Спомен за поета на терена
Живеем във време, в което футболните национали се снимат в хайдушки одежди, само че на терена губят борби и даже не ни радват с положителни осъществявания или фина техника. Затова на почитателите на най-популярната игра у нас не ни остава друго, с изключение на да се върнем в предишното.
В славните времена, когато спортът не бе машина за пари, се раждаха същински митове като Александър Василев – Чоко. На 23 юли означаваме пет десетилетия от нелепата му гибел. Едва на 30 Чоко ни напуща, след затруднения при рутинна интервенция на сливиците. Но няма да се фокусираме върху гибелта, а върху живота на обичания капитан на „ Славия “.
В актива на Василев има доста достижения – той е притежател на купата на страната през 1963, 1964 и 1966 година. Вицешампион със Славия сезон 1958/1959 и 1966/1967. С 13 точни попадения става голмайстор на шампионата през 1959-а, а в общата му сметка има 104 гола в „ А “ група. Заслужилият занаятчия на спорта повежда „ белите “ и към полуфинала в КНК през 1967-а.
Александър Василев се разписва още при дебюта в националния си тим. На 13 май 1959 България посреща Холандия на стадион „ Васил Левски “. Нашите побеждават с 3:2, а Чоко се разписва два пъти във вратата на „ лалетата “. Капитанът на Славия е в основата на внушителната победа против Югославия през ноември 1996-а. Тогава „ лъвовете “ надделяват „ плавите “ с 6:1.
За разлика от доста нападатели, Чоко не залагаше на експанзията и физическата мощност. Легендата на Славия по-скоро изповядваще тънък, техничен жанр на игра.
Уменията му впечатлиха освен ентусиастите у нас, само че и в чужбина. През 1963 година унгарския МТК отстрани „ белите “ в шампионата за КНК. Въпреки това на реванша Чоко преодоля противниковата отбрана и асистирайки за гола на Мишев, който откри резултата.
След година Василев записва името си на таблото след пас на Гугалов при триумфа с 1:0 над швейцарския Лозанспорт в София. Специалистите на Острова са същински впечатлени от уменията и стила на игра на българина в европейския полуфинал против Рейнджърс.
Един от най-впечатляващите моменти в спортната кариера на Александър Василев си остава финала за Купата на България, в който Славия побеждава ЦСКА.
На 10 септември 1966-а „ армейците “ излизат против Чоко и компания след изтощителни мачове с Левски и малтийския „ Слиема Уондърърс “. Червените са изтощени и започват мудно срещата. Василев се възползва от обстановката, преодолява Димитър Пенев и отбелязва попадение във вратата на Йордан Филипов.
Голът е задоволителен на славистите за крайната победа. Ядосаните футболисти на ЦСКА невиждано отхвърлят да излязат за награждаването. Под опасност от дисциплинарни санкции деветима „ армейци “ излизат на терена, а тържествената гала се заменя от изсъхнало предаване на купата в ръцете на капитана Чоко.
По-късно поетът с топка Василев е бил на крачка да премине точно в ЦСКА. Изненадващо треньорът на Славия Добромир Ташков взима решение да освободи половината от звездния тим, стигнал до полуфинал в европейските клубни шампионати. Чоко по този начин и не заиграва с алената фланелка, защото гибелта го покосява ненадейно. Цяла футболна България е в потрес. Футболистът е изпратен от хиляди по улиците, а по време на траурната върволица е имало даже „ накацали “ по дърветата ентусиасти.
И в случай че през днешния ден Чоко не е сред живите, то споменът за финеса, уменията му на терена и скромния темперамент остават в сърцата на почитателите. А кариерата и живота му могат единствено да служат за образец на актуалните футболисти.
В славните времена, когато спортът не бе машина за пари, се раждаха същински митове като Александър Василев – Чоко. На 23 юли означаваме пет десетилетия от нелепата му гибел. Едва на 30 Чоко ни напуща, след затруднения при рутинна интервенция на сливиците. Но няма да се фокусираме върху гибелта, а върху живота на обичания капитан на „ Славия “.
В актива на Василев има доста достижения – той е притежател на купата на страната през 1963, 1964 и 1966 година. Вицешампион със Славия сезон 1958/1959 и 1966/1967. С 13 точни попадения става голмайстор на шампионата през 1959-а, а в общата му сметка има 104 гола в „ А “ група. Заслужилият занаятчия на спорта повежда „ белите “ и към полуфинала в КНК през 1967-а.
Александър Василев се разписва още при дебюта в националния си тим. На 13 май 1959 България посреща Холандия на стадион „ Васил Левски “. Нашите побеждават с 3:2, а Чоко се разписва два пъти във вратата на „ лалетата “. Капитанът на Славия е в основата на внушителната победа против Югославия през ноември 1996-а. Тогава „ лъвовете “ надделяват „ плавите “ с 6:1.
За разлика от доста нападатели, Чоко не залагаше на експанзията и физическата мощност. Легендата на Славия по-скоро изповядваще тънък, техничен жанр на игра.
Уменията му впечатлиха освен ентусиастите у нас, само че и в чужбина. През 1963 година унгарския МТК отстрани „ белите “ в шампионата за КНК. Въпреки това на реванша Чоко преодоля противниковата отбрана и асистирайки за гола на Мишев, който откри резултата.
След година Василев записва името си на таблото след пас на Гугалов при триумфа с 1:0 над швейцарския Лозанспорт в София. Специалистите на Острова са същински впечатлени от уменията и стила на игра на българина в европейския полуфинал против Рейнджърс.
Един от най-впечатляващите моменти в спортната кариера на Александър Василев си остава финала за Купата на България, в който Славия побеждава ЦСКА.
На 10 септември 1966-а „ армейците “ излизат против Чоко и компания след изтощителни мачове с Левски и малтийския „ Слиема Уондърърс “. Червените са изтощени и започват мудно срещата. Василев се възползва от обстановката, преодолява Димитър Пенев и отбелязва попадение във вратата на Йордан Филипов.
Голът е задоволителен на славистите за крайната победа. Ядосаните футболисти на ЦСКА невиждано отхвърлят да излязат за награждаването. Под опасност от дисциплинарни санкции деветима „ армейци “ излизат на терена, а тържествената гала се заменя от изсъхнало предаване на купата в ръцете на капитана Чоко.
По-късно поетът с топка Василев е бил на крачка да премине точно в ЦСКА. Изненадващо треньорът на Славия Добромир Ташков взима решение да освободи половината от звездния тим, стигнал до полуфинал в европейските клубни шампионати. Чоко по този начин и не заиграва с алената фланелка, защото гибелта го покосява ненадейно. Цяла футболна България е в потрес. Футболистът е изпратен от хиляди по улиците, а по време на траурната върволица е имало даже „ накацали “ по дърветата ентусиасти.
И в случай че през днешния ден Чоко не е сред живите, то споменът за финеса, уменията му на терена и скромния темперамент остават в сърцата на почитателите. А кариерата и живота му могат единствено да служат за образец на актуалните футболисти.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ