Живописни откровения на Дора Бонева в Нюанс
" Живописни откровения " - ретроспективна галерия на Дора Бонева (1936-2021), демонстрира столичната изложба " Нюанс ", ул. " Иван Денкоглу " 42. Тя показва взор към другите стадии в творчеството на Дора Бонева. Съпътстващ изложбата е каталогът " Дора Бонева, показана от Иван Маразов ", който беше отпечатан при започване на тази година.
" Вероника, Копривщица "
Дъщерята на художничката - Марта Левчева, показва изложбата по този начин: " В културния оазис на изложба " Нюанс " ще имате опция да видите " Живописни откровения " на Дора Бонева и да погледнете от една забавна позиция, без искания за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни произведения, произведения от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 година могат да изненадат феновете. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и " същинска светлинна приказност " в дипломната й работа " Балерини " - 1959 година, както я назовава проф. Иван Маразов.
Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), от време на време с чаша кафе, само че постоянно доста красива! Това извънредно елегантно наличие с лекост и небрежна отдалеченост виждаме и в картините й, само че единствено на пръв взор. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев назовава четката й " тежка " и мъжка - в най-хубавия смисъл, а в това време тя е деликатна и съзерцателна, както я назовава проф. Маразов. "
Съпругът на Дора Бонева - Любомир Левчев, написа за нея: " Тя има удивителна вътрешна резистентност, която се предава на картините като изчистена елементарност и обобщеност. Постепенно това безразличие към суетата се трансформира в диалог със самотата - една дълга редица от пейзажи без хора ( " за мащаб " ) - ритуално нарушаване на канона - пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни крайбрежия с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един претъпкан свят. Тих митинг към международната орис.
Дора Бонева е роден рисувач. Още детските й рисунки наподобяват линии на ориста. От тях узнаваш, че в родния й дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави равномерен завой от сантиментална стилизация на възприятията към лапидарното вдълбяване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. А на листата от короната изпраща самоплатоничните целувки на четката. Основната буря на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат (както споделяше за звуците Моцарт). Няма възприятие, което да има толкоз степени, нюанси, хармонични преображения и драматизъм, колкото любовта. В това ни твърди и колоритът на художничката. " >
" Вероника, Копривщица "
Дъщерята на художничката - Марта Левчева, показва изложбата по този начин: " В културния оазис на изложба " Нюанс " ще имате опция да видите " Живописни откровения " на Дора Бонева и да погледнете от една забавна позиция, без искания за всеобхватна ретроспекция. Ранни непоказвани нейни произведения, произведения от 50-те и 60-те години и такива, които са рисувани до 2021 година могат да изненадат феновете. Ще видите етюди, рисунки, ескизи, живописни платна и картони, както и " същинска светлинна приказност " в дипломната й работа " Балерини " - 1959 година, както я назовава проф. Иван Маразов.
Всички, които я познавахме, ще я помним ухаеща на терпентин с четка или дълга черна цигара в ръка (или и двете), от време на време с чаша кафе, само че постоянно доста красива! Това извънредно елегантно наличие с лекост и небрежна отдалеченост виждаме и в картините й, само че единствено на пръв взор. После идва плътната и дълбока живопис. Петър Увалиев назовава четката й " тежка " и мъжка - в най-хубавия смисъл, а в това време тя е деликатна и съзерцателна, както я назовава проф. Маразов. "
Съпругът на Дора Бонева - Любомир Левчев, написа за нея: " Тя има удивителна вътрешна резистентност, която се предава на картините като изчистена елементарност и обобщеност. Постепенно това безразличие към суетата се трансформира в диалог със самотата - една дълга редица от пейзажи без хора ( " за мащаб " ) - ритуално нарушаване на канона - пейзажи, които звучат като портрети на дървета, портрети на къщи, портрети на самотни крайбрежия с морски фарове, портрети на самотна светлина, портрети на духовно обезлюдяване в един претъпкан свят. Тих митинг към международната орис.
Дора Бонева е роден рисувач. Още детските й рисунки наподобяват линии на ориста. От тях узнаваш, че в родния й дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави равномерен завой от сантиментална стилизация на възприятията към лапидарното вдълбяване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. А на листата от короната изпраща самоплатоничните целувки на четката. Основната буря на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат (както споделяше за звуците Моцарт). Няма възприятие, което да има толкоз степени, нюанси, хармонични преображения и драматизъм, колкото любовта. В това ни твърди и колоритът на художничката. " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ