Животът – докато се ухилиш и се озъбиш. Това пише

...
Животът – докато се ухилиш и се озъбиш. Това пише
Коментари Харесай

Животът – докато се ухилиш и се озъбиш, пише в книгата си „FaceБуки“ Любен Дилов-син

Животът – до момента в който се ухилиш и се озъбиш. Това написа в описанието на първия том на книгата си „ FaceБуки “ („ Ентусиаст “, 2010). В книгите си той постоянно се заиграва с тематиките за живота и гибелта, като една от тях е озаглавена „ За мъртвите или положително, или смешно “ („ Ентусиаст “, 2015).

Любен Любенов Дилов е публицист, публицист, политик, продуцент, сценарист и ефирен водещ, роден на 19 ноември 1964 година в София. Син е на писателя-фантаст Любен Дилов (1927 – 2008). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ със компетентност „ Печатни медии “.

През 1990 и 1991 година е пресаташе на Международната фондация „ Св. св. Кирил и Методий “.

Работи като редактор във вестник „ Поглед “ и списание „ Литературна академия “.

През 1992 година Любен Дилов основава вестник „ Ку-ку “ и става негов основен редактор, а през 1994 и 1995 година работи на същата позиция и във вестник „ Експрес “. От 2004 година е притежател и редактор на вестник „ Новинар “.

Любен Дилов е основен редактор на българското издание на италианското списание L`Europeo от 11 август 2010 до 2016 година, а от 2021 година е негов издател. В интервала 2017 - 2020 година е основен редактор на българското издание на сп. „ Плейбой “.

От 1990 до 2001 година е продуцент за „ ТриВоДи “ и „ Българска музикална компания “. Той е един от основателите на телевизионните излъчвания „ Ку-ку “, „ Каналето “, „ Хъшове “, „ Шоуто на Слави “. Член е на Интернет общество – България от 1 май 2001 година

КНИГИТЕ, ТЕЛЕВИЗИЯТА, ПОЛИТИКАТА

Любен Дилов е създател на доста книги, измежду които „ Неспасяемият език, детството на идиота “ (1989), „ За стърчането “ (2002), „ Седнал във въздуха “ (2003), „ Усмихни се, България: Сатира “ (2008), „ Хуйку, български антинародни приказки “ (2008), „ FaceБуки “ (2010).

Автор е и на сюжети за игрални филми в киното и малкия екран, измежду които телевизионният сериал „ Седем часа разлика “ (2011-2014).

Любен Дилов е основател и първи представител на партия Движение „ Гергьовден “, както и неин ръководител - от 6 декември 2003 до 21 април 2007 година, и от 9 април 2011 до 5 октомври 2013 година От 5 октомври 2013 година той е почетен ръководител на партията.

Заместник-председател е на Предизборния щаб на кандидат-президентската двойка Петър Стоянов - Нели Куцкова - за президентските избори на 11 ноември 2001 година

Любен Дилов е претендент за кмет на София, повдигнат от обединението „ Гергьовден “, Български земеделски народен съюз - Народен съюз и Демократическата партия - за локалните избори през 2003 година

Открива предизборната си акция под мотото „ Време е да се ядосаме “.

Избран е за общински консултант в Столичния общински съвет от 1999 до 2007 година

Партията на Дилов-син се явява на парламентарните избори на 25 юни 2005 година в обединението на Обединените демократични сили (ОДС). Водач е на листата на ОДС в 2 МИР Бургас.

Той е измежду интелектуалците, подкрепили основаването на 10 февруари 2012 година на Гражданско придвижване за действителна народна власт - ГОРД.

От 3 декември 2021 година е член на парламентарната група ГЕРБ-СДС. Депутат е в 40-ото, 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно заседание. Като депутат е деен член на Комисията по туризъм и на Комисията по просвета и медии.

Любен Дилов е определен за депутат и в 52-рия парламент, само че не съумява да постави клетва.

/ВСР

/СЗ, отдел „ Справочна “

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/lik/993998-lyuben-dilov-predlaga-diskusiya-za-metsenatstvoto-v-parlamentarnata-komisiya-po-; https://www.parliament.bg/bg/MP/4614; https://faktor.bg/lyuben-dilov-sin-stavam-glaven-redaktor-na-playboy; https://web.archive.org/web/20160730062052/http://dilov.info/biografiya-lyuben-dilov-sin/; „ Кой кой е в България “, 1998 година, с. 211; ВИНФ, 20.5.1999; ВИНФ, 10.10.2001; ВИНФ, 7.12.2003; „ Държавен вестник “, бр. 45 от 16 май 2003 г.; В. „ Сега “, 21 септември 2002 и 29 септември 2003 г.; В. „ Труд “ от 21 юли 2003 г.; В. „ Дневник “ от 3 септември 2003 г.; В. „ Монитор “ от 16 октомври 2003 и 5 юли 2006 г.; В. „ Стандарт “ от 4 декември 2003 г.; В. „ 24 часа “ от 15 февруари 2003 и 19 януари 2004 г.
Източник: bta.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР