,fit(1920:897)&format=webp)
Визуалната граматика на Арналдо Помодоро
Животът и кариерата на Арналдо Помодоро, един от най-емблематичните представители на актуалната италианска статуя, ще бъдат почетени в чест на стогодишнината от рождението му със специфична галерия в в Милано от 29 май до 18 октомври 2026 година
„ Арналдо Помодоро: Един живот “ е заглавието на антологичната галерия, която събира над 40 произведения, проследяващи към шест десетилетия на изкуство и творчество, от първите опити с материалите през 50-те години до творбите му от 2000-те години.
Куратори на изложбата са Лука Масимо Барберо и Федерико Джани, надлежно куратор на сбирките за съвременно и модерно изкуство на Intesa Sanpaolo и куратор на Фондация „ Арналдо Помодоро “.
Изложбата съставлява идеалната опция да се разбере поетиката на майстора, пренесъл своите произведения на площадите в Милано и Копенхаген, от Кортиле делла Пиня във Ватиканските музеи до седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк, отбелязва новинарският канал Tgcom24.
Сфери, кубове, дискове: Визуалната граматика на Арналдо Помодоро
Арналдо Помодоро доближава до скулптурата посредством графиката и златарството. Житейски опит, който се демонстрира и се усеща в неговите произведения.
През 50-те години неговите релефи демонстрират това компактно и загадъчно „ документално изложение “, което критиците от това време се мъчат да класифицират: знаци, които наподобяват по-архаични от всеки прочут език.
След това, при започване на 60-те години, настава повратът към триизмерността и твърдата геометрия: сфери, дискове, пирамиди, колони, кубове от гладък бронз, издълбани, като че ли нещо от вътрешната страна ги е изтласкало на открито.
Напрежението сред гладката повърхнина и безредната трудност на вътрешността се трансформира в почерк, който той в никакъв случай няма да изостави.
Големият мащаб: от Монреал до Организация на обединените нации
1966 година бележи прехода към монументалния мащаб: получава поръчка за сфера с диаметър 3,5 м за Експото в Монреал, произведение, което през днешния ден се намира в Рим пред постройката на Фарнезина.
От този миг изкуството на Помодоро се придвижва повече на алегорични места по целия свят, в сравнение с в музеите: пред Тринити Колидж в Дъблин, в двора „ на Ватиканските музеи, пред седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк, пред ЮНЕСКО в Париж.
Площадите в Копенхаген, Лос Анджелис, Бризбейн и Милано пазят неговите произведения, които стават част от градския живот.
Изложбата – от архива до монументалните статуи
Експозиционният маршрут на изложбата е проведен по този начин, че да наблюдава кариерата на великия ваятел през десетилетията.
Тя стартира от зала „ Скала “, където огромна платформа от бяло фибростъкло е хазаин на статуи от 60-те до 2000-те години – като „ Куб “ (1964–1967), „ Жироскоп “ (1986–1987), „ Колело “ (1995) и други – в аранжимент, преосмислящ историческите експозиции на самия него.
В шестте зали изложбата протича хронологично: неофициалните начала от 50-те години, раждането на фамозната „ Сфера “ при започване на 60-те, разговорът с американския минимализъм сред Калифорния и Милано, размислите върху връзката и технологиите сред 70-те и 80-те, до преработките на тематиката за писането през 2000-те. Една зала е напълно отдадена на архива: каталози, писма и истински фотографии възвръщат интелектуалния подтекст зад творбите.
Маршрутът продължава в Cantiere del Novecento, където подбрани произведения от 60-те влизат в разговор с непрекъснатите сбирки на Intesa Sanpaolo за съвременно и модерно изкуство, и през залите на Палацо Брентани, по които са ситуирани други статуи от 2000-те години.
Изложбата приключва навън с Disco in forma di rosa del deserto n. 1 (1993–1994) и la Sfera grande (1966–1967): две монументални произведения, неотдавна реставрирани, изложени непрекъснато и замислени от Арналдо Помодоро, с цел да влязат в разговор със светлината и пространството на галерията.
„ Арналдо Помодоро: Един живот “ е заглавието на антологичната галерия, която събира над 40 произведения, проследяващи към шест десетилетия на изкуство и творчество, от първите опити с материалите през 50-те години до творбите му от 2000-те години.
Куратори на изложбата са Лука Масимо Барберо и Федерико Джани, надлежно куратор на сбирките за съвременно и модерно изкуство на Intesa Sanpaolo и куратор на Фондация „ Арналдо Помодоро “.
Изложбата съставлява идеалната опция да се разбере поетиката на майстора, пренесъл своите произведения на площадите в Милано и Копенхаген, от Кортиле делла Пиня във Ватиканските музеи до седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк, отбелязва новинарският канал Tgcom24.
Сфери, кубове, дискове: Визуалната граматика на Арналдо Помодоро Арналдо Помодоро доближава до скулптурата посредством графиката и златарството. Житейски опит, който се демонстрира и се усеща в неговите произведения.
През 50-те години неговите релефи демонстрират това компактно и загадъчно „ документално изложение “, което критиците от това време се мъчат да класифицират: знаци, които наподобяват по-архаични от всеки прочут език.
След това, при започване на 60-те години, настава повратът към триизмерността и твърдата геометрия: сфери, дискове, пирамиди, колони, кубове от гладък бронз, издълбани, като че ли нещо от вътрешната страна ги е изтласкало на открито.
Напрежението сред гладката повърхнина и безредната трудност на вътрешността се трансформира в почерк, който той в никакъв случай няма да изостави.
Големият мащаб: от Монреал до Организация на обединените нации 1966 година бележи прехода към монументалния мащаб: получава поръчка за сфера с диаметър 3,5 м за Експото в Монреал, произведение, което през днешния ден се намира в Рим пред постройката на Фарнезина.
От този миг изкуството на Помодоро се придвижва повече на алегорични места по целия свят, в сравнение с в музеите: пред Тринити Колидж в Дъблин, в двора „ на Ватиканските музеи, пред седалището на Организация на обединените нации в Ню Йорк, пред ЮНЕСКО в Париж.
Площадите в Копенхаген, Лос Анджелис, Бризбейн и Милано пазят неговите произведения, които стават част от градския живот.
Изложбата – от архива до монументалните статуи Експозиционният маршрут на изложбата е проведен по този начин, че да наблюдава кариерата на великия ваятел през десетилетията.
Тя стартира от зала „ Скала “, където огромна платформа от бяло фибростъкло е хазаин на статуи от 60-те до 2000-те години – като „ Куб “ (1964–1967), „ Жироскоп “ (1986–1987), „ Колело “ (1995) и други – в аранжимент, преосмислящ историческите експозиции на самия него.
В шестте зали изложбата протича хронологично: неофициалните начала от 50-те години, раждането на фамозната „ Сфера “ при започване на 60-те, разговорът с американския минимализъм сред Калифорния и Милано, размислите върху връзката и технологиите сред 70-те и 80-те, до преработките на тематиката за писането през 2000-те. Една зала е напълно отдадена на архива: каталози, писма и истински фотографии възвръщат интелектуалния подтекст зад творбите.
Маршрутът продължава в Cantiere del Novecento, където подбрани произведения от 60-те влизат в разговор с непрекъснатите сбирки на Intesa Sanpaolo за съвременно и модерно изкуство, и през залите на Палацо Брентани, по които са ситуирани други статуи от 2000-те години.
Изложбата приключва навън с Disco in forma di rosa del deserto n. 1 (1993–1994) и la Sfera grande (1966–1967): две монументални произведения, неотдавна реставрирани, изложени непрекъснато и замислени от Арналдо Помодоро, с цел да влязат в разговор със светлината и пространството на галерията.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ