Високопротеиновият риск, за който никой не говори
Живеем във време, в което протеинът се е трансформирал в освен това от хранително вещество — той е знак на здраве, самоконтрол и „ съвършено “ тяло. Високопротеиновата диета е на всички места: в кафето, в закуските, даже в пуканките. Социалните мрежи са претъпкани с заявления за „ 100 грама дневно “, а въглехидратите наподобява са оповестени за зложелател №1. За някои хора протеинът към този момент не е просто макронутриент — той е метод на живот, съвсем вяра.
Но зад лъскавото заричане за плътно тяло, блестяща коса и интензивен метаболизъм, се крие една тиха истина — тази за червата. Според нутриционистката Паял Котхари, създател на книгата The Gut, протеиновата фикс идея е резултат от естетически желания, подхранени от обществените мрежи и култа към фитнеса. Тя акцентира, че въпреки протеинът да е жизненоважен, прекомерното му количество постоянно измества други значими съставни елементи като фибрите, потребните мазнини и разнообразието в диетата.
Според Котхари, действителната потребност от протеин за средностатистически възрастен, който не е професионален състезател, е сред 0.8 и 1.2 грама на кг телесно тегло. Това е надалеч под внушителните стойности, които постоянно се пропагандират онлайн. Тя предизвестява, че приемът на над 100 грама на ден — без задоволително вода, фибри и придвижване — може да натовари червата и бъбреците.
Какво се случва, когато преминем границата? Червата стартират да страдат. Диета, богата на месо, само че бедна на фибри, предизвиква развиването на бактерии, които създават възпалителни субстанции като амоняк и триметиламин. Резултатът: отичане, запек, нарушена чревна лигавица и даже допустимо утежняване на микробиома. Приемът на над 2 грама протеин на кг тегло може съществено да забави храносмилането и да създаде токсични субстанции в дебелото черво. Без фибри за баланс, непотребният протеин ферментира неприятно, което води до отичане, главоболие и възпаления.
Това не е просто въпрос на числа, а на всекидневен комфорт. Когато червата са претрупани, се появяват признаци като неприятни газове, рефлукс, запек, чувство за тежест след хранене, нервност и даже проблеми със съня. Според Котхари, това са ясни сигнали, че тялото ви не се оправя добре с тази „ здравословна “ диета.
Това обаче не е офанзива против протеина, а увещание, че салдото е ключът. Идеалната паница, съгласно специалистите, включва чисти източници на протеин като леща, тофу, сирена, яйца, разнородни зеленчуци, здравословни мазнини като ядки и гхи, както и комплицирани въглехидрати като киноа и сладки картофи. Ферментиралите храни и пребиотиците също оказват помощ на чревната флора да процъфтява.
Ако към този момент усещате, че сте минали границата и организмът ви страда от протеиновата фикс идея, Котхари предлага последователно връщане към фибрите: включете чиа, плодове, зеленчуци и варива. Започнете, като заменяте едно протеиново ядене на ден с растително. Добавете билки, подправки и ферментирали артикули. Не единствено няма да загубите резултати — ще спечелите сила, по-добро храносмилане и стабилно здраве.
И въпреки че има храни, които съчетават протеин и пробиотици — като кисело мляко, темпе, кефир и мисо — те не могат да заместят фибрите. Те са единствено спътници по пътя към положителната чревна флора, само че не и водачът.
Но зад лъскавото заричане за плътно тяло, блестяща коса и интензивен метаболизъм, се крие една тиха истина — тази за червата. Според нутриционистката Паял Котхари, създател на книгата The Gut, протеиновата фикс идея е резултат от естетически желания, подхранени от обществените мрежи и култа към фитнеса. Тя акцентира, че въпреки протеинът да е жизненоважен, прекомерното му количество постоянно измества други значими съставни елементи като фибрите, потребните мазнини и разнообразието в диетата.
Според Котхари, действителната потребност от протеин за средностатистически възрастен, който не е професионален състезател, е сред 0.8 и 1.2 грама на кг телесно тегло. Това е надалеч под внушителните стойности, които постоянно се пропагандират онлайн. Тя предизвестява, че приемът на над 100 грама на ден — без задоволително вода, фибри и придвижване — може да натовари червата и бъбреците.
Какво се случва, когато преминем границата? Червата стартират да страдат. Диета, богата на месо, само че бедна на фибри, предизвиква развиването на бактерии, които създават възпалителни субстанции като амоняк и триметиламин. Резултатът: отичане, запек, нарушена чревна лигавица и даже допустимо утежняване на микробиома. Приемът на над 2 грама протеин на кг тегло може съществено да забави храносмилането и да създаде токсични субстанции в дебелото черво. Без фибри за баланс, непотребният протеин ферментира неприятно, което води до отичане, главоболие и възпаления.
Това не е просто въпрос на числа, а на всекидневен комфорт. Когато червата са претрупани, се появяват признаци като неприятни газове, рефлукс, запек, чувство за тежест след хранене, нервност и даже проблеми със съня. Според Котхари, това са ясни сигнали, че тялото ви не се оправя добре с тази „ здравословна “ диета.
Това обаче не е офанзива против протеина, а увещание, че салдото е ключът. Идеалната паница, съгласно специалистите, включва чисти източници на протеин като леща, тофу, сирена, яйца, разнородни зеленчуци, здравословни мазнини като ядки и гхи, както и комплицирани въглехидрати като киноа и сладки картофи. Ферментиралите храни и пребиотиците също оказват помощ на чревната флора да процъфтява.
Ако към този момент усещате, че сте минали границата и организмът ви страда от протеиновата фикс идея, Котхари предлага последователно връщане към фибрите: включете чиа, плодове, зеленчуци и варива. Започнете, като заменяте едно протеиново ядене на ден с растително. Добавете билки, подправки и ферментирали артикули. Не единствено няма да загубите резултати — ще спечелите сила, по-добро храносмилане и стабилно здраве.
И въпреки че има храни, които съчетават протеин и пробиотици — като кисело мляко, темпе, кефир и мисо — те не могат да заместят фибрите. Те са единствено спътници по пътя към положителната чревна флора, само че не и водачът.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ