Детство без Wi-Fi – как да върнем децата сред природата?
Живеем във времена, в които все по-често „ безшумно дете “ значи дете с таблет в ръка, а връзката с природата става все по-рядко срещано събитие. Днешните деца прекарват приблизително сред 5 и 7 часа на ден пред екран, до момента в който времето им на открито е сведено до най-малко. Но какво би станало, в случай че им дадем опция да изключат Wi-Fi и да се върнат към онази безгрижна игра – бягане в тревата, строене на къщи от клони, преследване на пеперуди?
Оказва се, че детството без интернет не е лишено от наличие. Напротив – то е по-богато, по-свободно и доста по-полезно за цялостното развиване на детето.
Природата – най-хубавата площадка за напредък
Когато децата са на открито, телата им се движат по метод, по който нито една игра на таблет не може да им предложи. Катеренето по дървета, скачането в локви и тичането по неравни терени задействат разнообразни мускулни групи, развиват мускулите, координацията и рефлексите. Освен това, престоят навън усъвършенства имунната система – слънчевата светлина способства за синтеза на витамин D, а чистият въздух обезпечава повече О2, от който мозъкът има голяма потребност.
Осезаема е и смяната в настроението – децата, които прекарват време измежду зеленина, са по-спокойни, по-усмихнати и по-малко раздразнителни. Това не е просто субективно наблюдаване, а резултат, подсилен от редица психически проучвания.
От екран към въображение
Когато едно дете е оставено на независимост измежду природата, то автоматизирано задейства своята креативност. Един клон може да стане магическа пръчка, цитадела или меч. Една купчина камъчета – богатство, което би трябвало да бъде защитавано непременно. Природата не предлага подготвени сюжети и правила, както видеоигрите. Вместо това тя предизвика децата да измислят свои лични сюжети.
Този тип свободна игра построява значими умения – разпоредителност, решение на проблеми, обществена връзка с други деца. В един следобяд, изпълнен с бягане и смях, детето учи доста повече, в сравнение с от подредените и стерилни уроци по „ изобретателно мислене “, които черпи от екрана.
Малко тиня, доста мемоари
Често родителите заобикалят разходките и игрите на открито, тъй като децата се цапат, мокрят или връщат с дупки на коленете. Истината е, че мръсната дреха не е неуспех, а знак за сполучливо изживян ден. Един добър съвет е да се изберат подобаващи и момчета, които са по едно и също време комфортни, дишащи и лесни за разчистване. Съществуват чудесни разновидности от памук или смесени материи, които разрешават независимост на придвижване и не се повреждат елементарно.
Когато децата се усещат комфортно, те се движат по-свободно, не се тормозят от капките тиня или от тревата, полепнала по чорапите. Родителите, които не драматизират цапането, в действителност възпитават убеденост и самостоятелност.
Играта на открито - терапия за актуалното дете
Детето, прекарало часове в цифров свят, постоянно демонстрира признаци на тревога, нервност и даже незаинтересованост. Природата работи като натурален антидот – зеленият цвят успокоява зрението, шумът от вятъра и птиците основава декор, който понижава напрежението. Неслучайно даже възрастните търсят парка или планината като място за отдих.
За децата това не е просто релакс – това е потребност. Именно в тези моменти, когато пясъкът се сипе сред пръстите или когато се чува щракването на клечка под краката, те развиват връзка със света, която никой екран не може да размени.
Как да насърчим връщането към природата в детския свят?
Не е нужно да организирате всекидневни походи или уикенди на палатки. Достатъчно е да отделите половин час дневно за разходка в близкия парк, да позволите на децата сами да изберат своята игра на открито, без да ги направлявате прекалено много. Подготовката също е значима – комфортни и устойчиви или свободни рокли за дребните дами, които могат да понесат тиня, трева и прахуляк, ще дадат независимост както на детето, по този начин и на родителя.
Създаването на микро-ритуали, като „ съботен следобяд в гората ” или „ пикник след учебно заведение ”, се трансформира в предстоящо и вълнуващо прекарване, което последователно измества потребността от екрани.
Истинското детство не се нуждае от зарядно устройство. То се зарежда от смеха под дърветата, от игри, които се случват непринудено, и от моментите, в които времето стопира, тъй като светът е задоволително забавен подобен, какъвто е.
Нека дадем на децата си късмет да го преживеят – не пред екрана, а измежду природата. Там, където всяко рухване учи на устойчивост, всяка локва – на храброст, и всяка мръсна дрешка – на това, че сме живели пълноценно.
*публикация
