Животът не е бягство: зарежете синдрома на Худини и крайния ескейпизъм
Животът през днешния ден е стресиращо премеждие, все по-ускорено пътешестване до на никое място, което постоянно ни претрупва. За да се оправим с ежедневните проблеми — и тези, които срещаме по-рядко — всички ние прилагаме на процедура разнообразни тактики за справяне.
Може да не сте изцяло наясно с вашите тактики, само че това не значи, че не ги употребявате за справяне със стресови и конфликтни обстановки в живота си.
Тези тактики за справяне имат две базови цели:
1. да ни държат на повърхността в най-трудните моменти;
2. да решат казуса.
Не всички тактики за справяне обаче са ефикасни, зрели и психически здрави. Някои даже могат да основат повече проблеми, в сравнение с да разрешат, като ни карат да ударим прочувственото дъно. Ескейпизмът е една от тях. Любопитното е, че всички, в по-голяма или по-малка степен, сме ескейписти.
Какво е ескейпизъм? Психология на избягването
Ескейпизмът е тактика за справяне, която допуска наклонността да се заобикаля действителността, в търсене на мечтаната сигурност и успокоение във фантазен свят. Това нормално допуска премахване от действителността, с цел да се откри леговище във мислена и паралелна галактика, макар че може да включва мечти, свързани с по-добро, по-властно, сполучливо или значимо „ его “.
Известен е още като " синдром на Худини " заради качествата на именития маджарски ескейпист от 19-ти век. В логиката на психиката обаче ескейлизмът е механизъм, който включва бягство от спорове, проблеми и/или ежедневни отговорности.
Най-често срещаните ескейпистки тактики за отбягване на действителността
Съществуват разнообразни способи да заобикаляме действителността, която не ни харесва. Някои хора могат да прекарат часове в опита да отключат идващото равнище на видео игра, други се губят в черната дупка на обществените мрежи. Има такива, които се потапят в маратон по гледане на сериали, и такива, които потъват в света на книгите или се занимават с безсмислени действия.
Неслучайно изследване, извършено в университета в Мангейм, разкрива, че броят часове, които възрастните прекарват в гледане на телевизия, е индикатор за равнището им на ескейпизъм. Психолозите откриват, че хората, които изпитват незначителна потребност от саморефлексия и интроспекция, са склонни да отделят повече време за гледане на телевизия.
В днешния свят желаната форма на ескейпизъм е натрапчивата нужда непрестанно да участваме в софтуерния живот, да търсим видимо значима информация, да играем или да се ровим в обществените мрежи. Всъщност няколко изследвания, в това число едно извършено в университета в Дюзче, открива връзка сред времето, което прекарваме в обществените мрежи и интернет, и наклонността към ескейпизъм.
Дори пътуванията могат да бъдат ескейпистка тактика, както показват откриватели от Университета в Сури, изключително когато задачата на тези пътувания не е да се отиде на ново място, а да се избяга от мястото, където се намираме, тъй като е отвратително да бъдем там.
Разбира се, опиатите и алкохолът също са извънредно ескейпистки тактики, защото те трансформират когнитивните ни функционалности, обезпечават отделяне от нашето „ его “ и ни улесняват да пренебрегваме действителността, нанасяйки обилни физически и психически вреди.
В реалност всеки избира желания от него способ за бягство и се потапя в различната галактика, която е основал, с цел да му подхожда, заобикаляйки действителността, която е смазваща, и с която не желае да се занимава.
От здравословен ескейпизъм до отровен ескейпизъм
Във всеки от нас живее по един ескейпист. От време на време изпитваме нужда от смяна, изключване, рестартиране... Ето за какво си организираме ваканции, четем романи, гледаме телевизия или видеоклипове с котенца в Youtube.
Самият Зигмунд Фройд има вяра, че желанието за бягство е общочовешко положение. " Хората не могат да оцелеят с дребното задоволство, което могат да си откраднат от действителността ", написа той.
Желанието за бягство единствено по себе си не е нито положително, нито неприятно. В някои случаи функционалността на ескейпистките тактики е да ни разрешат да се оправим със свят, който е прекомерно пагубен, със свят, който наподобява неосъществим за ръководство и заплашва да разбие едно „ его “, което не е в най-хубавия си интервал.
Почивката, релаксацията и откъсването от избрани проблеми може да бъде здравословно. От време на време ни се желае да предприемем пътешестване до един по-удобен свят, без отговорности, без проблеми, без борби за водене. Тези моменти могат да ни оказват помощ да изпълним нужната психическа отдалеченост за решение на казуса.
Когато обаче ескейпизмът се трансформира в „ РЕШЕНИЕТО “, тактика за несправяне, евентуално рано или късно ще имаме проблем с основни букви, доста по-голям от оня, от който се опитваме да избягаме.
Спрете да бягате, с цел да започнете да се изправяте
Тъй като всички ние в по-голяма или по-малка степен прилагаме ескейпистки тактики, значимо е да сме наясно с тях. Почти всяка активност може да се трансформира в бягство от действителността, доста от тези държания могат даже да наподобяват позитивни. Важното е да се запитате дали те не са просто оправдания, с цел да избегнете нужната саморефлексия.
Изпиването на чаша вино под звуците на обичаната си музика след дълъг работен ден може да бъде прелестен метод да се отпуснем. Но в случай че още от вратата търсим бутилката, тъй като не можем да се оправим с действителността, е нужно да спрем и да се запитаме какъв е казусът, който би трябвало да решим.
Колкото повече време прекарваме в бягство, толкоз по-малко време ще имаме да разсъждаваме върху това, какво ни се случва и какво усещаме. Трябва да сме наясно, че непрекъснатото тичане няма да остави страховете зад нас, единствено ще ги изостри, тъй като няма място на света, където да избягаме от себе си.
Проучване, извършено в университета в Лайден, ни предизвестява, че хората, които непрекъснато заобикалят да се оправят с интензивните си страсти, изпитват по-силни усеща на тревога и прочувствени премеждия с времето. Склонността към психически ескейпизъм може да се наслои като снежна топка и да се трансформира в лавина. Проблемът ще продължи да нараства, до момента в който се усещаме „ безвредно “ в друга галактика.
Ето за какво е значимо да запомните, че колкото и да е успокояващо да бягаме в книгите, обществените мрежи, малкия екран или всяка друга активност, която ни разрешава да се изключим от терзанията, проблемите нормално не изчезват сами, нито стресовите обстановки или споровете, които са ги породили.
Въпреки че ескейпизмът може да служи като техника за справяне със напрежението, който следва, когато се усещаме претрупани, би трябвало да сме задоволително зрели, с цел да знаем по кое време е пристигнало време да се върнем към действителността и да се надигнем пред казуса.
Докато продължаваме да заобикаляме казуса, стресът остава, а това ни кара да заобикаляме действителността, която от ден на ден ни заплашва. Това ни затваря в циничен кръг.
3 въпроса за възобновяване на контрола
Първата стъпка за разтрошаване на ескейпистичния затворен кръг е да признаем, че бягаме. За задачата е задоволително да си отговорим почтено на въпроса: Какво върша, което ми оказва помощ да реша казуса?
Втората стъпка е да открием тъкмо от какво бягаме. Кой е казусът, който ни смазва. За да създадем това, можем да си зададем един елементарен въпрос: Какво ме притеснява/плаши/тревожи?
И третата стъпка е да намерим решения, които ни разрешават да решим това, което ни визира, или най-малко да смекчим напрежението, което то поражда. Това ще ни помогне да се запитаме:
Как желая да наподобява животът ми? Тогава към този момент ще би трябвало да работим, с цел да го изпълним.
Krcaburun, K. & Griffiths, M. D. (2019) Problematic Instagram Use: The Role of Perceived Feeling of Presence and Escapism. International Journal of Mental Health and Addiction; 17(4): 909-921.
Spinhoven, P. et. Al. (2017) Experiential Avoidance and Bordering Psychological Constructs as Predictors of the Onset, Relapse and Maintenance of Anxiety Disorders: One or Many? Cognitive Therapy and Research; 41(6): 867–880.
Ohno, S. (2016) Internet escapism and addiction among Japanese senior high school students. International Journal of Culture and Mental Health; 9(4): 399-406.
Igorevna, O. O. (2015) Escapism: current studies and research prospects in contemporary psychology. Austrian Journal of Humanities and Social Sciences; 3-4 (1): 103-105.
Cohen, S. (2010) Searching for escape, authenticity and identity: Experiences of lifestyle travellers. En: M. Morgan, P. Lugosi & J.R.B Ritchie (Eds.) The Tourism and Leisure Experience: Consumer and Managerial Perspectives (pp. 27-42). Bristol: Channel View Publications.
Henning, B. B. & Vorderer, P. (2001) Psychological escapism: Predicting the amount of television viewing by need for cognition.Journal of Communication; 51(1): 100 – 120.
Longeway, J. L. (1990) The Rationality of Escapism and Self-Deception. Behavior and Philosophy; 18(2): 1-20.
Източник: psychology-spot.com, sensiseeds.com
