Лима: земя на контрасти, сиво небе и кофти кисело мляко
Животът е изпълнен с обрати - пиша тези редове от прелестно кафене в Лима, столицата на Перу, където се реалокирах преди близо два месеца.
В последните над 10 години в секцията с новогодишни цели, които не държа да се случат непременно, постоянно беше това да пребивавам отвън България.
Представях си, че ще се преместя в Амстердам, Берлин, Мадрид или Лондон, където ще мога да се веселя на целия културен и обществен живот, който ми липсваше в София. Това щеше да е и нещо като избавление от политическата и социална невъзможност, която от дълго време се усеща у нас, само че поради low cost летенето, не и цялостно отделяне от родината.
Локацията продължава да е изненада и за мен, само че ориста ме срещна с точния човек, поради който взех решение, че промяна на континента си заслужава. Освен това към този момент бях идвал в Лима, тъй че имах известна убеденост, че не отивам в изцяло чужд град, което се оказа може би най-наивната мисъл в живота ми.
След три месеца подготовка и още 24 часа полети кацнах в Лима, изпълнен с неспокойствие и терзание какво ме чака.
В идващите дни и седмици вълнението намаляваше, само че терзанията не, защото ми ставаше все по-ясно, че тридневен запой с промеждутъци на махмурлук в несъмнено чудесните заведения за хранене тук, не е най-ефективният метод за опознаване на 10-милионен град.
Отношението ми към заведенията за хранене е непроменено - чудесни са - само че всичко друго се оказа по-различно от първото ми усещане.
В последните над 10 години в секцията с новогодишни цели, които не държа да се случат непременно, постоянно беше това да пребивавам отвън България.
Представях си, че ще се преместя в Амстердам, Берлин, Мадрид или Лондон, където ще мога да се веселя на целия културен и обществен живот, който ми липсваше в София. Това щеше да е и нещо като избавление от политическата и социална невъзможност, която от дълго време се усеща у нас, само че поради low cost летенето, не и цялостно отделяне от родината.
Локацията продължава да е изненада и за мен, само че ориста ме срещна с точния човек, поради който взех решение, че промяна на континента си заслужава. Освен това към този момент бях идвал в Лима, тъй че имах известна убеденост, че не отивам в изцяло чужд град, което се оказа може би най-наивната мисъл в живота ми.
След три месеца подготовка и още 24 часа полети кацнах в Лима, изпълнен с неспокойствие и терзание какво ме чака.
В идващите дни и седмици вълнението намаляваше, само че терзанията не, защото ми ставаше все по-ясно, че тридневен запой с промеждутъци на махмурлук в несъмнено чудесните заведения за хранене тук, не е най-ефективният метод за опознаване на 10-милионен град.
Отношението ми към заведенията за хранене е непроменено - чудесни са - само че всичко друго се оказа по-различно от първото ми усещане.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ