Сама съм си виновна, че останах сама на стари години. Съжалявам, че посветих целия си живот на сина си
Живея сама в тристаен апартамент. Може би аз съм отговорна за това, което се случва в този момент. Съпругът ми умря преди три години. Преди гибелта му всичко беше наред. Бяхме доста близки, тъй че в никакъв случай не сме скучали. Отгледахме прелестен наследник. Бях сигурна, че не ме грози самотност на остарели години. Но всичко се разпадна. Не можах да намеря общ език със снаха си.
Мислех, че при доста хора се случва това, тъй че не обърнах огромно внимание. Аз също не бях близка със свекърва си. Но снаха ми е отмъстителна и зла. Тя даже не ми разрешава да поддържам връзка с внуците си и не пуска сина ми да идва при мен. Много рядко имам шанса да го видя. Така че пребивавам сама в моя голям апартамент.
Толкова желая да чуя детския смях и да видя по какъв начин порастват моите внуци. За мен това е най-хубавата премия, само че съм лишена от нея. Освен това синът ми не може да сложи жена си на мястото й.
Явно в самото начало трябваше да установя положителни връзки със снаха си. Сега към този момент не желае да контактува с мен.
Снаха ми не схваща ли какъв брой ми е мъчно сама? Нямам никого с изключение на тях! Тя също някой ден ще бъде на мое място. Ако повтори моите неточности, ще бъде в същата обстановка. Готова съм да се трансформира, само че тя не желае да се помирим. Така останах безполезна.
Всеки ден пламтя от блян. Много скърбя, че посветих целия си живот на сина си, а се озовах в такава неприятна обстановка. Колко мъчително е да осъзная обстоятелството, че никой не се нуждае от мен. Не виждам излаз.
Днес се обадих на снаха ми и я поканих на посетители. Тя за следващ път отхвърли и сподели, че няма да дойдат. Да, аз самата съм отговорна за всичко, само че желая да поправя нещата. Готова съм на всичко, с цел да върна любовта на околните си. Не желая да съм сама.
