Живеем в удивително време: покупките могат да се извършват с

Живеем в изумително време: покупките могат да се правят с едно допиране на карта или смарт телефон, преводите могат да се изпращат за няколко секунди посредством мобилно приложение, а терминът „ електронни пари “ от дълго време е станал нормален. Но зад това улеснение се крие дълга и комплицирана история на превръщането на парите от нещо осезаемо (хартия или метал) в нещо нематериално, съществуващо като числа на екран, записи в бази данни и дигитален код.

За да разберем по какъв начин стигнахме досега, в който кафето се заплаща със смарт телефон, а милиарди долари се съхраняват в блокчейн, би трябвало да се върнем при започване на историята.

Стъпка първа: когато парите престанаха да бъдат единствено метал и хартия

Идеята за нефизически пари е съществувала доста преди появяването на компютрите или интернет. Още през 19 век банките стартират да употребяват безналични форми на разплащане: менителници, чекове, банкови преводи. Това са първите признаци, че парите могат да съществуват освен под формата на монети или банкноти, само че и като запис на дългово обвързване, прието от двете страни.

Ключов тласък за развиването на нематериалните пари е изобретяването на телеграфа. През 1871 година американската компания Western Union стартира да предлага услуга за незабавни парични преводи по телеграфни линии. Въпреки че самите пари не престават да съществуват под формата на банкноти или злато, тяхното придвижване приема формата на транспорт на информация – по това време стартира дигитализацията на парите, въпреки и на примитивно равнище.

Телеграфните преводи работеха просто: изпращачът отива в клон на Western Union, предава парите и данните на получателя. Служител предава информацията по телеграфа до стремежи град и там парите се предават на получателя. Важно е да се означи, че физическите банкноти не се преместваха – тяхното местонахождение се записваше в системата на компанията. Това е първият модел, при който парите съществуват като информация, излъчена по дигитален път.

Банкови компютри: началото на цифровата епоха на парите

Истинският преход към цифрови пари стартира с появяването на компютрите. През 50-те и 60-те години на 20-ти век огромните банки стартират да вкарват електронни изчислителни машини (ЕИМ), с цел да автоматизират записването на сметки и преводи. Преди това цялата информация за сметките на клиентите се съхранявала в хартиени регистри и се преизчислявала ръчно. С въвеждането на компютрите преводите започнаха да се записват в дигитален тип като цифрови записи в електронни бази данни.

През 70-те години на 20-ти век банките създават пълноценни автоматизирани системи за сетълмент и преводите сред финансовите институции стартират да се обработват посредством компютърни мрежи. Знаково събитие е появяването през 1973 година на системата SWIFT – интернационална междубанкова платформа за несъмнено предаване на платежни известия. Въпреки че самата система SWIFT не придвижва пари, тя стандартизира цифровата връзка сред банките, което значи, че парите стават още по-нематериални и съществуват най-вече като записи в разпределени компютърни системи.

Банкови карти: ежедневните пари се трансформират в електронни

Следващата значима стъпка е появяването на пластмасовите карти. Първите кредитни карти стартират да се употребяват в Съединени американски щати още през 50-те години на предишния век – те съставляват картонени или пластмасови правоъгълници, които разрешават на клиентите да заплащат за артикули и услуги на заем.

Първата банкова карта

С разпространяването на платежните терминали и банкоматите през 70-те и 80-те години на 20-ти век банковата карта се трансформира в пълновръстен инструмент за достъп до пари, които физически се съхраняват в сметката на клиента и съществуват в дигитален тип. Когато човек я сложи в банкомат, системата изпраща поръчка до сървъра на банката. Тази поръчка включва данните за картата, сумата на транзакцията и друга информация за услугата. Банката ревизира дали средствата са налични и по-късно (в взаимозависимост от отговора) транзакцията или се прави, или се отхвърля. Всички тези процеси съставляват верига от криптирани цифрови известия, които се обменят сред устройствата и сървърите.

На механически език банковата карта е ключ към електронна сметка, която се намира в базата данни на банката. Цифрите на екрана на банкомата или мобилното приложение са отражение на положението на тази база данни, а не на физически банкноти някъде в сейфа.

Интернет и онлайн банкиране: ускорение на дигитализацията на парите

С появяването на интернет през 90-те години на предишния век парите дефинитивно навлязоха в цифровата епоха. Първите системи за интернет банкиране бяха напълно елементарни: те позволяваха на клиентите да ревизират салдото си, извлеченията от сметката си и от време на време да вършат преводи сред сметките си.

Развитието на технологиите за осведомителна сигурност изигра основна роля. Без HTTPS, SSL/TLS протоколите и криптографските логаритми като RSA и AES всеобщото разпространяване на интернет банкирането нямаше да бъде допустимо. Тези технологии осигуриха сигурен трансфер на данни сред клиента и банката посредством криптиране на информацията и засвидетелствуване на достоверността на сървърите.

До началото на 2000 гoдина интернет банкирането се трансформира в добре прочут инструмент. Потребителите можеха да ръководят парите си от всяка точка на света. Банковите приложения започнаха да се развиват с бързи темпове, а паралелно с това се наблюдаваше и растеж на мобилните заплащания – още един стадий, в който парите ставаха все по-виртуални и налични безусловно от джоба ви.

Електронни пари: първата вълна от напълно цифрови валути

Успоредно с банковите нововъведения се развиват и различни платежни системи – така наречен електронни пари. За разлика от безналичните заплащания посредством банки електронните пари съществуват в затворени екосистеми, основани от платежни компании.

От техническа позиция системи, като PayPal да вземем за пример действат като разпределени бази данни, в които се регистрира салдото на всеки участник. Парите постъпват в системата посредством банков превод, в брой или посредством други способи на заплащане. След като средствата бъдат кредитирани, те се трансформират в цифри в системата – потребителят може неотложно да ги трансферира на други участници, да заплати за покупки или да ги изтегли назад в обичайни пари.

Основната разлика при електронните пари е, че тяхното действие се основава напълно на цифрово отчитане и продан на криптирани данни. Тук няма хартиени аналози. Сигурността на системата се обезпечава посредством криптография, многостепенна автентификация и централизиран надзор от страна на оператора на платформата. При все това сигурността на онлайн покупките остава значим въпрос за потребителите на електронни платежни системи.

Криптовалути: пари без медиатори и страни

Истинският пробив в света на цифровите пари настъпи през 2008 година, когато беше оповестен манифестът за биткойн. Той се трансформира в първата криптовалута – изцяло децентрализирана цифрова парична система, която съществува без присъединяване на банки, страни и платежни оператори.

Основното софтуерно изобретение при биткойн беше блокчейнът – разпределена счетоводна книга на преводите, съхранявана на хиляди самостоятелни компютри. Всяка трансакция се записва в блок, който се криптира и се свързва с предходния блок, образувайки единна, сигурна верига. Тази конструкция прави системата устойчива на подправяне и се ръководи от мрежа от самостоятелни участници, наречени миньори.

Биткойн и последвалите го криптовалути потвърдиха, че парите могат да съществуват напълно в цифровото пространство, където няма обединен надзорен център, а доверието се обезпечава от математиката и криптографията. Блокчейн, цифрови подписи, хеш функционалности, логаритми за консенсус – всички те заменят нормалните структури на банките и платежните системи.

С развиването на блокчейн се появиха стотици нови криптовалути и планове, в това число концепциите за интелигентни контракти, децентрализирани финанси (DeFi) и NFT. Всички тези феномени са продължение на цифровизацията на парите и отделянето им от физическата форма. Развитието на криптосферата обаче докара и до нови закани: изпирането на криптовалути се трансформира в сериозен проблем за правоприлагащите органи.

Цифровите пари през днешния ден и на следващия ден

Днешният свят бързо върви към цялостно владичество на цифровите форми на пари. Парите в брой последователно отстъпват място на електронните заплащания, мобилните портфейли и онлайн банкирането. Централните банки интензивно тестват цифрови валути (CBDC), които в бъдеще може да заменят хартиените пари с публични цифрови аналози, следени от страната.

От друга страна, пазарът на криптовалути продължава да се развива, предлагайки опция на следените от страната финансови системи. Хората все по-често избират да съхраняват и трансферират средства в блокчейн, заобикаляйки обичайните структури. Еволюцията на парите не е приключена. Стоим на прага на свят, в който финансите ще съществуват само под формата на код и криптографски предпазени записи, а физическите пари най-сетне ще останат в предишното.