Живеем във време, в което почти всичко е по-бързо, по-достъпно

Живеем във време , в което съвсем всичко е по-бързо, по-достъпно и по-автоматизирано от когато и да било. Плащаме с телефон, работим от разстояние, поръчваме храна с два клика, получаваме информация за секунди. И все пак от ден на ден хора споделят едно и също: „ Постоянно съм изтощен “ .
Този абсурд — на удобството и изтощението — към този момент има име измежду психолозите: хронична когнитивна отмалялост. Тя не идва от физически труд, а от непрекъснатото натоварване на вниманието.

Умората от решения

Съвременният човек взема десетки микрорешения още преди обяд — какво да отговори на известие, кое уведомление е значимо, коя задача е незабавна, какво да прочете, какво да пренебрегва. Изборът е на всички места — от стрийминг платформите до менюто за обяд.

Изследвания демонстрират, че колкото повече избор имаме, толкоз повече се изчерпва менталната ни сила. Мозъкът не прави разлика сред „ значимо решение “ и „ малък избор “ — всяко коства запас.

Постоянната съгласуваност не е отмора

Много хора считат, че почиват, когато „ превъртат “. Но мозъкът не влиза в режим на възобновяване — той продължава да обработва информация, облици, страсти и съпоставения. Това е интензивност, не отдих.

Истинската отмора стартира едвам когато вниманието се успокои — без поток от нови тласъци.

Работният ден към този момент няма край

Преди работата имаше физическа граница — офис, завод, работно място. Днес тя е в джоба ни. Известия, имейли и чатове удължават работното време незабелязано. Така се появява чувството, че „ постоянно сме леко на работа “.

Дори късите спирания пречат — тъй като връщането към задача коства повече сила, в сравнение с непрекъснатата централизация.

Социалното съпоставяне — новият прикрит стрес

Социалните мрежи сътвориха непрекъсната витрина на непознатия триумф — пътувания, достижения, трансформации. Макар рационално да знаем, че това е подбрана действителност, прочувствено мозъкът реагира на съпоставяне. А сравненията изтощават.

Малките привички, които връщат силата

Добрата вест е, че възобновяване не изисква огромни промени. Работят дребните, само че непрекъснати привички:

► интервали без известия;

► монотаскинг вместо мултитаскинг;

► действителни паузи без екран;

► физическо движение;

► стеснен информативен поток;

► явен завършек на работния ден.

Новата просветеност: Управление на вниманието

Ако преди грамотността е била умеенето да четеш и пишеш, през днешния ден все по-ценна става способността да управляваш вниманието си. Да избираш на какво да дадеш фокус — и на какво не.

Защото в свят на безконечен поток най-ограниченият запас към този момент не е времето. А вниманието.

Българска телеграфна агенция