Потоп от дезинформация дави климатичните решения
" Живеем в ера, в която мракобесниците отхвърлят научните доказателства и нападат институциите. Дошло е време да нанесем още едно проваляне против идеологията на отричането. " Това са думи на бразилския президент Лула да Силва при откриването на 30-ата конференция на Организация на обединените нации по климатичните промени (COP30) в Белем, Бразилия. Той разгласи COP30 за " COP на истината " във " време на подправени вести и изкривяване на обстоятелствата ".
В светлината на прожекторите: опазването на истината
На 12 ноември, дни след изявлението на президента Лула, 12 страни подписаха исторически документ - Декларация за информативен интегритет по отношение на изменението на климата. Това е първият документ, който слага надеждността на информацията в центъра на климатичния спор.
Декларацията дефинира заканите към осведомителния интегритет като " главно предизвикателство на нашето време ", защото дезинформацията подкопава публичното доверие, затруднява вземането на решения и забавя климатичните политики. Страните осъждат офанзивите против публицисти, учени и покровители за околната среда и се ангажират да предизвикват точна, научно основана и налична информация, да поддържат самостоятелните медии и да развиват просветителни и цивилен начинания.
Още по тематиката
23 ноември 2025 10:04
Документът приканва държавните управления да изискат от софтуерните компании достъп до данни и логаритми, с цел да се обезпечи бистрота и да се оцени по какъв начин платформите въздействат върху разпространяването на дезинформация.
Декларацията е резултат от Глобалната самодейност за информативен интегритет, стартирана от Бразилия, Организация на обединените нации и ЮНЕСКО, чиято цел е да разшири проучванията и да поддържа стратегически дейности против дезинформацията по света. За нейното използване ЮНЕСКО сътвори и Глобален фонд за информативен интегритет, който към този момент преглежда стотици планови оферти, главно от Глобалния юг.
Интегритет, дезинформация, мисинформация
Истината не е наложително качество на информацията. Напротив. Истината е нещо дефицитно и мъчно за извличане, на фона на митовете, измислиците и догатките, които ни заобикалят. Понятието " интегритет на информацията " насочва към надеждност, цялост, меродавност. Това е информацията, която стъпва първо на точни и тествани данни, получени по одобрени методологии, а по-късно и на неутрален разбор. Тази целокупност, непрекъснатост в процеса от измерванията, през обработката, чак до заключенията, разпространяването и образуването на познание – съставлява осведомителният интегритет.
Всяка операция, страст, користолюбие, сензация, всяко съзнателно или несъзнателно вмешателство в целостта на информацията – е звук във веригата, който замърсява истинността, чупи осведомителния интегритет, заблуждава аудиторията и в последна сметка води до неверни показа за света и до неверни решения.
В дефинициите за информативен интегритет основни са още:
сигурност – положението на защитеност от вмешателства в целостта на информацията в смисъл на цифрова сигурност, отбрана от кибер атаки; уместност при възпроизвеждане – степента, до която аудиториите схващат информацията по този начин, както е била замислена от първоизточника, като тук влиза медийна просветеност, старания за следене на въздействието на информацията; бистрота на информацията – до каква степен целият развой по основаване на информацията е проследим, а източниците и другите съставни елементи в него – проверими.
Най-общо, можем да преглеждаме всяко преднамерено или несъзнателно деяние по разрушение на осведомителния интегритет като дезинформация, само че доста проучвания включват тук и понятието мисинформация, като разграничителната ос сред двете е желанието. Така дезинформация е освен неточна информация, само че и онази, която е съзнателно публикувана да заблуди и аргументи щета, а мисинформация е несъзнателно и постоянно добросъвестно популяризирана неточна или погрешна информация, а хората, които го вършат, не имат вяра, че популяризират такава.
Информацията като негоден продукт
" Успешната " дезинформация е тази, която е съумяла да пробие в обществения дискурс и се е трансформирала в мисинформация, неумишлено популяризирана от хора, които не знаят истината или не схващат смисъла на нюансите в сменената действителност, която популяризират. Злите езици назовават тези хора " потребни идиоти " и евентуално има доза наслаждение в това да си прав, когато други бъркат. Но най-голямата неточност в опитите ни да се борим с подправената информация е самодоволството, че ние сме достигнали до " истината ", до момента в който другите просто не са на нашето равнище.
Още по тематиката
11 ноември 2025 12:12
Гордостта по принцип заслепява, само че тук е изключително деградивна. Не единствено тъй като всеки от нас може в избран миг да бъде затрит от приливната вълна на подправена информация, само че и тъй като ни пречи да разберем характера на времето и механиката на човешкото държание, което в действителност е фронтовата линия във всяка осведомителна война. Ключово тук е да осъзнаем, че сходно на пазара: информацията е артикул, а всички ние сме консуматори. Вината не е у потребителя, когато цялата верига на доставките му пробутва развалени артикули.
Водещите наративи
Освен в литературата, терминът " разказ " е значителен и в убеждаващата връзка. Независимо дали приказваме за връзка на науката, за чисто политическо говорене, за публицистика или за рекламна връзка – препоръчаното наличие цели да стигне до нас чрез излагането на серия от причинно-следствени връзки. В литературата тези разкази могат да бъдат плод на чисто въображение, в дезинформацията – също. За разлика от изкуството обаче, дезинформацията не цели да обогати визиите ни за света или въображението ни, а да ни продава измислицата за истина.
Според отчет на Международния панел за осведомителната среда (IPIE), оповестен през юни 2025 година, авторитетни играчи – в това число корпорации, държавни управления и политически партии – съзнателно популяризират неточни или заблуждаващи разкази за антропогенното изменение на климата. Те циркулират в цифрова среда, в чатове и в ефира. Резултатът от това е спад на публичното доверие, отслабена съгласуваност на политиките и циничен кръг сред отказване на науката и политическа бездейност.
Стратегически песимизъм вместо отричане
Климатичната дезинформация през днешния ден наподобява друго от тази преди години. Времето на откровеното отказване на климатичната просвета отмина. Ефектите от изменящия се климат са прекомерно забележими и разказът " те не съществуват " не минава. Анализът на 300 научни проучвания в отчета на IPIE разкрива нова наклонност: " отричането на действителността на изменението на климата и констатациите на климатичната просвета е сменено от стратегически песимизъм – сеене на подозрения по отношение на естеството на казуса, осъществимостта и рентабилността на всички налични решения ".
Днес е мъчно да обобщим цялата климатична дезинформация до няколко съответни разказа. Просто тъй като приказваме за цунами, понесло със себе си всичко по пътя си – от най-абсурдните неистини или генерирани с изкуствен интелект имитации, до надалеч по-рафинираното наличие, основано да посее подозрение. Този по-рафиниран метод се стреми да не наподобява като откровена неистина, а като " уравновесена " позиция. Като рационален мотив против съществуващо към този момент единодушие, против възприети към този момент решения и дейности по климата. И въпреки и тук да е невероятно да изброим всички разкази, ще споменем някои от най-често срещаните.
Икономически разказ: Твърденията, че декарбонизацията е прекомерно скъпо наслаждение, което ще деиндустриализира Европа и ще унищожи икономиката; че зеленият преход има непостижима обществена цена, която ще би трябвало да платят служащите и най-уязвимите; че изкопаемият газ е незаместим и даже " нисковъглероден " източник на енергия; че електрическите автомобили са по-скъпи от колите с ДВГ и преходът към електромобилност е неосъществим. Списъкът може да продължава до безспир. Разговорът по всяка една от тематиките обаче е логичен и дезинформацията тук идва от метода, по който се спекулира с незнайните. Да, декарбонизацията може да деиндустриализира Европа, само че може и да е късмет за развиване, какъвто континентът не е преживявал от последната индустриална гражданска война насам. Шанс, от който Китай се възползва чудесно.
Екологичен разказ: Твърденията, че батериите, фотоволтаиците и вятърните турбини са по-замърсяващи от остарялата въглищна промишленост, да вземем за пример. Макар и климатичният отпечатък от двете страни на сравнението да е явен, дяволът и тук е прикрит в детайлите и несъмнено има място за спор в посока усъвършенстване на екологичния отпечатък при всяка нова технология. Именно тези нюанси обаче се експлоатират за разпространение на неистини. Подобно на новината, че за провеждането на COP30 са изсечени 100 хиляди дървета в Амазонската джунгла – изказване, събрало милиони преглеждания в мрежите и споделено от президента Тръмп. Но изцяло погрешно. Дървета в Амазония са изсечени за автомагистрала, само че по план, стартирал повече от десетилетие преди COP30.
Геополитически разказ: Това са да вземем за пример изказванията, че климатичната политика е инструмент за западен надзор, а климатичното деяние – скрит план на елитите за налагане на световна доминация. Показателен е образецът с Китай, където съгласно сходни разкази " Западът " по едно и също време е измислил климатичните промени, с цел да спре икономическия напредък на страната, и е измислил тяхното отказване, с цел да блокира взрива от зелените технологии. А за заговора на международните елити против изконната българска въглищна промишленост даже няма потребност да отваряме дума.
Псевдонаучен разказ: Внасянето на подозрение в научния консенсус. Все още чуваме пояснения, че климатичните промени не могат да са резултат от антропогенни фактори, вместо това се изреждат вулканичната активност, слънчевата интензивност, циклите на Миланкович и други земни и галактически сили, които постоянно през планетарната ни история са оказвали въздействие върху климата. Научните данни обаче са безапелационни, че не те, а точно фрапантната смяна в химичния състав на атмосферата, както и понижената дарба за хващане на въглеродните излъчвания с обезлесяването, са главните аргументи за изменящия се климат в този момент.
Технооптимистичен разказ: Това е целеустремено фаворизиране на избрани технологии, което отмества вниманието от обстоятелства или по-адекватни решения на климатичната рецесия. Типични образци са изказванията, че геоинженерството или системите за хващане на въглерод ще " оправят всичко ". Така се минимизира спешността и се оправдава продължаващото потребление на изкопаеми горива. Подобна роля играе и несъразмерният оптимизъм към нуклеарната енергетика, която въпреки да има място в прехода, остава скъпа, рискова и постепенно реализуема спрямо наличните през днешния ден чисти и децентрализирани други възможности.
Фаталистичен разказ: Един от най-опасните типове дезинформация е да се твърди, че е прекомерно късно, че нищо не може да се направи, че събития като COP и всички опити за производство на интернационално единодушие са безполезни. Това говорене обезсърчава всяко деяние, а в дълготраен проект ни обрича на действителност, в която всеки се избавя поединично. С други думи – на публичен разпад.
Оптимистични разкази: На противоположната страна са изказванията, че климатичните промени в действителност не са неприятни. Сибир и Гренландия ще станат топли и приятни, а Сахара ще позеленее. Следва въпросът: и какво от това? Как тъкмо зеленината в Сахара ще ни " стопли ", в случай че 1/3 от България е пустиня, а водата е импорт? Например… от Сахара.
Различното мнение не е дезинформация
Важно е да създадем разлика сред дезинформацията и смисления обществен спор, в който подозрението е жизненоважна част. Климатичната политика е поле, което включва разнопосочни, само че напълно законни ползи на разнообразни страни, промишлености, обществени групи и голям брой заинтригувани страни. В една идеална действителност, в центъра на тази политика би трябвало да стои точно надеждната информация. Но за жалост средата на поляризиране и разделяне в обществото съумя да профанизира обществения спор, даже оня, в който чакахме да се чуват единствено научни доводи. Това обаче не значи, че можем да назоваваме " дезинформация " всяка друга позиция, която не пасва на разбиранията ни. Науката не е място за активизъм, фанатизъм или делене в агитки.
Още по тематиката
6 ноември 2025 19:40
Можем да извлечем едно просто и ясно предписание: всеки мотив, който е подложен върху информация с потвърден интегритет – е законен. Независимо дали това съответствува с нашите упования или не. Обратно, мотив, който изхожда от " счупена " информация или обстоятелства по желание, е неплатежоспособен, а разпространението му е дезинформация или мисинформация.
Бърза, интуитивна, визуална
Дезинформацията носи доста от характерностите на рекламата. Бърза информация, която цели да се свърже с към този момент съществуващи у нас усеща, настройки, стремежи, страхове. В разказите нагоре обърнахме внимание на апели, които претендират за рационалност и баланс, само че всъщност съставляват информация с нарушен интегритет. Дезинформацията, основана на прочувствени апели обаче не се нуждае от време за пояснения. Тя е по-бърза, по-интуитивна, по-визуална и даже от време на време да наподобява неуместна,е разрушителна точно с размера, с който връхлита.
267% растеж на дезинформацията преди COP30 Само 50 дни преди конференцията анти-COP дезинформацията бележи месечен растеж от 267%, а основни думи, свързани с COP, се появяват над 14 хиляди пъти паралелно до думи като " злополучие ", " подбив " и " неуспех " — демонстрира проучване на обединението " Климатичните промени против дезинформацията " (CCAD), взаимно с Обсерватория за информативен интегритет (Oii). Вайръл, да вземем за пример, стана AI генерирано видео, в което на бизнес дама ѝ се постанова да минава през руини и обори, с цел да стигне до хипотетичната си квартира в град Белем, където взе участие на COP30. Друго видео пък демонстрира Белем наводнен и неспособен за осъществяване на конференцията. И двете видеа генерират хиляди гневни и подигравателни мнения към COP въобще, както и към пришити към това наличие имена на политици. И двете обаче са изцяло подправени, евентуално основани за минути, само че пък съумяват да предизвикат предостатъчно количество прочувствени реакции.
Разчитащата на страсти дезинформация работи незабавно. Тя " извиква " първосигналните ни инстинкти, потребности, стремежи, страхове. За разлика от истината, тя не би трябвало да се аргументира, да съпоставя данни и да строи комплицирани умозаключения. За това лъжата е по-бърза от истината. Няма значение дали Белем наподобява на кочина или е наводнен. Важно е да се провокира смях и насмешки към концепцията, че се търси световно единодушие за деяние по климатичните промени. Фалшивото видео или изявление отминава за секунди, извикало е търсената страст и няма мощ, която да го догони и обори, тъй като на негово място са се появили десетки сходни.
Агенти на заблудата
Докладът на IPIE показва, че източниците на климатична дезинформация нормално са субекти с стопански или политически интерес, които показват събития и проблеми по способи, които подценяват, заобикалят или подкопават климатичната просвета.
Дезинформация може да се популяризира от държавни субекти, бизнес корпорации, организации. Не би трябвало обаче да пропущаме и дребните политически опортюнисти, които с цел да блеснат с нещо гръмко, скандално и разделящо с лекост протягат ръка към лъжата, просто тъй като с истината няма да им се получи. Броят на дребните сътрудници на дезинформация избуява във време на неустановеност и ужас, а това способства значително за отравянето на осведомителната среда и срутва на публично доверие.
Фосилната промишленост: троен удар против истината
Като приказваме за климатична дезинформация би трябвало да стартираме с промишлеността за изкопаеми горива. Съществуватогромен брой документи и доказателства, че огромните петролни промишлености още от 50-те години на ХХ век са разполагали с цялостен набор от научна информация за резултатите от изгарянето на фосилни горива върху климата. Въпреки това десетилетия наред са полагали целенасочени, систематични и проведени старания за прикриване, омаловажаване и даже присмиване на научната информация.
Още по тематиката
22 август 2025 10:17
През 2021 година The Guardian разгласява селекция от реклами от десетилетията след 60-те на водещи петролни компании като ExxonMobil, Shell, British Petroleum, Chevron и други, целящи прикриване на истината, сеене на подозрение в научната истина, както и непосредствено лобиране против климатични политики. Като Протокола от Киото да вземем за пример. През 1997 година обединяване, обвързвано с петролната промишленост, нарекло себе си Global Climate Coalition разгласява реклама с апела " Не рискувайте нашето икономическо бъдеще ". Харчи 13 млн. $ за цялата акция, а документи демонстрират, че е съумяла да окаже директно въздействие върху президента Буш за решението му Съединени американски щати да не ратифицират Протокола от Киото.
С хиляди сходни практики фосилната промишлеността нанася троен удар против истината. Първо, с директните неистини и финансиране на дезинформационни акции. Второ, с по-съвременния така наречен greenwashing (грийнуошинг) метод, който практикуват и до през днешния ден. Като да вземем за пример ExxonMobil, които в акция от 1998 година убеждават аудиторията, че минават към био горива от водорасли и се " изпират " посредством съдействие с научни институти, само че в действителност харчат повече за рекламната акция, в сравнение с за изследвания с водорасли. Или Shell с реклама от 2020 година, в която се показват като компания, инвестираща необятно в слънчева и вятърна сила, само че в действителност 98.7% от парите им отиват за рандеман на петрол и газ.
Трето и най-деструктивно обаче е това, че с големия си запас и въздействие в продължение на десетилетия тези компании допринасяха за рушене на доверието в науката въобще. Точно както през 70-те години цигарената промишленост разгласи " нашият артикул е подозрението, защото то е най-хубавият метод да се конкурираме с обстоятелствата ", по този начин фосилната промишленост продължава и през днешния ден да налива милиарди за производство на незнание, което в последна сметка унищожава тъканта, която ни свързва – публичното доверие.
Корпоративните и политическите сътрудници на дезинформация постоянно са с един корен. Президентът Тръмп, да вземем за пример, който влиза в ролята на водещ анти-климатичен инфлуенсър, е получил милиони от фосилната промишленост, с цел да ѝ се отблагодари с милиарди в данъчни облекчения, със събаряне на тласъци за развиване на чисти енергийни други възможности или с анулация на регулации за запазване на природата.
Тактиките на хибридната война
Ако про-фосилният активизъм на Тръмп може да се изясни с лобизъм и корупция, то в други случаи сътрудниците на климатична дезинформация могат да имат надалеч по-враждебни цели.
Хибридната война не е публично оповестена война. Тя се води скрито и тайно, а нейно главно оръжие е пропагандата и дезинформацията. Но надалеч не се лимитира до там. В арсенала ѝ влиза преодоляване на медии, подкупване на политици и обществени фигури, основаване и поддържане на нови партии, само че също – шпионаж, хакерски атаки, саботажи. Използва всички налични канали и всяка междина в отбраните на „ вражеската “ страна за да придобие оптимален надзор над ръководството ѝ. С провокиране на разделяне по сериозни за обществото тематики, с всяване на суматоха, с вклиняване на подозрение и съмнение във всеки публичен или политически развой, с цел да сътвори безпорядък и обезсили атакуваната страна. Или да омаломощи институциите ѝ, с цел да отвори входа към тях за хора под надзор и по този начин в последна сметка курсът на развиване на овладяната страна да се промени към преференциален за атакуващата страна.
Още по тематиката
17 септември 2024 12:56
Пряката връзка сред Кремъл и избрани процеси в българската обществена среда е обширна тематика и с нея се занимават съществено редица организации като Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) и factcheck.bg, Фондация за филантропични и обществени проучвания (ФХСИ). Много постоянно обаче дезинформацията, обвързвана с климатичните промени в България, се оказва с общ корен с проруската агитация.
В своя отчет за 2024 година ФХСИ приказва за разказа „ Зелената договорка ни проваля! Да възстановим подвластната от Русия енергетика! “ и ползва данни за хиляди онлайн изявления с подправена информация през годината, чието разпространяване в следствие се умножава от " Машината " от така наречен уеб сайтове – гъби. Това е система от голям брой анонимни уеб сайтове, чиято единствена функционалност е да " препечатват " дезинформационно наличие, което в следствие да наводни онлайн пространството през шерване от тролове или ботове.
От factcheck.bg разкриват по какъв начин фейсбук група с името " Русия " в един миг сменя името си на „ Защо българите заплащат най-скъпо “ и дружно с още няколко страници и групи с сходни имена разгласяват подправени изказвания от вида на това, че без въглищни централи в България няма да има ток, че с работещи ТЕЦ-ове замърсяването понижава или че в Германия отстраняват ветрогенератори, с цел да копаят въглища.
Да превърнеш обществото в тълпа
От печатни брошури, през обичайната реклама, PR репортажи или изявления на постоянните " говорещи глави " по тв приемника, до надалеч по-сложните и сложни за следене техники в онлайн пространството, като " уеб страниците гъби " с AI генерирано подправено наличие, популяризирано из обществените мрежи със " скоростта на светлината " от живи инфлуенсъри и безжизнени ботове – арсеналът на дезинформацията е необхватен.
Изглежда, че живеем в неповторимо време. Но не е по този начин. Всичко това към този момент е било.
Густав Льобон разгласява " Психология на тълпата " през 1896 година Век след Френската гражданска война. Описва тълпата като доверчива, лесна за водене, прочувствено нестабилна, лашка се от едната прекаленост в друга, впечатлява се от мощни, цветни облици, не от съждения и пояснения. Никога не се съмнява, сериозната ѝ мисъл се изпарява, когато инстинктът изплува. И от момента, в който станат част от тълпата и образованият, и невежият човек стават еднообразно неспособни да мислят рационално.
" Поради многообразието на дразнителите, които влияят върху тълпите, на които те постоянно се подчиняват, те са извънредно преносими. Това изяснява по какъв начин за един момент минават от положение на последна свирепост до напълно милосърдие или подвиг “.
Дигиталният линч
Всичко това звучи като писано за сегашното. Стана норма " разярената навалица " в обществените мрежи да се нахвърля върху някого за изявление, неуместна смешка или постъпка, изкарана от дълбокото минало. Много са образците на хора, принудени след цифров линч, да се извиняват обществено, да се простят с работата или академичната си кариера, а даже и да се изправят пред правораздаването. Появи се понятието cancel culture. Същата тази " цифрова навалица " е способна на свръхестествена готовност, с цел да събере пари за избрана идея или да се провежда на митинг за часове поради сгазено куче. Високата " схватливост ", както споделя Льобон, неспособността за задълбочаване в една тематика и лашкането сред една страст и нейната диаметралност, е типично за логиката на психиката на тълпата.
Льобон осъзнава, че следи време, в което вестникарската преса е в своя разцвет. Основна причина за времето на тълпите е точно новата медийна среда. Време, в което новите политически хрумвания се популяризират по-бързо от всеки път. Тогава – един път дневно със утринния вестник.
От радиото към алгоритмите
Историята на радиото през 20-те и 30-те години чудесно илюстрира наблюденията на Льобон. Изследване от 2015 година демонстрира, че сред 1929–1932 година в регионите с по-добро радио покритие поддръжката за нацистите понижава, защото наред с музика и протоколни вести стартира да звучи и продемократично наличие. След като Хитлер става канцлер през 1933 година и Гьобелс поема контрола над радиото, наклонността се обръща: там, където радиото е най-разпространено, поддръжката за нацистите и антисемитската изразителност нараства.
Още по тематиката
16 декември 2024 14:48
Обръщаме внимание на радиото от 30-те години на предишния век, тъй като смяната в медийната среда от възхода на обществените мрежи до през днешния ден, с взрива на изкуствения разсъдък, по доста признаци наподобява повече на това време, в сравнение с следвоенната промяна с навлизането на малкия екран. Тогава научените уроци от резултата на пропагандата постановат стандарти, а самият ефир е кондензиран с разнообразни участници и надлежно огромна доза плурализъм.
Дигиталната империя
Никога до момента толкоз огромно осведомително наличие не е прекосявало през толкоз малко и в същото време толкоз централизирано ръководени платформи за всеобща връзка. Най-голямата обществена мрежа сега – Фейсбук – към 2010 година има 430 млн. консуматори, през днешния ден са над 3 милиарда – или повече от популацията на Индия и Китай взети дружно. Активните консуматори на Фейсбук всеки ден са над 2.11 милиарда души.
Можем да изброим на ръка главните платформи, през които доста хора по света получават до 100% от дневната си доза информация. Всички те обаче са частни компании и логаритмите, които ги задвижват, служат на строго търговски цели – да държат вниманието ни допустимо най-дълго, да ни забавляват задоволително добре, с цел да не пренебрегваме рекламното и платено наличие, да усилват облагите за своите акционери. Истината не е измежду тези цели.
Случаят " Х " и Европейска комисия Само преди дни, на 5 декември Илон Мъск прикани за закриване на Европейски Съюз, а платформата " Х " изтри профила на Европейската комисия едностранно. Поводът бе наложената от Комисията санкция от 120 млн. евро за нарушавания на Европейския акт за цифрови услуги (Digital Services Act). Причина за санкцията е неработещото верифициране на потребителите и на източниците на рекламни известия, неналичието на бистрота, както и неспазване на европейските условия за попречване на измами онлайн, трафик на опиати, детска порнография, дезинформация и други зловредни дейности. Заличаването на формален институционален профил, последвано от нападателни известия от страна на корпорацията против европейската общественост, е следващ знак за прекосяване на границите и за тревожната лекост, с която софтуерни колоси могат да упражняват напън върху демократични институции, в това число посредством дейности, които на процедура действат като форма на цензура. Когато цифровата навалица се разотиде
Льобон е песимистичен за бъдещето. " Божественото право на кралете скоро ще размени божественото право на тълпите, възходът на тълпите ще означи един от последните стадии на западната цивилизация ", счита той. И в действителност, ужасът на двете Световни войни потвърждава скептицизма му. Божественото право на кралете в действителност умира, само че с цел да направи място на демократични системи. Макар да остава пленник на публичното мнение, Западната цивилизация в действителност се оправя по-добре от всички останали.
Появата на нови медии и нови способи за свързване постоянно е водела до напълно нова действителност, а оттова и до разтърсвания в обществата. Но както преди, по този начин и в този момент би следвало първичното комплициране да улегне, от безпорядък да преминем в една по-регулирана и предвидима среда, а хората да се научат и да свикнат с новите действителности. С други думи, и цифровата навалица в един миг ще се разотиде и всичко ще се успокои.
Усещането през днешния ден е, че истината отстъпва. Но данните рисуват по-оптимистична картина: 89% от хората желаят държавните управления им да вършат повече против климатичните промени, а 69% даже биха отделяли 1% от прихода си за тази цел.
" Токсичната десетка "
Анализ от 2021 година пък открива, че едвам 10 съществени източника са виновни за 69% от всички изявления, свързани със заблуждаваща информация за климатичните промени. Тази „ токсична десетка " има общо 186 млн. директни почитатели, а проучването обгръща интеракции и споделяния на заблуждаващи изявления във Фейсбук, които даже печелят обилни суми от реклама. Там попадат The Washington Times, The Daily Wire и съветските RT и Sputnik News.
Важният извод тук обаче е, че не всеки източник на информация е безнравствен, в противен случай. Източниците на преднамерена дезинформация са доста по-малко, само че инфраструктурата позволява измамата да бъде умножавана и популяризирана. Именно в тази осведомителна среда е казусът.
Изследването предлага да се спре облагата от трафик за уеб сайтове, които редовно разгласяват климатична дезинформация, както и да не се позволява тяхна реклама в обществените мрежи. Други специалисти непосредствено предлагат криминализиране на дезинформацията и грийнуошинга, приближаващ от промишлеността за фосилни горива. Водят се и такива правосъдни каузи. Говори се все по-активно за регулация на обществените мрежи, а Европейският акт за цифрови услуги адресира част от тези проблеми.
Битката за истината е критична
Медийната просветеност на всички равнища в обществото би трябвало да се ускорява, макар че няма по какъв начин да навакса експоненциалното развиване на технологиите. Все още приказваме за обществените мрежи, само че AI платформите като ChatGPT или DeepSeek също могат да манипулират наличие съгласно това кой и по какъв начин настройва логаритмите.
Ролята на гражданското общество, на държавните институции, на образованието е основна за това дали и по какъв начин ще се оправим с днешните провокации на осведомителната среда. COP30 маркира значима стъпка в битката с дезинформацията. За първи път страните признават публично, че борбата за истината е толкоз сериозна, колкото и борбата за понижаване на излъчванията. Но заявления и фондове сами по себе си са незадоволителни.
Когато през 1995 година се организира първата климатична среща на върха, CO₂ е 361 ppm. Днес е над 425 ppm и пораства рекордно бързо, а световната температура към този момент месеци наред надвишава прага от 1,5°C. Време за губене няма. Всеки от нас има роля в тази борба – като сериозен глас против дезинформацията, като жител, изискващ повече отговорност от политици, медии, рекламодатели, както и като консуматор на огромни софтуерни корпорации, настояващ за повече отговорност и истина.
Днес климатичната дезинформация не е непряк звук, а фактор, който забавя политиките, разделя обществата и подкопава доверието в науката. COP30 направи значима стъпка, като призна това публично и сложи осведомителния интегритет на дневен ред. Но заявления и фондове не са задоволителни. Необходима е композиция от регулации за платформите, по-смела публицистика, по-добра научна връзка и същинска медийна просветеност. А също и персонален избор: какво споделяме, на кого имаме вяра, по какъв начин ревизираме. В климатичната рецесия времето е сериозно – и всяка година, изгубена в спор „ дали “ и „ какъв брой “, прави решенията по-скъпи и по-болезнени. Битката за климата неизбежно минава през борба за истината.
* Авторът е лекар по осведомителни науки и семиотика, магистър по обществена връзка на Софийския университет. Бил е началник на връзките в " Грийнпийс " – България и координатор в самодейността за Зелено възобновяване на Украйна на " Грийнпийс " за Централна и Източна Европа. През 2022 година е консултант към политическия кабинет на заместител министър-председателя по климатични политики. Mediapool препубликува със съкращения
В светлината на прожекторите: опазването на истината
На 12 ноември, дни след изявлението на президента Лула, 12 страни подписаха исторически документ - Декларация за информативен интегритет по отношение на изменението на климата. Това е първият документ, който слага надеждността на информацията в центъра на климатичния спор.
Декларацията дефинира заканите към осведомителния интегритет като " главно предизвикателство на нашето време ", защото дезинформацията подкопава публичното доверие, затруднява вземането на решения и забавя климатичните политики. Страните осъждат офанзивите против публицисти, учени и покровители за околната среда и се ангажират да предизвикват точна, научно основана и налична информация, да поддържат самостоятелните медии и да развиват просветителни и цивилен начинания.
Още по тематиката
23 ноември 2025 10:04
Документът приканва държавните управления да изискат от софтуерните компании достъп до данни и логаритми, с цел да се обезпечи бистрота и да се оцени по какъв начин платформите въздействат върху разпространяването на дезинформация.
Декларацията е резултат от Глобалната самодейност за информативен интегритет, стартирана от Бразилия, Организация на обединените нации и ЮНЕСКО, чиято цел е да разшири проучванията и да поддържа стратегически дейности против дезинформацията по света. За нейното използване ЮНЕСКО сътвори и Глобален фонд за информативен интегритет, който към този момент преглежда стотици планови оферти, главно от Глобалния юг.
Интегритет, дезинформация, мисинформация
Истината не е наложително качество на информацията. Напротив. Истината е нещо дефицитно и мъчно за извличане, на фона на митовете, измислиците и догатките, които ни заобикалят. Понятието " интегритет на информацията " насочва към надеждност, цялост, меродавност. Това е информацията, която стъпва първо на точни и тествани данни, получени по одобрени методологии, а по-късно и на неутрален разбор. Тази целокупност, непрекъснатост в процеса от измерванията, през обработката, чак до заключенията, разпространяването и образуването на познание – съставлява осведомителният интегритет.
Всяка операция, страст, користолюбие, сензация, всяко съзнателно или несъзнателно вмешателство в целостта на информацията – е звук във веригата, който замърсява истинността, чупи осведомителния интегритет, заблуждава аудиторията и в последна сметка води до неверни показа за света и до неверни решения.
В дефинициите за информативен интегритет основни са още:
сигурност – положението на защитеност от вмешателства в целостта на информацията в смисъл на цифрова сигурност, отбрана от кибер атаки; уместност при възпроизвеждане – степента, до която аудиториите схващат информацията по този начин, както е била замислена от първоизточника, като тук влиза медийна просветеност, старания за следене на въздействието на информацията; бистрота на информацията – до каква степен целият развой по основаване на информацията е проследим, а източниците и другите съставни елементи в него – проверими.
Най-общо, можем да преглеждаме всяко преднамерено или несъзнателно деяние по разрушение на осведомителния интегритет като дезинформация, само че доста проучвания включват тук и понятието мисинформация, като разграничителната ос сред двете е желанието. Така дезинформация е освен неточна информация, само че и онази, която е съзнателно публикувана да заблуди и аргументи щета, а мисинформация е несъзнателно и постоянно добросъвестно популяризирана неточна или погрешна информация, а хората, които го вършат, не имат вяра, че популяризират такава.
Информацията като негоден продукт
" Успешната " дезинформация е тази, която е съумяла да пробие в обществения дискурс и се е трансформирала в мисинформация, неумишлено популяризирана от хора, които не знаят истината или не схващат смисъла на нюансите в сменената действителност, която популяризират. Злите езици назовават тези хора " потребни идиоти " и евентуално има доза наслаждение в това да си прав, когато други бъркат. Но най-голямата неточност в опитите ни да се борим с подправената информация е самодоволството, че ние сме достигнали до " истината ", до момента в който другите просто не са на нашето равнище.
Още по тематиката
11 ноември 2025 12:12
Гордостта по принцип заслепява, само че тук е изключително деградивна. Не единствено тъй като всеки от нас може в избран миг да бъде затрит от приливната вълна на подправена информация, само че и тъй като ни пречи да разберем характера на времето и механиката на човешкото държание, което в действителност е фронтовата линия във всяка осведомителна война. Ключово тук е да осъзнаем, че сходно на пазара: информацията е артикул, а всички ние сме консуматори. Вината не е у потребителя, когато цялата верига на доставките му пробутва развалени артикули.
Водещите наративи
Освен в литературата, терминът " разказ " е значителен и в убеждаващата връзка. Независимо дали приказваме за връзка на науката, за чисто политическо говорене, за публицистика или за рекламна връзка – препоръчаното наличие цели да стигне до нас чрез излагането на серия от причинно-следствени връзки. В литературата тези разкази могат да бъдат плод на чисто въображение, в дезинформацията – също. За разлика от изкуството обаче, дезинформацията не цели да обогати визиите ни за света или въображението ни, а да ни продава измислицата за истина.
Според отчет на Международния панел за осведомителната среда (IPIE), оповестен през юни 2025 година, авторитетни играчи – в това число корпорации, държавни управления и политически партии – съзнателно популяризират неточни или заблуждаващи разкази за антропогенното изменение на климата. Те циркулират в цифрова среда, в чатове и в ефира. Резултатът от това е спад на публичното доверие, отслабена съгласуваност на политиките и циничен кръг сред отказване на науката и политическа бездейност.
Стратегически песимизъм вместо отричане
Климатичната дезинформация през днешния ден наподобява друго от тази преди години. Времето на откровеното отказване на климатичната просвета отмина. Ефектите от изменящия се климат са прекомерно забележими и разказът " те не съществуват " не минава. Анализът на 300 научни проучвания в отчета на IPIE разкрива нова наклонност: " отричането на действителността на изменението на климата и констатациите на климатичната просвета е сменено от стратегически песимизъм – сеене на подозрения по отношение на естеството на казуса, осъществимостта и рентабилността на всички налични решения ".
Днес е мъчно да обобщим цялата климатична дезинформация до няколко съответни разказа. Просто тъй като приказваме за цунами, понесло със себе си всичко по пътя си – от най-абсурдните неистини или генерирани с изкуствен интелект имитации, до надалеч по-рафинираното наличие, основано да посее подозрение. Този по-рафиниран метод се стреми да не наподобява като откровена неистина, а като " уравновесена " позиция. Като рационален мотив против съществуващо към този момент единодушие, против възприети към този момент решения и дейности по климата. И въпреки и тук да е невероятно да изброим всички разкази, ще споменем някои от най-често срещаните.
Икономически разказ: Твърденията, че декарбонизацията е прекомерно скъпо наслаждение, което ще деиндустриализира Европа и ще унищожи икономиката; че зеленият преход има непостижима обществена цена, която ще би трябвало да платят служащите и най-уязвимите; че изкопаемият газ е незаместим и даже " нисковъглероден " източник на енергия; че електрическите автомобили са по-скъпи от колите с ДВГ и преходът към електромобилност е неосъществим. Списъкът може да продължава до безспир. Разговорът по всяка една от тематиките обаче е логичен и дезинформацията тук идва от метода, по който се спекулира с незнайните. Да, декарбонизацията може да деиндустриализира Европа, само че може и да е късмет за развиване, какъвто континентът не е преживявал от последната индустриална гражданска война насам. Шанс, от който Китай се възползва чудесно.
Екологичен разказ: Твърденията, че батериите, фотоволтаиците и вятърните турбини са по-замърсяващи от остарялата въглищна промишленост, да вземем за пример. Макар и климатичният отпечатък от двете страни на сравнението да е явен, дяволът и тук е прикрит в детайлите и несъмнено има място за спор в посока усъвършенстване на екологичния отпечатък при всяка нова технология. Именно тези нюанси обаче се експлоатират за разпространение на неистини. Подобно на новината, че за провеждането на COP30 са изсечени 100 хиляди дървета в Амазонската джунгла – изказване, събрало милиони преглеждания в мрежите и споделено от президента Тръмп. Но изцяло погрешно. Дървета в Амазония са изсечени за автомагистрала, само че по план, стартирал повече от десетилетие преди COP30.
Геополитически разказ: Това са да вземем за пример изказванията, че климатичната политика е инструмент за западен надзор, а климатичното деяние – скрит план на елитите за налагане на световна доминация. Показателен е образецът с Китай, където съгласно сходни разкази " Западът " по едно и също време е измислил климатичните промени, с цел да спре икономическия напредък на страната, и е измислил тяхното отказване, с цел да блокира взрива от зелените технологии. А за заговора на международните елити против изконната българска въглищна промишленост даже няма потребност да отваряме дума.
Псевдонаучен разказ: Внасянето на подозрение в научния консенсус. Все още чуваме пояснения, че климатичните промени не могат да са резултат от антропогенни фактори, вместо това се изреждат вулканичната активност, слънчевата интензивност, циклите на Миланкович и други земни и галактически сили, които постоянно през планетарната ни история са оказвали въздействие върху климата. Научните данни обаче са безапелационни, че не те, а точно фрапантната смяна в химичния състав на атмосферата, както и понижената дарба за хващане на въглеродните излъчвания с обезлесяването, са главните аргументи за изменящия се климат в този момент.
Технооптимистичен разказ: Това е целеустремено фаворизиране на избрани технологии, което отмества вниманието от обстоятелства или по-адекватни решения на климатичната рецесия. Типични образци са изказванията, че геоинженерството или системите за хващане на въглерод ще " оправят всичко ". Така се минимизира спешността и се оправдава продължаващото потребление на изкопаеми горива. Подобна роля играе и несъразмерният оптимизъм към нуклеарната енергетика, която въпреки да има място в прехода, остава скъпа, рискова и постепенно реализуема спрямо наличните през днешния ден чисти и децентрализирани други възможности.
Фаталистичен разказ: Един от най-опасните типове дезинформация е да се твърди, че е прекомерно късно, че нищо не може да се направи, че събития като COP и всички опити за производство на интернационално единодушие са безполезни. Това говорене обезсърчава всяко деяние, а в дълготраен проект ни обрича на действителност, в която всеки се избавя поединично. С други думи – на публичен разпад.
Оптимистични разкази: На противоположната страна са изказванията, че климатичните промени в действителност не са неприятни. Сибир и Гренландия ще станат топли и приятни, а Сахара ще позеленее. Следва въпросът: и какво от това? Как тъкмо зеленината в Сахара ще ни " стопли ", в случай че 1/3 от България е пустиня, а водата е импорт? Например… от Сахара.
Различното мнение не е дезинформация
Важно е да създадем разлика сред дезинформацията и смисления обществен спор, в който подозрението е жизненоважна част. Климатичната политика е поле, което включва разнопосочни, само че напълно законни ползи на разнообразни страни, промишлености, обществени групи и голям брой заинтригувани страни. В една идеална действителност, в центъра на тази политика би трябвало да стои точно надеждната информация. Но за жалост средата на поляризиране и разделяне в обществото съумя да профанизира обществения спор, даже оня, в който чакахме да се чуват единствено научни доводи. Това обаче не значи, че можем да назоваваме " дезинформация " всяка друга позиция, която не пасва на разбиранията ни. Науката не е място за активизъм, фанатизъм или делене в агитки.
Още по тематиката
6 ноември 2025 19:40
Можем да извлечем едно просто и ясно предписание: всеки мотив, който е подложен върху информация с потвърден интегритет – е законен. Независимо дали това съответствува с нашите упования или не. Обратно, мотив, който изхожда от " счупена " информация или обстоятелства по желание, е неплатежоспособен, а разпространението му е дезинформация или мисинформация.
Бърза, интуитивна, визуална
Дезинформацията носи доста от характерностите на рекламата. Бърза информация, която цели да се свърже с към този момент съществуващи у нас усеща, настройки, стремежи, страхове. В разказите нагоре обърнахме внимание на апели, които претендират за рационалност и баланс, само че всъщност съставляват информация с нарушен интегритет. Дезинформацията, основана на прочувствени апели обаче не се нуждае от време за пояснения. Тя е по-бърза, по-интуитивна, по-визуална и даже от време на време да наподобява неуместна,е разрушителна точно с размера, с който връхлита.
267% растеж на дезинформацията преди COP30 Само 50 дни преди конференцията анти-COP дезинформацията бележи месечен растеж от 267%, а основни думи, свързани с COP, се появяват над 14 хиляди пъти паралелно до думи като " злополучие ", " подбив " и " неуспех " — демонстрира проучване на обединението " Климатичните промени против дезинформацията " (CCAD), взаимно с Обсерватория за информативен интегритет (Oii). Вайръл, да вземем за пример, стана AI генерирано видео, в което на бизнес дама ѝ се постанова да минава през руини и обори, с цел да стигне до хипотетичната си квартира в град Белем, където взе участие на COP30. Друго видео пък демонстрира Белем наводнен и неспособен за осъществяване на конференцията. И двете видеа генерират хиляди гневни и подигравателни мнения към COP въобще, както и към пришити към това наличие имена на политици. И двете обаче са изцяло подправени, евентуално основани за минути, само че пък съумяват да предизвикат предостатъчно количество прочувствени реакции.
Разчитащата на страсти дезинформация работи незабавно. Тя " извиква " първосигналните ни инстинкти, потребности, стремежи, страхове. За разлика от истината, тя не би трябвало да се аргументира, да съпоставя данни и да строи комплицирани умозаключения. За това лъжата е по-бърза от истината. Няма значение дали Белем наподобява на кочина или е наводнен. Важно е да се провокира смях и насмешки към концепцията, че се търси световно единодушие за деяние по климатичните промени. Фалшивото видео или изявление отминава за секунди, извикало е търсената страст и няма мощ, която да го догони и обори, тъй като на негово място са се появили десетки сходни.
Агенти на заблудата
Докладът на IPIE показва, че източниците на климатична дезинформация нормално са субекти с стопански или политически интерес, които показват събития и проблеми по способи, които подценяват, заобикалят или подкопават климатичната просвета.
Дезинформация може да се популяризира от държавни субекти, бизнес корпорации, организации. Не би трябвало обаче да пропущаме и дребните политически опортюнисти, които с цел да блеснат с нещо гръмко, скандално и разделящо с лекост протягат ръка към лъжата, просто тъй като с истината няма да им се получи. Броят на дребните сътрудници на дезинформация избуява във време на неустановеност и ужас, а това способства значително за отравянето на осведомителната среда и срутва на публично доверие.
Фосилната промишленост: троен удар против истината
Като приказваме за климатична дезинформация би трябвало да стартираме с промишлеността за изкопаеми горива. Съществуватогромен брой документи и доказателства, че огромните петролни промишлености още от 50-те години на ХХ век са разполагали с цялостен набор от научна информация за резултатите от изгарянето на фосилни горива върху климата. Въпреки това десетилетия наред са полагали целенасочени, систематични и проведени старания за прикриване, омаловажаване и даже присмиване на научната информация.
Още по тематиката
22 август 2025 10:17
През 2021 година The Guardian разгласява селекция от реклами от десетилетията след 60-те на водещи петролни компании като ExxonMobil, Shell, British Petroleum, Chevron и други, целящи прикриване на истината, сеене на подозрение в научната истина, както и непосредствено лобиране против климатични политики. Като Протокола от Киото да вземем за пример. През 1997 година обединяване, обвързвано с петролната промишленост, нарекло себе си Global Climate Coalition разгласява реклама с апела " Не рискувайте нашето икономическо бъдеще ". Харчи 13 млн. $ за цялата акция, а документи демонстрират, че е съумяла да окаже директно въздействие върху президента Буш за решението му Съединени американски щати да не ратифицират Протокола от Киото.
С хиляди сходни практики фосилната промишлеността нанася троен удар против истината. Първо, с директните неистини и финансиране на дезинформационни акции. Второ, с по-съвременния така наречен greenwashing (грийнуошинг) метод, който практикуват и до през днешния ден. Като да вземем за пример ExxonMobil, които в акция от 1998 година убеждават аудиторията, че минават към био горива от водорасли и се " изпират " посредством съдействие с научни институти, само че в действителност харчат повече за рекламната акция, в сравнение с за изследвания с водорасли. Или Shell с реклама от 2020 година, в която се показват като компания, инвестираща необятно в слънчева и вятърна сила, само че в действителност 98.7% от парите им отиват за рандеман на петрол и газ.
Трето и най-деструктивно обаче е това, че с големия си запас и въздействие в продължение на десетилетия тези компании допринасяха за рушене на доверието в науката въобще. Точно както през 70-те години цигарената промишленост разгласи " нашият артикул е подозрението, защото то е най-хубавият метод да се конкурираме с обстоятелствата ", по този начин фосилната промишленост продължава и през днешния ден да налива милиарди за производство на незнание, което в последна сметка унищожава тъканта, която ни свързва – публичното доверие.
Корпоративните и политическите сътрудници на дезинформация постоянно са с един корен. Президентът Тръмп, да вземем за пример, който влиза в ролята на водещ анти-климатичен инфлуенсър, е получил милиони от фосилната промишленост, с цел да ѝ се отблагодари с милиарди в данъчни облекчения, със събаряне на тласъци за развиване на чисти енергийни други възможности или с анулация на регулации за запазване на природата.
Тактиките на хибридната война
Ако про-фосилният активизъм на Тръмп може да се изясни с лобизъм и корупция, то в други случаи сътрудниците на климатична дезинформация могат да имат надалеч по-враждебни цели.
Хибридната война не е публично оповестена война. Тя се води скрито и тайно, а нейно главно оръжие е пропагандата и дезинформацията. Но надалеч не се лимитира до там. В арсенала ѝ влиза преодоляване на медии, подкупване на политици и обществени фигури, основаване и поддържане на нови партии, само че също – шпионаж, хакерски атаки, саботажи. Използва всички налични канали и всяка междина в отбраните на „ вражеската “ страна за да придобие оптимален надзор над ръководството ѝ. С провокиране на разделяне по сериозни за обществото тематики, с всяване на суматоха, с вклиняване на подозрение и съмнение във всеки публичен или политически развой, с цел да сътвори безпорядък и обезсили атакуваната страна. Или да омаломощи институциите ѝ, с цел да отвори входа към тях за хора под надзор и по този начин в последна сметка курсът на развиване на овладяната страна да се промени към преференциален за атакуващата страна.
Още по тематиката
17 септември 2024 12:56
Пряката връзка сред Кремъл и избрани процеси в българската обществена среда е обширна тематика и с нея се занимават съществено редица организации като Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) и factcheck.bg, Фондация за филантропични и обществени проучвания (ФХСИ). Много постоянно обаче дезинформацията, обвързвана с климатичните промени в България, се оказва с общ корен с проруската агитация.
В своя отчет за 2024 година ФХСИ приказва за разказа „ Зелената договорка ни проваля! Да възстановим подвластната от Русия енергетика! “ и ползва данни за хиляди онлайн изявления с подправена информация през годината, чието разпространяване в следствие се умножава от " Машината " от така наречен уеб сайтове – гъби. Това е система от голям брой анонимни уеб сайтове, чиято единствена функционалност е да " препечатват " дезинформационно наличие, което в следствие да наводни онлайн пространството през шерване от тролове или ботове.
От factcheck.bg разкриват по какъв начин фейсбук група с името " Русия " в един миг сменя името си на „ Защо българите заплащат най-скъпо “ и дружно с още няколко страници и групи с сходни имена разгласяват подправени изказвания от вида на това, че без въглищни централи в България няма да има ток, че с работещи ТЕЦ-ове замърсяването понижава или че в Германия отстраняват ветрогенератори, с цел да копаят въглища.
Да превърнеш обществото в тълпа
От печатни брошури, през обичайната реклама, PR репортажи или изявления на постоянните " говорещи глави " по тв приемника, до надалеч по-сложните и сложни за следене техники в онлайн пространството, като " уеб страниците гъби " с AI генерирано подправено наличие, популяризирано из обществените мрежи със " скоростта на светлината " от живи инфлуенсъри и безжизнени ботове – арсеналът на дезинформацията е необхватен.
Изглежда, че живеем в неповторимо време. Но не е по този начин. Всичко това към този момент е било.
Густав Льобон разгласява " Психология на тълпата " през 1896 година Век след Френската гражданска война. Описва тълпата като доверчива, лесна за водене, прочувствено нестабилна, лашка се от едната прекаленост в друга, впечатлява се от мощни, цветни облици, не от съждения и пояснения. Никога не се съмнява, сериозната ѝ мисъл се изпарява, когато инстинктът изплува. И от момента, в който станат част от тълпата и образованият, и невежият човек стават еднообразно неспособни да мислят рационално.
" Поради многообразието на дразнителите, които влияят върху тълпите, на които те постоянно се подчиняват, те са извънредно преносими. Това изяснява по какъв начин за един момент минават от положение на последна свирепост до напълно милосърдие или подвиг “.
Дигиталният линч
Всичко това звучи като писано за сегашното. Стана норма " разярената навалица " в обществените мрежи да се нахвърля върху някого за изявление, неуместна смешка или постъпка, изкарана от дълбокото минало. Много са образците на хора, принудени след цифров линч, да се извиняват обществено, да се простят с работата или академичната си кариера, а даже и да се изправят пред правораздаването. Появи се понятието cancel culture. Същата тази " цифрова навалица " е способна на свръхестествена готовност, с цел да събере пари за избрана идея или да се провежда на митинг за часове поради сгазено куче. Високата " схватливост ", както споделя Льобон, неспособността за задълбочаване в една тематика и лашкането сред една страст и нейната диаметралност, е типично за логиката на психиката на тълпата.
Льобон осъзнава, че следи време, в което вестникарската преса е в своя разцвет. Основна причина за времето на тълпите е точно новата медийна среда. Време, в което новите политически хрумвания се популяризират по-бързо от всеки път. Тогава – един път дневно със утринния вестник.
От радиото към алгоритмите
Историята на радиото през 20-те и 30-те години чудесно илюстрира наблюденията на Льобон. Изследване от 2015 година демонстрира, че сред 1929–1932 година в регионите с по-добро радио покритие поддръжката за нацистите понижава, защото наред с музика и протоколни вести стартира да звучи и продемократично наличие. След като Хитлер става канцлер през 1933 година и Гьобелс поема контрола над радиото, наклонността се обръща: там, където радиото е най-разпространено, поддръжката за нацистите и антисемитската изразителност нараства.
Още по тематиката
16 декември 2024 14:48
Обръщаме внимание на радиото от 30-те години на предишния век, тъй като смяната в медийната среда от възхода на обществените мрежи до през днешния ден, с взрива на изкуствения разсъдък, по доста признаци наподобява повече на това време, в сравнение с следвоенната промяна с навлизането на малкия екран. Тогава научените уроци от резултата на пропагандата постановат стандарти, а самият ефир е кондензиран с разнообразни участници и надлежно огромна доза плурализъм.
Дигиталната империя
Никога до момента толкоз огромно осведомително наличие не е прекосявало през толкоз малко и в същото време толкоз централизирано ръководени платформи за всеобща връзка. Най-голямата обществена мрежа сега – Фейсбук – към 2010 година има 430 млн. консуматори, през днешния ден са над 3 милиарда – или повече от популацията на Индия и Китай взети дружно. Активните консуматори на Фейсбук всеки ден са над 2.11 милиарда души.
Можем да изброим на ръка главните платформи, през които доста хора по света получават до 100% от дневната си доза информация. Всички те обаче са частни компании и логаритмите, които ги задвижват, служат на строго търговски цели – да държат вниманието ни допустимо най-дълго, да ни забавляват задоволително добре, с цел да не пренебрегваме рекламното и платено наличие, да усилват облагите за своите акционери. Истината не е измежду тези цели.
Случаят " Х " и Европейска комисия Само преди дни, на 5 декември Илон Мъск прикани за закриване на Европейски Съюз, а платформата " Х " изтри профила на Европейската комисия едностранно. Поводът бе наложената от Комисията санкция от 120 млн. евро за нарушавания на Европейския акт за цифрови услуги (Digital Services Act). Причина за санкцията е неработещото верифициране на потребителите и на източниците на рекламни известия, неналичието на бистрота, както и неспазване на европейските условия за попречване на измами онлайн, трафик на опиати, детска порнография, дезинформация и други зловредни дейности. Заличаването на формален институционален профил, последвано от нападателни известия от страна на корпорацията против европейската общественост, е следващ знак за прекосяване на границите и за тревожната лекост, с която софтуерни колоси могат да упражняват напън върху демократични институции, в това число посредством дейности, които на процедура действат като форма на цензура. Когато цифровата навалица се разотиде
Льобон е песимистичен за бъдещето. " Божественото право на кралете скоро ще размени божественото право на тълпите, възходът на тълпите ще означи един от последните стадии на западната цивилизация ", счита той. И в действителност, ужасът на двете Световни войни потвърждава скептицизма му. Божественото право на кралете в действителност умира, само че с цел да направи място на демократични системи. Макар да остава пленник на публичното мнение, Западната цивилизация в действителност се оправя по-добре от всички останали.
Появата на нови медии и нови способи за свързване постоянно е водела до напълно нова действителност, а оттова и до разтърсвания в обществата. Но както преди, по този начин и в този момент би следвало първичното комплициране да улегне, от безпорядък да преминем в една по-регулирана и предвидима среда, а хората да се научат и да свикнат с новите действителности. С други думи, и цифровата навалица в един миг ще се разотиде и всичко ще се успокои.
Усещането през днешния ден е, че истината отстъпва. Но данните рисуват по-оптимистична картина: 89% от хората желаят държавните управления им да вършат повече против климатичните промени, а 69% даже биха отделяли 1% от прихода си за тази цел.
" Токсичната десетка "
Анализ от 2021 година пък открива, че едвам 10 съществени източника са виновни за 69% от всички изявления, свързани със заблуждаваща информация за климатичните промени. Тази „ токсична десетка " има общо 186 млн. директни почитатели, а проучването обгръща интеракции и споделяния на заблуждаващи изявления във Фейсбук, които даже печелят обилни суми от реклама. Там попадат The Washington Times, The Daily Wire и съветските RT и Sputnik News.
Важният извод тук обаче е, че не всеки източник на информация е безнравствен, в противен случай. Източниците на преднамерена дезинформация са доста по-малко, само че инфраструктурата позволява измамата да бъде умножавана и популяризирана. Именно в тази осведомителна среда е казусът.
Изследването предлага да се спре облагата от трафик за уеб сайтове, които редовно разгласяват климатична дезинформация, както и да не се позволява тяхна реклама в обществените мрежи. Други специалисти непосредствено предлагат криминализиране на дезинформацията и грийнуошинга, приближаващ от промишлеността за фосилни горива. Водят се и такива правосъдни каузи. Говори се все по-активно за регулация на обществените мрежи, а Европейският акт за цифрови услуги адресира част от тези проблеми.
Битката за истината е критична
Медийната просветеност на всички равнища в обществото би трябвало да се ускорява, макар че няма по какъв начин да навакса експоненциалното развиване на технологиите. Все още приказваме за обществените мрежи, само че AI платформите като ChatGPT или DeepSeek също могат да манипулират наличие съгласно това кой и по какъв начин настройва логаритмите.
Ролята на гражданското общество, на държавните институции, на образованието е основна за това дали и по какъв начин ще се оправим с днешните провокации на осведомителната среда. COP30 маркира значима стъпка в битката с дезинформацията. За първи път страните признават публично, че борбата за истината е толкоз сериозна, колкото и борбата за понижаване на излъчванията. Но заявления и фондове сами по себе си са незадоволителни.
Когато през 1995 година се организира първата климатична среща на върха, CO₂ е 361 ppm. Днес е над 425 ppm и пораства рекордно бързо, а световната температура към този момент месеци наред надвишава прага от 1,5°C. Време за губене няма. Всеки от нас има роля в тази борба – като сериозен глас против дезинформацията, като жител, изискващ повече отговорност от политици, медии, рекламодатели, както и като консуматор на огромни софтуерни корпорации, настояващ за повече отговорност и истина.
Днес климатичната дезинформация не е непряк звук, а фактор, който забавя политиките, разделя обществата и подкопава доверието в науката. COP30 направи значима стъпка, като призна това публично и сложи осведомителния интегритет на дневен ред. Но заявления и фондове не са задоволителни. Необходима е композиция от регулации за платформите, по-смела публицистика, по-добра научна връзка и същинска медийна просветеност. А също и персонален избор: какво споделяме, на кого имаме вяра, по какъв начин ревизираме. В климатичната рецесия времето е сериозно – и всяка година, изгубена в спор „ дали “ и „ какъв брой “, прави решенията по-скъпи и по-болезнени. Битката за климата неизбежно минава през борба за истината.
* Авторът е лекар по осведомителни науки и семиотика, магистър по обществена връзка на Софийския университет. Бил е началник на връзките в " Грийнпийс " – България и координатор в самодейността за Зелено възобновяване на Украйна на " Грийнпийс " за Централна и Източна Европа. През 2022 година е консултант към политическия кабинет на заместител министър-председателя по климатични политики. Mediapool препубликува със съкращения
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ