Какво се случва в мозъка ни, когато сме несигурни
Живеенето в неустановеност е извънредно чувство, сходно на това да се движим по дълъг кулоар, без да знаем какво ще ни чака в края. Това може да провокира стрес, бодърствуване и мъчителни чувства. Мозъкът ни е теоретичен да се оправя с моментни компликации, само че когато несигурността е дълготрайна, това може да докара до проблеми.
Да вземем за образец обстановката, че наш другар не ни дава отговор на известията дълго време. Това може да провокира боязън и паника в нас. Мозъкът е програмиран да се оправя с несигурността и да взима решения в комплицирани обстановки, само че когато страхът от незнайното стане прекомерно огромен, може да провокира суматоха. Важно е да разберем по какъв начин мозъкът обработва несигурността, с цел да можем да се оправим по-добре с тези обстановки, изключително в несигурните времена, в които живеем.
Как реагираме, когато нещата не вървят съгласно проекта? Когнитивната невронаука споделя, че нашите мозъчни механизми се пробват да намерят пояснение в тези непредвидени обстановки, с цел да можем да реагираме бързо. Когато обаче нещата станат прекомерно несигурни, главите ни са претрупани и мъчно можем да мислим за решения или тактики.
Научни проучвания демонстрират, че когато сме в несигурна обстановка, мозъците се задействат, с цел да вземат решения, само че това може да ни накара да се усещаме безпокойни и мъчно можем да мислим ясно.
Как неврологично се отразява несигурността? Когато изпитваме неустановеност, мозъкът ни може да реагира по метод, който не е потребен. Ако тази неустановеност продължава за дълъг интервал от време, то може да докара до разнообразни резултати.
На първо място несигурността може да прекъсне умствените ни процеси, което води до нарушение на спокойствието и сигурността. Тези страсти са свързани с контролиращи области на мозъка като амигдалата.
Несигурността и безпокойството - по какъв начин са свързани? Несигурността е част от нашия живот, само че не всеки я понася добре. Можем да се почувстваме несигурни, когато чакаме резултат от медицински тест, когато нещата не вървят както би трябвало в персоналния живот или когато се тревожим за работата си.
Често, когато сме несигурни, мозъкът ни реагира с безпокойствие, което може да ни тормози и да надделее над нашите качества да се оправим. Някои хора имат непрекъснати проблеми с несигурността, което може да докара до обезпокоително разстройство.
Когато се усещаме несигурни, мозъка ни става по-бдителен. Това може да докара до тревога и отрицателни мисли, които да усилят страха ни и да ни попречат да намерим съответни ефикасни тактики за справяне с казуса. Несигурността може да бъде обработена като липса на надзор пред опасност и да ни накара да се усещаме напрегнати.
Знаем, че методът, по който мозъкът работи в лицето на несигурността, не постоянно е най-здравословният. Той постоянно избира сигурността и предсказуемостта. От нас зависи да научим механизми за по-добро справяне с несигурността, с цел да си подсигуряваме акомодация към неподходящата среда. Не се колебайте да поискате профилирана помощ, в случай че имате проблеми с това.
Да вземем за образец обстановката, че наш другар не ни дава отговор на известията дълго време. Това може да провокира боязън и паника в нас. Мозъкът е програмиран да се оправя с несигурността и да взима решения в комплицирани обстановки, само че когато страхът от незнайното стане прекомерно огромен, може да провокира суматоха. Важно е да разберем по какъв начин мозъкът обработва несигурността, с цел да можем да се оправим по-добре с тези обстановки, изключително в несигурните времена, в които живеем.
Как реагираме, когато нещата не вървят съгласно проекта? Когнитивната невронаука споделя, че нашите мозъчни механизми се пробват да намерят пояснение в тези непредвидени обстановки, с цел да можем да реагираме бързо. Когато обаче нещата станат прекомерно несигурни, главите ни са претрупани и мъчно можем да мислим за решения или тактики.
Научни проучвания демонстрират, че когато сме в несигурна обстановка, мозъците се задействат, с цел да вземат решения, само че това може да ни накара да се усещаме безпокойни и мъчно можем да мислим ясно.
Как неврологично се отразява несигурността? Когато изпитваме неустановеност, мозъкът ни може да реагира по метод, който не е потребен. Ако тази неустановеност продължава за дълъг интервал от време, то може да докара до разнообразни резултати.
На първо място несигурността може да прекъсне умствените ни процеси, което води до нарушение на спокойствието и сигурността. Тези страсти са свързани с контролиращи области на мозъка като амигдалата.
Несигурността и безпокойството - по какъв начин са свързани? Несигурността е част от нашия живот, само че не всеки я понася добре. Можем да се почувстваме несигурни, когато чакаме резултат от медицински тест, когато нещата не вървят както би трябвало в персоналния живот или когато се тревожим за работата си.
Често, когато сме несигурни, мозъкът ни реагира с безпокойствие, което може да ни тормози и да надделее над нашите качества да се оправим. Някои хора имат непрекъснати проблеми с несигурността, което може да докара до обезпокоително разстройство.
Когато се усещаме несигурни, мозъка ни става по-бдителен. Това може да докара до тревога и отрицателни мисли, които да усилят страха ни и да ни попречат да намерим съответни ефикасни тактики за справяне с казуса. Несигурността може да бъде обработена като липса на надзор пред опасност и да ни накара да се усещаме напрегнати.
Знаем, че методът, по който мозъкът работи в лицето на несигурността, не постоянно е най-здравословният. Той постоянно избира сигурността и предсказуемостта. От нас зависи да научим механизми за по-добро справяне с несигурността, с цел да си подсигуряваме акомодация към неподходящата среда. Не се колебайте да поискате профилирана помощ, в случай че имате проблеми с това.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ