Можем ли да облекчим Съдбата си и да избегнем трагичните събития
Животът е сложен. Поне за множеството от нас. Проблеми се случват на всеки, само че въпросът е – за какво? Има разнообразни аргументи за това. Има даже изказвания, че можем да премахнем някои от тях и да се отървем от ненужните проблеми.
Като начало, дано напомним, че нищо не е инцидентно
Общите вярвания са, че този свят е организиран по избран метод и съществуват някои Висши закони, които ръководят всичко, което се случва.
Невежеството, неразбирането или отхвърлянето на тези закони не ги обезсилва. Можем да кажем, че животът е построен на правилото на една просветителна система, наложена свише, където всички сме пристигнали да се научим на мъдрост. Да научим Законите на Живота и да живеем в сходство с тях. Защото единствено тогава можем да се любуваме на всеки миг от живота.
Живеем в затворена система, в която всички нейни елементи са тясно свързани между тях и имат взаимно въздействие, затова нищо не е инцидентно и нищо не отминава без диря.
Това, което излъчваме, е това, което получаваме
Каквото повикало, такова се обадило. Само това, което вършиме във връзка с другите, се връща при вас, гласи националната мъдрост.
Да си напомним и златното предписание на будизма, че не трябва да вършим на другите това, което не желаеме те да вършат на нас. Всъщност, и останалите религии споделят почти същото.
Защо това се оказва толкоз мъчно за усвояване?
Защото животът тук има дълготрайност и „ завръщането “ не идва незабавно.
Когато изстреляте бумеранг, да вземем за пример, лишава време той да отлети, да доближи крайната точка и да се върне.
А до момента в който лети, през това време други бумеранги, изстреляни преди този момент, се връщат първи при нас. Тъй като мозъкът (в множеството случаи) не може да наблюдава тази причинно-следствена връзка, това е повода да не можем да осъзнаем, че в действителност, нищо не се случва инцидентно.
Всичко е взаимосвързано и естествено.
Но обратно на доста вярвания, неприятностите, които ни се случват, не са наказване от Бог или други Висши сили. Не. Те са резултат, от това, че сме си разрешили да нарушим самите Божествени закони.
Тоест, ние самите сме си повода за тези проблеми. Приемайки това като факт, (понасяйки цялостната отговорност за това, което ни се случва), ние сътворяваме условия за личното си духовно израстване – учене, коригиране на грешките и реализиране на най-висшата цел – щастието.
Висшите закони са безусловно обективни и хармонични, само че, за жалост, егоизмът ни от време на време не ни разрешава да забележим това.
Ние сме повода за това, което се случва с нас
Трябва да разберем какво вършим със себе си, какво вършим с другите. Това е единственият метод да се научим на мъдрост и да получим благополучие. Просто по този начин работи този свят.
Обида и отчаяние от другите – най-голямата ни неточност
Да бъдеш афектиран или сърдит на индивида, който ти основава неприятности, е неточност, която води до поддържане с негативизъм на личното ни его.
В този случай духовният напредък е неосъществим или възпрепятстван.
Другият човек, от който бедата е пристигнала, в действителност въобще не е източникът й, а единствено неин елементарен лидер.
Чрез него Животът показва личните ни неточности, подтиква ни да размислим, да се осъзнаем и да създадем верните заключения.
Дори и да го нямаше тъкмо този човек, на негово място щеше да се появи различен, само че обстановката щеше да се окаже същата.
Уроци, които би трябвало да се научат от страданията
Освен в случай че, несъмнено, не желаеме да повторим същите неточности от предишните си животи. Ако една и съща тягост се появява във вашия живот още веднъж и още веднъж, това демонстрира повтаряща се стъпка.
Тоест, Вселената се пробва да ни научи на нещо, само че очевидно не й се отдава. Ние мислим друго, не в синхрон с нея. Предпочитаме да упрекваме другите, не вършим верните заключения и да продължаваме да вършим нелепост след нелепост. Затова Животът е заставен да ни учи благодарение на все по-тежки обстановки. Това може да стигне надалеч и да бъде извънредно мъчително.
Затова би трябвало да одобряваме уроците съществено и да се опитваме да се учим от тях допустимо по-бързо. Само по този начин можем да избегнем огромните премеждия.
