Патриарх Неофит: Денят на Рождество е ден на светлина и радост, на надежда и упование
Живеем в свят, който от ден на ден се задъхва в своето обезсърчение заради самоволното си отдалечаване от своя любящ Творец. Божието наличие ни дава сили и убеденост да преодоляваме всяко тестване и всяко прелъщение, с които ежедневно се сблъскваме в земния си живот. Денят на Христовото рожество е ден за осъзнаване на най-висшето и последно предопределение на индивида: да стане господ по берекет. Това се споделя в патриаршеското и синодално рождественско обръщение за 2020 година
Ето ето цялото наличие на посланието на патриарх Неофит :
„ Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще върви в мрака, а ще има светлината на живота “ (Йоан. 8:12).
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
В дните и месеците на нови и тежки тествания, които дружно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, още веднъж сме застигнати от единствените по рода си наслада и вяра, изгрели през днешния ден с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Отново ликуващият хор на ангелското войнство възвестява за предивната загадка на боговъплъщението. Отново ние в насладата си бързаме, следвайки мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, да сведем глави пред величието на обилно изливащата се над цялото създание неизтощима Божия обич, свидетелствайки, дружно с божествения евангелист, за Всещедрия и Всемилостив наш Бог, Който „ толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Йоан. 3:16).
Пребъдвайки в тази с нищо несравнима наслада заради идването на Божия Син измежду нас, славословейки изгряването на същинската Светлина, „ която просветява всеки човек, приближаващ на света “ (Йоан. 1:9), ние, призованите свише „ рожби на светлината “ (Еф. 5:8), имаме богозаповяданата и в действителност апостолска задача и високата отговорност да възвестяваме непрекъснато истината за богочовечеството, за това, че откогато Синът Божи стана поради нас и нашето избавление Син Човечески, ние към този момент не сме сами, тъй като с нас и до нас е Сам Бог и по тази причина повече „ ни гибел, нито живот… ни настояще, нито бъдеще... ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ “ (Рим. 8:38-39). Тази обич, с която Бог непроменяемо ни обгръща, ние усещаме и през днешния ден, дружно със избавителното Божие наличие, и всичко това ни дава сили и убеденост да преодоляваме всяко тестване и всяко прелъщение, с които ежедневно се сблъскваме в земния си живот.
Живеем в свят изпълнен с болежка и страдалчество, който ежедневно е раздиран от междуособни битки и несъгласия и от ден на ден се задъхва в своето обезсърчение заради самоволното си отдалечаване от своя любящ Творец. Свят сътворен от Бога в изява на Неговата обич, който е паднал в прегрешението на богоотстъпничеството, само че е бил изкупен от своя Творец и предопределен за избавление, за освещаване и преображение: във възвестените ни посредством боговидеца „ ново небе и нова земя “ (Откр. 21:1). На същия този свят, който нерядко не помни, че целият е обхванат от Божията обич и че е предназначен към богообщение и богоуподобяване, през днешния ден, в деня на най-категоричната изява на тази Божия обич, ние, правилните на Христовия завет с човечеството, би трябвало още веднъж да напомним, че „ Бог стана човек, с цел да може индивидът да стане господ “ (св. Атанасий Велики) – а това е нещо, което можем да създадем само уподобявайки се на Бога и на Неговата безкрайна и безкористна обич към нас. Защото „ по това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате между тях “ (Йоан. 13:35).
Денят на Христовото Рождество е ден на светлина и наслада, на вяра и очакване, ден за осъзнаване на най-висшето и последно предопределение на индивида: да стане господ по берекет. Ден, в който въпреки и все по този начин заобиколени от болката, страданието и гибелта, ние с религия, непосрамена вяра и богопросветен разум популяризираме живота.
„ Дева през днешния ден ражда Свръхестествения, и земята сервира пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, тъй като поради нас се роди Младенец – Предвечният Бог “ (Кондак на Рождество Христово , гл. 3).
Дивното величаене, изляло се в миналото посредством боговдъхновения Роман Сладкопевец, показва по неповторимо прелестен метод цялата наслада, настъпила в света с раждането на Богомладенеца. Тържеството на живота, което ще бъде дефинитивно засвидетелствано с Възкресението на Христос, стартира през днешния ден: с тайнството, извършващо се във витлеемската пещера, с раждането в нашия свят на Самия Бог, на Този, „ посредством Когото всичко е станало “ (Символ на вярата, 2) и Който, тъй като не можеше да понесе сътвореният по Божи облик и по Божие сходство човек да страда в безнадеждността на своята богооставеност, пристигна измежду нас, одобри нашата природа и стана човек, с цел да ни даде опцията да се завърнем назад на изоставения в миналото от праотците ни път на богоуподобяването. В този ден се извършва античното знамение: „ народът, който седеше в мрак, видя огромна светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина “ (Мат. 4:16).
Огрени от тази светлина, очевидци за нейната мощ и за нейната божественост, ние продължаваме да вървим измежду мрака на този свят по тесния път към Царството Божие, непроменяемо благодарейки Богу за Неговата велика благосклонност и всички Негови щедрости към нас, славейки с просветени и чисти сърца Него и „ удобната Господня година “ (Ис. 61:2), чието начало слага Неговото идване измежду нас.
Светлината, изгряваща през днешния ден с Рождеството на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, да огрява всички правилни рожби на Православната ни черква, в Родината ни и надалеч от нея, и Неговият мир да бъде с всички нас!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Ето ето цялото наличие на посланието на патриарх Неофит :
„ Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще върви в мрака, а ще има светлината на живота “ (Йоан. 8:12).
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
В дните и месеците на нови и тежки тествания, които дружно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, още веднъж сме застигнати от единствените по рода си наслада и вяра, изгрели през днешния ден с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Отново ликуващият хор на ангелското войнство възвестява за предивната загадка на боговъплъщението. Отново ние в насладата си бързаме, следвайки мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, да сведем глави пред величието на обилно изливащата се над цялото създание неизтощима Божия обич, свидетелствайки, дружно с божествения евангелист, за Всещедрия и Всемилостив наш Бог, Който „ толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Йоан. 3:16).
Пребъдвайки в тази с нищо несравнима наслада заради идването на Божия Син измежду нас, славословейки изгряването на същинската Светлина, „ която просветява всеки човек, приближаващ на света “ (Йоан. 1:9), ние, призованите свише „ рожби на светлината “ (Еф. 5:8), имаме богозаповяданата и в действителност апостолска задача и високата отговорност да възвестяваме непрекъснато истината за богочовечеството, за това, че откогато Синът Божи стана поради нас и нашето избавление Син Човечески, ние към този момент не сме сами, тъй като с нас и до нас е Сам Бог и по тази причина повече „ ни гибел, нито живот… ни настояще, нито бъдеще... ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ “ (Рим. 8:38-39). Тази обич, с която Бог непроменяемо ни обгръща, ние усещаме и през днешния ден, дружно със избавителното Божие наличие, и всичко това ни дава сили и убеденост да преодоляваме всяко тестване и всяко прелъщение, с които ежедневно се сблъскваме в земния си живот.
Живеем в свят изпълнен с болежка и страдалчество, който ежедневно е раздиран от междуособни битки и несъгласия и от ден на ден се задъхва в своето обезсърчение заради самоволното си отдалечаване от своя любящ Творец. Свят сътворен от Бога в изява на Неговата обич, който е паднал в прегрешението на богоотстъпничеството, само че е бил изкупен от своя Творец и предопределен за избавление, за освещаване и преображение: във възвестените ни посредством боговидеца „ ново небе и нова земя “ (Откр. 21:1). На същия този свят, който нерядко не помни, че целият е обхванат от Божията обич и че е предназначен към богообщение и богоуподобяване, през днешния ден, в деня на най-категоричната изява на тази Божия обич, ние, правилните на Христовия завет с човечеството, би трябвало още веднъж да напомним, че „ Бог стана човек, с цел да може индивидът да стане господ “ (св. Атанасий Велики) – а това е нещо, което можем да създадем само уподобявайки се на Бога и на Неговата безкрайна и безкористна обич към нас. Защото „ по това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате между тях “ (Йоан. 13:35).
Денят на Христовото Рождество е ден на светлина и наслада, на вяра и очакване, ден за осъзнаване на най-висшето и последно предопределение на индивида: да стане господ по берекет. Ден, в който въпреки и все по този начин заобиколени от болката, страданието и гибелта, ние с религия, непосрамена вяра и богопросветен разум популяризираме живота.
„ Дева през днешния ден ражда Свръхестествения, и земята сервира пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, тъй като поради нас се роди Младенец – Предвечният Бог “ (Кондак на Рождество Христово , гл. 3).
Дивното величаене, изляло се в миналото посредством боговдъхновения Роман Сладкопевец, показва по неповторимо прелестен метод цялата наслада, настъпила в света с раждането на Богомладенеца. Тържеството на живота, което ще бъде дефинитивно засвидетелствано с Възкресението на Христос, стартира през днешния ден: с тайнството, извършващо се във витлеемската пещера, с раждането в нашия свят на Самия Бог, на Този, „ посредством Когото всичко е станало “ (Символ на вярата, 2) и Който, тъй като не можеше да понесе сътвореният по Божи облик и по Божие сходство човек да страда в безнадеждността на своята богооставеност, пристигна измежду нас, одобри нашата природа и стана човек, с цел да ни даде опцията да се завърнем назад на изоставения в миналото от праотците ни път на богоуподобяването. В този ден се извършва античното знамение: „ народът, който седеше в мрак, видя огромна светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина “ (Мат. 4:16).
Огрени от тази светлина, очевидци за нейната мощ и за нейната божественост, ние продължаваме да вървим измежду мрака на този свят по тесния път към Царството Божие, непроменяемо благодарейки Богу за Неговата велика благосклонност и всички Негови щедрости към нас, славейки с просветени и чисти сърца Него и „ удобната Господня година “ (Ис. 61:2), чието начало слага Неговото идване измежду нас.
Светлината, изгряваща през днешния ден с Рождеството на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, да огрява всички правилни рожби на Православната ни черква, в Родината ни и надалеч от нея, и Неговият мир да бъде с всички нас!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ