Маша и мечокът
Живели 
в миналото баба и дядо. Имали си те внучка Машенка.
Наканали се един път дружките на Маша да отидат в гората, гъби и горски плодове да берат. Дошли да извикат и Машенка.
- Дядо, бабо – споделила Машенка, - пуснете ме в гората с моите приятелки!
Дядото и бабата дали отговор:
- Върви, само че внимавай единствено да не изоставаш от приятелките си, че може да се изгубиш.
Отишли девойките в гората, почнали да берат гъби и горски плодове. А Машенка – дръвче след дръвче, храстче след храстче- и се оказала надалеч - надалеч от своите приятелки.
Започнала да вика приятелките си, почнала да ги търси, само че те не я чували, не й отговаряли.
Бродила, бродила Машенка из гората и напълно се изгубила.
Стигнала тя до най-гъстите храсталаци, вдън гори тилилейски. И що да види – пред нея стои къщурка. Почукала Машенка на вратата, само че никой не дал отговор. Бутналата вратата и тя се отворила.
Влязла Машенка в колибката, седнала край прозореца.
Седяла и си мислила:
„ Кой ли живее тук? Защо няма никой?.. ”
А в колибката живял голям-преголям мечок. Само че тъкмо тогава той не си бил у дома: разхождал се из гората.
Върнал се вечерта мечокът, видял Машенка, зарадвал се.
- Аха – споделил той, - в този момент няма да те пусна! Ще живееш при мен. Ще палиш печката, ще вариш каша, а с кашата ще ме гощаваш.
Натъжила се Маша, станало й мъчително, само че нямало какво да направи. Заживяла в колибката на мечока.
Излизал 
мечокът и по през целия ден ходил из гората, а Машенка наказвал да стои в колибката и без него на никое място да не излиза.
Започнала да си мисли Машенка по какъв начин да избяга от мечока. Наоколо гора, в коя посока да върви - не знае, а и няма кого да попита...
Мислила тя, мислила и най-после измислила.
Върнал се един път мечокът от гората, а Машенка му споделила:
- Мечок, мечок, пусни ме да отида единствено за един ден до селото: дарове за баба и за дядо да занеса.
- Не – споделил мечокът, - ти ще се изгубиш в гората. Дай ми подаръците, аз самичък ще ги занеса.
А Машенка единствено това и чакала!
Изпекла пирожки, извадила голям-преголям панер и споделила на мечока:
- Ето виж: в този панер ще сложа пирожките, а ти ги занеси на баба и дядо. И помни: коша не отваряй, пирожките не изваждай! Аз на дъб ще се покатеря, теб ще проследявам!
- Добре – дал отговор мечокът, - дай коша!
Машенка споделила:
- Излез първо да видиш, не вали ли инцидентно дъждец!
Веднага щом мечокът излязъл на открито, Машенка се шмугнала в коша, а на главата си поставила тавата с пирожки.
Върнал се мечокът и гледа – кошът е подготвен. Метнал го на гърба си и тръгнал към селото.
Вървял мечокът сред елхите, бродил мечокът сред брезичките, спускал се в долчинките, катерил се по хълмовете. Вървял-вървял, изморил се и си к 
азал:
- На пънче ще седна,
пирожка ще хапна!
А Машенка се обадила от коша:
- Виждам, виждам!
На пънче не сядай,
пирожка не хапвай!
Носи ги на баба,
носи ги на дядо!
- Гледай ти, какъв зорък взор! – споделил си мечокът. – Всичко вижда!
Вдигнал той коша и траял нататък. Вървял-вървял, вървял-вървял, спрял се, седнал и си споделил:
- На пънче ще седна,
пирожка ще хапна!
А Машенка отново се обадила от коша:
- Виждам, виждам!
На пънче не сядай,
пирожка не хапвай!
Носи ги на баба,
носи ги на дядо!
Учудил се мечокът:
- Колко е хитра! Високо седи, далеко вижда!
Станал и закрачил по-бързо.
Стигнал до селото, намерил къщата, в която живеели бабата и дядото и с всички сили почнал да чука на вратата:
- Чук-чук-чук! Отключвайте, отваряйте! Дарове от Машенка съм ви донесъл.
А 
кучетата подушили мечока и се хвърлили против него. От всички дворове затичали, залаяли.
Изплашил си мечокът, оставил коша до вратата и хукнал през глава да бяга към гората.
Излезли тогава дядото и бабата и що да видят – до вратата стои панер.
- Какво ли има в коша? – споделила бабата.
Дядото вдигнал капака, гледа и не има вяра на очите си: в коша седяла Машенка, жива и здрава.
Зарадвали се дядото и бабата. Запрегръщали Машенка, разцелували я, захвалили я за острия разум и за огромната предвидливост.
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
