Живот със страстта на аржентинско танго: Историята на Густаво Араголаса
Живот, напомнящ пристрастеността на тангото - Густаво Араголаса се ражда през 1970-а година в сърцето на Патагония, Аржентина и прави първите си стъпки във футбола на вратарския пост.
Специалистът, който е отпред на Берое от към два месеца бе воин в минифилм на предаването „ Домът на футбола “ по DIEMA SPORT. А историята на Араголаса не е минифилм...низ от падения, върхове, любопитни истории, истории от пандиза, забавни запознанства и пътувания до всяка точка на земното кълбо.
„ В Чили бях част от Евертън Дел Вися Дел Мар. После се завърнах в Аржентина, след това година и половина в Съединени американски щати. След това отидох в Испания, до момента в който не получих травма в коляното “.
„ В Маями имах доста познати, бях живял нам, по тази причина отидох. Нямах виза за Маями. Така започнаха компликациите. Отидох без виза, което в този момент правя оценка като рисково. Имах братовчед във Вашингтон, той провежда всичко. С двама мексиканци се крихме, дебнехме промяната в 5:00 часа. Тогава бях доста изплашен, само че в този момент се веселя, че мога да опиша историята. За да сбъднеш фантазиите си, не би трябвало да се страхуваш от нищо “.
За запознанството с някогашния притежател на Каляри - Масимо Челино: „ Когато бях на 7, татко ми умря. Трябваше да се оправям самичък. Масимо ми оказа помощ доста, един от най-важните хора в моя живот. Четири години, откакто влязох незаконно, ме задържаха, тъй като видяха, че нямам документи. Два месеца в пандиза се усетиха като две години при другите мигранти. Затворът и заболяването са най-лошите неща за човек. В пандиза плаках доста, не знаех какво ще е бъдещето ми. Днес мога да се любувам на това, че съм първият аржентински треньор в България. В пандиза първи започнах да провеждам шампионати. Турнирът на пандизчиите. Когато ме депортираха в Аржентина, бях изгубил всичко. Две или три седмици по-късно ми се обди Джанфранко Матьоли – един от хората, които дълги години работеха с Челино. Така стартира моя стадий в Каляри. От 2010-а до 2015-а. Тогава Джанлука Феста, който ми е като брат, ме взе за помощник-треньор. В дебюта ми като асистент победихме с 3:1 Фиорентина на Монтела и Салах. Плаках доста. Преди пет години бях в пандиза, а по-късно ми се случи този триумф. Аз съм почитател на Фиорентина поради Батистута. Съдбата ми даде късмет за Серия А – едно от най-хубавите шампионати в света. Футболът е освен това – всичко се взема решение о т11 против 11, които гонят една кръгла топка “.
„ Барела порастна с мен. Работихме дружно 4-5 години. Много доблестно момче. След един мач той прекоси целия терен, с цел да ми даде фланелката си. Радвам се, че е на такова равнище и играе в Шампионска лига “.
За книгата „ От другата страна на морето “: Заглавието е със особено значение, прекосих океана. Опознах нови хора, изгубих другари...Знам, че постоянно ще съм чужденец в страната, в която работя. Днес съм благополучен в България, приспособявам се.
„ Беше ужасно. На 18 декември летях за Буенос Айрес. Видях празненствата, те разсеяха всички проблеми. Благодарен съм на Меси и Скалони – те ни помогнаха да изживеем специфичен миг “, сподели Араголаса за купата на Аржентина от Мондиал 2022.
„ Благодарен съм на Берое и президента. Опитваме да смесим аржентинския и италианския жанр. Най-важно е хората да гледат на мен като на добър ментор и отвън терена “.
Специалистът, който е отпред на Берое от към два месеца бе воин в минифилм на предаването „ Домът на футбола “ по DIEMA SPORT. А историята на Араголаса не е минифилм...низ от падения, върхове, любопитни истории, истории от пандиза, забавни запознанства и пътувания до всяка точка на земното кълбо.
„ В Чили бях част от Евертън Дел Вися Дел Мар. После се завърнах в Аржентина, след това година и половина в Съединени американски щати. След това отидох в Испания, до момента в който не получих травма в коляното “.
„ В Маями имах доста познати, бях живял нам, по тази причина отидох. Нямах виза за Маями. Така започнаха компликациите. Отидох без виза, което в този момент правя оценка като рисково. Имах братовчед във Вашингтон, той провежда всичко. С двама мексиканци се крихме, дебнехме промяната в 5:00 часа. Тогава бях доста изплашен, само че в този момент се веселя, че мога да опиша историята. За да сбъднеш фантазиите си, не би трябвало да се страхуваш от нищо “.
За запознанството с някогашния притежател на Каляри - Масимо Челино: „ Когато бях на 7, татко ми умря. Трябваше да се оправям самичък. Масимо ми оказа помощ доста, един от най-важните хора в моя живот. Четири години, откакто влязох незаконно, ме задържаха, тъй като видяха, че нямам документи. Два месеца в пандиза се усетиха като две години при другите мигранти. Затворът и заболяването са най-лошите неща за човек. В пандиза плаках доста, не знаех какво ще е бъдещето ми. Днес мога да се любувам на това, че съм първият аржентински треньор в България. В пандиза първи започнах да провеждам шампионати. Турнирът на пандизчиите. Когато ме депортираха в Аржентина, бях изгубил всичко. Две или три седмици по-късно ми се обди Джанфранко Матьоли – един от хората, които дълги години работеха с Челино. Така стартира моя стадий в Каляри. От 2010-а до 2015-а. Тогава Джанлука Феста, който ми е като брат, ме взе за помощник-треньор. В дебюта ми като асистент победихме с 3:1 Фиорентина на Монтела и Салах. Плаках доста. Преди пет години бях в пандиза, а по-късно ми се случи този триумф. Аз съм почитател на Фиорентина поради Батистута. Съдбата ми даде късмет за Серия А – едно от най-хубавите шампионати в света. Футболът е освен това – всичко се взема решение о т11 против 11, които гонят една кръгла топка “.
„ Барела порастна с мен. Работихме дружно 4-5 години. Много доблестно момче. След един мач той прекоси целия терен, с цел да ми даде фланелката си. Радвам се, че е на такова равнище и играе в Шампионска лига “.
За книгата „ От другата страна на морето “: Заглавието е със особено значение, прекосих океана. Опознах нови хора, изгубих другари...Знам, че постоянно ще съм чужденец в страната, в която работя. Днес съм благополучен в България, приспособявам се.
„ Беше ужасно. На 18 декември летях за Буенос Айрес. Видях празненствата, те разсеяха всички проблеми. Благодарен съм на Меси и Скалони – те ни помогнаха да изживеем специфичен миг “, сподели Араголаса за купата на Аржентина от Мондиал 2022.
„ Благодарен съм на Берое и президента. Опитваме да смесим аржентинския и италианския жанр. Най-важно е хората да гледат на мен като на добър ментор и отвън терена “.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ