да, за доста от нас някои уроци идват по-късно от други. Но както постоянно споделят, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, нали? Красотата на живота е, че до момента в който дишаме, има място за напредък и смяна. В тази публикация ще споделим някои житейски уроци, които доста от нас научават прекомерно късно в живота си. Надяваме се, че от нея ще разберете кои елементи от живота ви би трябвало да се трансформират – тъкмо в този момент, на какъвто и стадий да сте – преди да е станало прекомерно късно.
1. Здравето в действителност е същинското благосъстояние
Здравето в действителност е същинското благосъстояние. В последна сметка, каква е изгодата от целия триумф и благосъстояния на света, в случай че сме прекомерно заболели, с цел да им се любуваме? Така че не забравяйте да се грижите за тялото, мозъка и душата си. Яжте добре, движете се повече, стресирайте се по-малко и не забравяйте да отделяте време за неща, които хранят душата ви.
2. Успехът има разнообразни лица
Успехът наподобява друго за всеки един от нас. Това не е универсална идея, макар че обществото може да ни накара да мислим по този метод. Истината е, че това е субективно и надълбоко персонално. За някои хора това е финансова сигурност. За други е задоволство или благополучен фамилен живот, без значение какъв брой изтъняла е банковата им сметка. Или просто свободата да живееш като бродяга. Вие сами определяте триумфа си. Не позволявайте на обществото или на някой различен да диктува по какъв начин би трябвало да наподобява триумфът за вас. Преследвайте това, което ви прави щастливи, което кара сърцето ви да пее и душата ви да се усеща изпълнена и удовлетворена.
3. Вашето благополучие е ваш личен избор и ваша лична отговорност
ко има нещо, което би трябвало да знаете за щастието, то е, че то не зависи от външни условия, хора или материални богатства. По-скоро това е положение на мозъка, избор, който вършиме всеки ден. Можеш да имаш всичките пари на света, съвършения брачен партньор, съвършените деца… само че в случай че нямаш верния метод на мислене, ще продължиш да търсиш щастието другаде. Трудната истина – никой различен не е виновен за личното ни благополучие. Ето за какво постоянно, когато усетите горест или раздразнителност, избирайте да бъдете щастливи. Разбира се, това не значи, че това постоянно работи, някои дни просто са по-трудни от други. Но до момента в който избираме да бъдем щастливи, усещаме, че направляваме живота си. Как тъкмо да го извършите? Ето няколко дребни метода, по които можем да създадем щастието избор.
- Практикувайте признателност. Бъдете признателни както за положителното, по този начин и за неприятното – помнете, че нищо не е изгубено. Добрите неща ни носят наслада, а неприятните ни носят уроци.
- Намерете насладата в елементарните и дребни неща. В елементарни неща като миризмата на изпрано пране, метода, по който очите на колегата ви се набръчкват, когато се смее, …
- Смейте се постоянно. И мощно. И дълго.
- Изберете позитивни мисли. защото…
4. Силата на личните ни мисли може да ни издигне или да ни пречупи
Може би си мислите, че думите, които казвате са просто думи, само че те могат да създадат освен това от това просто да заемат място в мозъка ви. Вашият вътрешен разговор в действителност може да пренастрои мозъка ви и да повлияе на метода, по който се държите. Ако непрекъснато се самобичувате, че сте „ тъпи “, „ дебели “, „ некомпетентни “ и други сходни токсични етикети, ще живеете живота си, вярвайки във всичко това. Добрата вест е, че това работи и в противоположната посока. Ето за какво психолозите и специалистите по психологично здраве ни споделят да работим с положителни утвърждения. Преминаването от отрицателен към положителен вътрешен разговор може да направи чудеса за вашето самочувствие и възгледи в живота.
5. Зоната на комфорт убива фантазиите
Ах, зоната на комфорт. Толкова доста от нас я харесват. И за какво не? Безопасно е, предсказуемо е и знаете тъкмо какво да вършиме там. Но при положение, че към момента не знаете, това е рисково. Това е мястото, където капацитетът изсъхва и умира, където растежът е занимателен. Пребивавате в нея се в продължение на години и преди да се усетите, сте пропуснали толкоз доста благоприятни условия. Какво в действителност ни кара да останем там? В множеството случаи това е страхът от неуспех. И това е изцяло разбираемо. Разбира се, мисълта за неуспех е страшна! Но знаете ли какво? В последна сметка ще разберете, че неуспехът към момента е по-добър вид от съжалението за всички тези пропуснати шансове.
6. Никой не ви гледа
Искали ли сте в миналото да се присъедините към клас по танци, само че се страхувате, че хората може да се смеят на двата ви леви крайници? Мечтали ли сте в миналото да организирате художествена галерия, само че се страхувате, че хората могат да кажат: „ Уф, този е толкоз некадърен! “? Искали ли сте да носите червени обувки, само че не събирате храброст да сте разнообразни от масовката? Имаме вести за вас - никой не ви гледа. Поне не толкоз, колкото си мислите. Реалността е, че множеството хора са прекомерно погълнати от личния си живот, с цел да проучат деликатно вашия. И в случай че ви съдят за избора ви, какво от това? Както споделя Бон Джоуви... " Това е моят живот Сега или в никакъв случай Но аз няма да пребивавам постоянно Просто желая да пребивавам, до момента в който съм жив! “
7. Не чакайте да се пенсионирате, с цел да се насладите на живота си
Ние сме от тези хора, които имат вяра, че положителният живот е общ брой от добре изживени дни. Което значи., че в случай че сте отлагали да се наслаждавате на заобикалящия ви свят до пенсионирането си, в случай че сте работили неуморно, спестявали сте и сте възнамерявали пенсиониране... … Не се възползвате напълно от дните си. Никога не можем да бъдем сигурни какво ще бъде бъдещето ни. Тези фантазии и проекти за пътешестване, които непрестанно отлагате? Може и да не се случат. Знаем, че е мъчно да се чуе, само че това е действителността. И по този начин, ето урокът: Животът се случва в този момент. И ние би трябвало да се любуваме на пътуването, освен на дестинацията.
8. Връзките би трябвало да са преди всичко
Знаете ли, че „ да не подкрепям връзка с приятелите си “ е едно от 5-те неща, за които умиращите съжаляват най-вече? Това споделя сестрата по палиативните грижи Брони Уеър в книгата си " Само любовта остава ". Понякога в преследването на триумфа нашите взаимоотношения са първите, които стартират да страдат. Кариерните достижения и интелектуалната мощ са значими, само че не са всичко. Много хора осъзнават прекомерно късно в живота си, че връзките, които са построили и прочувствените връзки, които са подхранвали, в действителност обогатяват живота им.
9. Споделяйте нещата, които са ви на сърце
Друго огромно страдание на умиращите хора е това - „ Иска ми се да имах смелостта да изразя възприятията си. “ Казвайте каквото имате поради и мислете това, което казвате. Животът е прекомерно къс, с цел да криете възприятията си.
10. Това също ще мине
Вековна сентенция, част от мъдростта на стоицизма, само че нещо, което разбираме изцяло едвам, когато е доста късно. Гледането към живота през призмата на неговата преходна природа в действителност може да ни помогне да се оправяме с бурите с повече берекет и резистентност. И това не се отнася единствено за неприятните ни интервали. Тази сентенция е потребна и за положителните моменти. Когато честваме върховете с малко издръжливост, оставаме смирени и деликатни, тъй като знаем, че те са мимолетни.
11. Дните са дълги, само че годините са къси
От ден дневно постоянно се оказваме в клопката на рутината, отбелязвайки задания в описите си със задания, живеейки живота си в кутийки, формирани от часове и дни. Резултатът? Тези дни може да наподобяват необикновено дълги, изпълнени с натовареност от работа, отговорности и скучни житейски задания. Понякога просто имате възприятието, че в никакъв случай няма да свърши. Но когато понижим темпото и погледнем огромната картина, е подобен потрес да забележим какъв брой бързо са минали тези години! Детство, юношество, зрелост – всеки стадий като че ли е минал бързо, до момента в който сме били потопени в „ дългите “ дни. И по този начин, на какво ни учи това? Да ценим ежедневните моменти, а освен значимите събития. И най-много, да живеем съзнателен живот, мислейки по какъв начин да създадем всеки един ден да способства за задачата и смисъла, които желаеме да вложим в живота си.
И да, за доста от нас някои уроци идват по-късно от други. Но както постоянно споделят, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, нали? Красотата на живота е, че до момента в който дишаме, има място за напредък и смяна. В тази публикация ще споделим някои житейски уроци, които доста от нас научават прекомерно късно в живота си. Надяваме се, че от нея ще разберете кои елементи от живота ви би трябвало да се трансформират – тъкмо в този момент, на какъвто и стадий да сте – преди да е станало прекомерно късно.
1. Здравето в действителност е същинското благосъстояние
Здравето в действителност е същинското благосъстояние. В последна сметка, каква е изгодата от целия триумф и благосъстояния на света, в случай че сме прекомерно заболели, с цел да им се любуваме? Така че не забравяйте да се грижите за тялото, мозъка и душата си. Яжте добре, движете се повече, стресирайте се по-малко и не забравяйте да отделяте време за неща, които хранят душата ви.
2. Успехът има разнообразни лица
Успехът наподобява друго за всеки един от нас. Това не е универсална идея, макар че обществото може да ни накара да мислим по този метод. Истината е, че това е субективно и надълбоко персонално. За някои хора това е финансова сигурност. За други е задоволство или благополучен фамилен живот, без значение какъв брой изтъняла е банковата им сметка. Или просто свободата да живееш като бродяга. Вие сами определяте триумфа си. Не позволявайте на обществото или на някой различен да диктува по какъв начин би трябвало да наподобява триумфът за вас. Преследвайте това, което ви прави щастливи, което кара сърцето ви да пее и душата ви да се усеща изпълнена и удовлетворена.
3. Вашето благополучие е ваш личен избор и ваша лична отговорност
ко има нещо, което би трябвало да знаете за щастието, то е, че то не зависи от външни условия, хора или материални богатства. По-скоро това е положение на мозъка, избор, който вършиме всеки ден. Можеш да имаш всичките пари на света, съвършения брачен партньор, съвършените деца… само че в случай че нямаш верния метод на мислене, ще продължиш да търсиш щастието другаде. Трудната истина – никой различен не е виновен за личното ни благополучие. Ето за какво постоянно, когато усетите горест или раздразнителност, избирайте да бъдете щастливи. Разбира се, това не значи, че това постоянно работи, някои дни просто са по-трудни от други. Но до момента в който избираме да бъдем щастливи, усещаме, че направляваме живота си. Как тъкмо да го извършите? Ето няколко дребни метода, по които можем да създадем щастието избор.
- Практикувайте признателност. Бъдете признателни както за положителното, по този начин и за неприятното – помнете, че нищо не е изгубено. Добрите неща ни носят наслада, а неприятните ни носят уроци.
- Намерете насладата в елементарните и дребни неща. В елементарни неща като миризмата на изпрано пране, метода, по който очите на колегата ви се набръчкват, когато се смее, …
- Смейте се постоянно. И мощно. И дълго.
- Изберете позитивни мисли. защото…
4. Силата на личните ни мисли може да ни издигне или да ни пречупи
Може би си мислите, че думите, които казвате са просто думи, само че те могат да създадат освен това от това просто да заемат място в мозъка ви. Вашият вътрешен разговор в действителност може да пренастрои мозъка ви и да повлияе на метода, по който се държите. Ако непрекъснато се самобичувате, че сте „ тъпи “, „ дебели “, „ некомпетентни “ и други сходни токсични етикети, ще живеете живота си, вярвайки във всичко това. Добрата вест е, че това работи и в противоположната посока. Ето за какво психолозите и специалистите по психологично здраве ни споделят да работим с положителни утвърждения. Преминаването от отрицателен към положителен вътрешен разговор може да направи чудеса за вашето самочувствие и възгледи в живота.
5. Зоната на комфорт убива фантазиите
Ах, зоната на комфорт. Толкова доста от нас я харесват. И за какво не? Безопасно е, предсказуемо е и знаете тъкмо какво да вършиме там. Но при положение, че към момента не знаете, това е рисково. Това е мястото, където капацитетът изсъхва и умира, където растежът е занимателен. Пребивавате в нея се в продължение на години и преди да се усетите, сте пропуснали толкоз доста благоприятни условия. Какво в действителност ни кара да останем там? В множеството случаи това е страхът от неуспех. И това е изцяло разбираемо. Разбира се, мисълта за неуспех е страшна! Но знаете ли какво? В последна сметка ще разберете, че неуспехът към момента е по-добър вид от съжалението за всички тези пропуснати шансове.
6. Никой не ви гледа
Искали ли сте в миналото да се присъедините към клас по танци, само че се страхувате, че хората може да се смеят на двата ви леви крайници? Мечтали ли сте в миналото да организирате художествена галерия, само че се страхувате, че хората могат да кажат: „ Уф, този е толкоз некадърен! “? Искали ли сте да носите червени обувки, само че не събирате храброст да сте разнообразни от масовката? Имаме вести за вас - никой не ви гледа. Поне не толкоз, колкото си мислите. Реалността е, че множеството хора са прекомерно погълнати от личния си живот, с цел да проучат деликатно вашия. И в случай че ви съдят за избора ви, какво от това? Както споделя Бон Джоуви... " Това е моят живот Сега или в никакъв случай Но аз няма да пребивавам постоянно Просто желая да пребивавам, до момента в който съм жив! “
7. Не чакайте да се пенсионирате, с цел да се насладите на живота си
Ние сме от тези хора, които имат вяра, че положителният живот е общ брой от добре изживени дни. Което значи., че в случай че сте отлагали да се наслаждавате на заобикалящия ви свят до пенсионирането си, в случай че сте работили неуморно, спестявали сте и сте възнамерявали пенсиониране... … Не се възползвате напълно от дните си. Никога не можем да бъдем сигурни какво ще бъде бъдещето ни. Тези фантазии и проекти за пътешестване, които непрестанно отлагате? Може и да не се случат. Знаем, че е мъчно да се чуе, само че това е действителността. И по този начин, ето урокът: Животът се случва в този момент. И ние би трябвало да се любуваме на пътуването, освен на дестинацията.
8. Връзките би трябвало да са преди всичко
Знаете ли, че „ да не подкрепям връзка с приятелите си “ е едно от 5-те неща, за които умиращите съжаляват най-вече? Това споделя сестрата по палиативните грижи Брони Уеър в книгата си " Само любовта остава ". Понякога в преследването на триумфа нашите взаимоотношения са първите, които стартират да страдат. Кариерните достижения и интелектуалната мощ са значими, само че не са всичко. Много хора осъзнават прекомерно късно в живота си, че връзките, които са построили и прочувствените връзки, които са подхранвали, в действителност обогатяват живота им.
9. Споделяйте нещата, които са ви на сърце
Друго огромно страдание на умиращите хора е това - „ Иска ми се да имах смелостта да изразя възприятията си. “ Казвайте каквото имате поради и мислете това, което казвате. Животът е прекомерно къс, с цел да криете възприятията си.
10. Това също ще мине
Вековна сентенция, част от мъдростта на стоицизма, само че нещо, което разбираме изцяло едвам, когато е доста късно. Гледането към живота през призмата на неговата преходна природа в действителност може да ни помогне да се оправяме с бурите с повече берекет и резистентност. И това не се отнася единствено за неприятните ни интервали. Тази сентенция е потребна и за положителните моменти. Когато честваме върховете с малко издръжливост, оставаме смирени и деликатни, тъй като знаем, че те са мимолетни.
11. Дните са дълги, само че годините са къси
От ден дневно постоянно се оказваме в клопката на рутината, отбелязвайки задания в описите си със задания, живеейки живота си в кутийки, формирани от часове и дни. Резултатът? Тези дни може да наподобяват необикновено дълги, изпълнени с натовареност от работа, отговорности и скучни житейски задания. Понякога просто имате възприятието, че в никакъв случай няма да свърши. Но когато понижим темпото и погледнем огромната картина, е подобен потрес да забележим какъв брой бързо са минали тези години! Детство, юношество, зрелост – всеки стадий като че ли е минал бързо, до момента в който сме били потопени в „ дългите “ дни. И по този начин, на какво ни учи това? Да ценим ежедневните моменти, а освен значимите събития. И най-много, да живеем съзнателен живот, мислейки по какъв начин да създадем всеки един ден да способства за задачата и смисъла, които желаеме да вложим в живота си.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ