Изкуството да даваш или среща с Минко Балкански
Животът е изобилен извор на срещи. Кратки, мечтани, цялостни с страсти, други пък с уроци, с размисли. Но, има едни, които са незабравими. Които топлят душите и пълнят сърцата. Които дават вяра. Даже очакване. Такава е всяка среща с професор Минко Балкански, съобщи кореспондент на БГНЕС.
С огромната персона, алтруиста, индивидът с огромно сърце, именуван от познати и другари просто – Минко. И това е по този начин, с цел да може всеки да го усеща непосредствен. И да има близка среща с него.
Роден на 24 юли 1927 година в село Оряховица, Старозагорско, Минко Балкански приключва гимназия на 15 години и след още две години в Софийския университет отпътува за Франция да учи. Как? Трудно, само че уверено. С порив и воля. И по този начин цялостен живот. И през днешния ден.
В дни като днешните, когато сме улисани в сякаш предпразнична подготовка, а е делнично и прозаично даже, диалог за щастието като този с Проф. Балкански е като Коледен подарък – желан.
„ Мисля, че истинското благополучие е когато даваш. И тъй като имам вяра, че хората са родени, с цел да бъдат щастливи, то колкото повече даваш, толкоз по-щастлив си. Подаръкът е нещо доста значимо. Това прекарване, когато се замислиш на един другар или на едно дете да направиш подарък – ти го изживяваш. Приготвяш се, въобразяваш си какъв ще бъде подаръка, чакаш момента, когато го подаряваш – това е едно цяло прекарване. И това прекарване е благополучие, тъй като си мислиш, че ще направиш и различен някого щастлив… Питате ме - каква е ролята на учителя? Той учи и събира познания, с цел да ги съобщи. И това предаване е отново самото благополучие. Всички специалности са хубави, само че специалността на учителя е най-хубавата “, показа световноизвестният физик и професор в университета „ Мария и Пиер Кюри “ в Париж.
„ Аз в този момент отново пиша – „ Завет “ е една дребна част, а в този момент пиша огромната. Мисля, че човек непрекъснато има потребност да фиксира, да запише нещо – спомен, вяра, план - с цел да бъде непокътнато. Да бъде запазено… “, съобщи именитият българин, който също по този начин е огромен донор.
Професор Минко Балкански продължава да работи всекидневно, да се среща с възпитаници, студенти, сътрудници и другари и да бъде благополучен в това - тъй като не стопира да дава.
С огромната персона, алтруиста, индивидът с огромно сърце, именуван от познати и другари просто – Минко. И това е по този начин, с цел да може всеки да го усеща непосредствен. И да има близка среща с него.
Роден на 24 юли 1927 година в село Оряховица, Старозагорско, Минко Балкански приключва гимназия на 15 години и след още две години в Софийския университет отпътува за Франция да учи. Как? Трудно, само че уверено. С порив и воля. И по този начин цялостен живот. И през днешния ден.
В дни като днешните, когато сме улисани в сякаш предпразнична подготовка, а е делнично и прозаично даже, диалог за щастието като този с Проф. Балкански е като Коледен подарък – желан.
„ Мисля, че истинското благополучие е когато даваш. И тъй като имам вяра, че хората са родени, с цел да бъдат щастливи, то колкото повече даваш, толкоз по-щастлив си. Подаръкът е нещо доста значимо. Това прекарване, когато се замислиш на един другар или на едно дете да направиш подарък – ти го изживяваш. Приготвяш се, въобразяваш си какъв ще бъде подаръка, чакаш момента, когато го подаряваш – това е едно цяло прекарване. И това прекарване е благополучие, тъй като си мислиш, че ще направиш и различен някого щастлив… Питате ме - каква е ролята на учителя? Той учи и събира познания, с цел да ги съобщи. И това предаване е отново самото благополучие. Всички специалности са хубави, само че специалността на учителя е най-хубавата “, показа световноизвестният физик и професор в университета „ Мария и Пиер Кюри “ в Париж.
„ Аз в този момент отново пиша – „ Завет “ е една дребна част, а в този момент пиша огромната. Мисля, че човек непрекъснато има потребност да фиксира, да запише нещо – спомен, вяра, план - с цел да бъде непокътнато. Да бъде запазено… “, съобщи именитият българин, който също по този начин е огромен донор.
Професор Минко Балкански продължава да работи всекидневно, да се среща с възпитаници, студенти, сътрудници и другари и да бъде благополучен в това - тъй като не стопира да дава.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ